Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията Р. Й. по административно дело № 10170 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) и на „Кестен - 2007“ ООД, [ЕИК], против решение № 5047 от 25.07.2022 г., постановено по адм. дело № 2526/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).

Изпълнителният директор на НАП обжалва съдебното решение с твърдение за необоснованост, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на АССГ за ново разглеждане от същия състав, тъй като съдът е постановил решението си без да му са известни всички обстоятелства по случая. Заявява, че „Кестен - 2007“ ООД е поискало издаването на два лиценза за организиране на хазартни игри с игрални автомати за един и същи обект – за 5 и за 10 години. Органът е уважил исканията, като е издал две решения с еднакви номера и дата. Решението за лиценза от 10 години не е било връчено на дружеството и не е влязло в сила, за разлика от това за 5 години, по което е издадено удостоверение и е платена таксата от 25 000 лева. Пред АССГ вместо валидното решение за 5 годишен лиценз, било представено невлязлото в сила за 10 години, по което дължимата такса е 100 000 лева. Според този касатор, грешка на съда е, че не е изследвал на какво се дължи това разминаване. В съдебно заседание претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

„Кестен - 2007“ ООД обжалвана съдебното решение като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Заявява, че между страните е безспорен размерът на заплатената държавна такса от 25 000 лева за лиценза за организиране на хазартни игри с игрални автомати, а спорът е дали тази такса е дължима на основание чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ). Поради това счита, че съдът е обсъдил въпроси с които не е бил сезиран и които са неотносими. Макар да изразява съгласие с постановената отмяна на решението на изпълнителния директор на НАП, намира дадените указания от съда за неправилни. Иска отмяна на решението на АССГ и вместо него да се постави друго, с което след отмяната на индивидуалния административен акт, да бъде разпоредено на НАП да му възстанови държавната такса, чието връщане е отказано. В представен писмен отговор оспорва касационната жалба на другата страна и пледира за потвърждаване на оспореното съдебно решение. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 000030-5650/19.11.2021 г. на изпълнителния директор (ИД) на НАП, с което е оставено без уважение искането на „Кестен - 2007“ ООД, за възстановяване на платена с платежно нареждане от 05.05.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ), в размер на 25 000 лева. В мотивите на акта е посочено, че за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес гр. Г. О. ул. Я. Б. № 14, по влязло в сила решение № 000030-1371/22.04.2021 г. на ИД на НАП, се дължат в условията на кумулативност две такси, а именно: 1.държавна такса по чл. 30, ал.1 ЗХ вр. чл. 3, ал. 1, т. 4, б. “а“ от Тарифа за таксите, които се събират по ЗХ (ТТЗХ)- за издаване на лиценз в зависимост от броя на игралните места, включени в лиценза, в размер на 7500 лв. и 2. държавна такса по чл. 30, ал. 6 изречение първо от ЗХ (в зависимост от срока на издадения лиценз) - 25 000 лв. в хипотезата на срок за лиценз от 5 години. Административният орган се мотивира, че таксите се дължат на различни основания, като въвеждането на новите разпоредби на чл. 30, ал. 5 и ал. 6 от ЗХ, с които се дължат такси за издаване и поддържане на лиценз според критерии „срок на лиценза“ и „брой жители в населеното място“ по местонахождение на обекта, не изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал.1 ЗХ.

За да отмени оспорения административен акт съдът е изложил мотиви, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Органът не е изяснил относимите факти, с което е допуснал процесуално нарушение, водещо до невъзможност за съда да провери материалната законосъобразност на акта, тъй като същият е основан на погрешни и непълни констатации. В решението на органа погрешно е посочено правното основание за издаването му – чл. 7, вместо чл. 4б от Закона за държавните такси (ЗДТ). Освен това АССГ се е основал на представеното в производството пред него решение № 000030-5650/19.11.2021 г. за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри с 15 бр. игрални автомати в игрална зала в гр. Г. О. за срок от 10 години, а не за срок от 5 години. Съгласно неговото съдържание дължимата държавна такса за издаване на лиценза, определен в ЗХ и ТТЗХ е: 1. 7500 лева по чл. 30 ал. 1 от ЗХ, вр. чл. 3 ал. 1 т. 4 б. ”а” от ТТЗХ и 2. 100 000 лева по чл. 30 ал. 6 изр. второ от ЗХ. Установено е, че на 05.05.2021 г. били внесени такси от 7500 лева и 25 000 лева, вместо определената такса 100 000 лева по решението. Поради неяснотата кога и как решението за издаването на лиценза е влязло в сила, какво е неговото съдържание, какъв е размерът на дължимата по него държавна такса и дали той е бил платен изцяло, както и заради неправилното определяне на правното основание на акта, АССГ е намерил, че следва да отмени оспорения пред него акт и да върне преписката на органа за ново произнасяне след установяването на тези факти. Решението е правилно.

Настоящият съдебен състав споделя като правилни изводите на първоинстанционния съд.

Противно на твърдението на ИД на НАП, не съдът е допуснал грешка при изследването на въпроса на какво се дължи разминаването в срока на лиценза и платената за него държавна такса, а изводите на АССГ съответстват на доказателствата приложени към преписката. Представеното в хода на първоинстанционното производства решение е за лиценз от 10 години, при което дължимата държавна такса е значително по-голяма от установените като платени 25 000 лева. Промяната на тези фактически установявания не може да бъде извършено пред касационната инстанция, съгласно правилото на чл. 220 от АПК. Това налага отхвърлянето на касационната жалба на ИД на НАП. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт и за нуждата от неговата отмяна с връщане на преписката на органа за ново произнасяне с дадени задължителни указания. При новото произнасяне органът следва да има предвид също, че съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.1 от ЗХ за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи по този закон се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Предвид чл. 30, ал. 5 от ЗХ, в редакция ДВ бр.105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) се събират само таксите по ал. 1. С изменението от ДВ бр. 69/2020 г. предишната ал. 5 на чл. 30 ЗХ е променена на ал. 7, като запазва съдържанието си. Тази алинея предвижда за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, да се събират само таксите по ал. 1. Хазартните игри с игрални автомати се облагат с данък по чл. 242, ал.1, т.1 ЗКПО, поради което чл. 30, ал. 7 ЗХ, предишна чл. 30, ал. 5 от ЗХ, до изменението ДВ бр.69/2020 г., изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ, която е различна от дължимата такса по чл. 30, ал. 1 ЗХ и е обусловена от броя жители в населеното място, в което ще се извършва дейността или пък със срока на валидност на лиценза. На основание чл. 218 ал. 1 ЗКПО данъчно задължените лица посочени в глава Пета от същия закон, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част.

Неоснователна е и касационната жалба на „Кестен - 2007“ ООД. Въпреки правилността по принцип на аргументите на този касатор, че основният спорен въпрос по делото е дали таксата от 25 000 лева е дължима на основание чл. 30, ал. 6 ЗХ, АССГ въз основа на представените пред него доказателства не е разполагал с друга правна възможност освен да отмени акта и да върне преписката за ново произнасяне на органа. Това произтича от разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК. Съдът обаче, не може да разпореди на НАП да възстанови на „Кестен - 2007“ ООД държавната такса, чието връщане е отказано. Съобразно цитираната норма на чл. 173, ал. 2 АПК, административният съд има правомощието след отмяната на акта да върне преписката на компетентния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, но не и относно съдържанието на акта.

При тези мотиви касационният състав намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото – неоснователност и на двете касационни жалби, на никоя от страните не следва да бъдат присъждани съдебно-деловодни разноски.

Предвид изложеното Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5047 от 25.07.2022 г., постановено по адм. дело № 2526/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ