Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Х. Членове: П. П. А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 10177 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Национална здравноосигурителна каса гр. София (НЗОК), чрез процесуалния си представител, адвокат Занев, против Решение № 1561 от 18.08.2022 г. постановено по адм. дело № 6/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив в осъдителната му част. Излагат се доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявения срещу нея иск изцяло. Иска присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът Х. К. от [населено място], чрез пълномощника си адвокат С. К. в писмени бележки взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. А. К. иска присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 , т. 3 от Закона за адвокатурата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение в обжалваната му част.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима.

Пред Административен съд Пловдив е образувано производство по предявените от Х. К. против Ц. Ф. за лечение на деца обективно съединени искове за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди, основани на незаконосъобразен административен акт на директора на центъра, с който е отказано финансовото му подпомагане за лечение и последвало противоправно поведение на ответника да се произнесе повторно по искането му за организационно и финансово подпомагане след отмяната му и в определения от съда в отменителното решение срок. С Решение № 832 от 11.04.2019 г. постановено по адм. дело № 2422/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди е уважен частично за сума в размер на 10 000 лева и е отхвърлен до претендирания размер от 45 000 лева. Отхвърлен е изцяло като неоснователен и предявеният иск за присъждане на имуществени вреди в претендирания размер от 23 286,19 лева, представляващи стойността на направените разходи за лечението на ищеца и един негов придружител в Р. С. С определение от 11.04.2019 г., при установеното, че ответникът е закрит, съдът е конституирал на негово място правоприемникът му Национална здравноосигурителна каса.

С Решение № 16033 от 30.12.2020 г. постановено по адм. дело № 6814/2019 г. по описа на Върховния административен съд Решение № 832 от 11.04.2019 г. постановено по адм. дело № 2422/2017 г. по описа на АС Пловдив е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото съобразно дадените в решението на ВАС указания исковата молба два пъти е оставена без движение за конкретизиране кои вреди са причинени и се претендират от отменения акт, съответно какви от незаконосъобразно бездействие, като ищецът посочи в какво се изразява същото, съответно кое задължение, пряко произтичащо от нормативен акт не е изпълнено от ответника.

С молби от 3.02.2021 г. 12.02.2021 г. ищецът е посочил обстоятелствата на които основава предявените искове, като изложените такива за незаконосъобразно бездействие е основал на неизпълнение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 34 и чл. 43 от Правилника за дейността и организацията на работа на Ц. Ф. за лечение на деца - в производството пред административния орган не са посочени данни за проведеното лечение, изчерпателна диагноза, не е предложен комплексен план за лечение и не са предложени методи за лечение.

С влязло в сила определение от 18.02.2021 г. административният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото по отношение на предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди и частично този за неимуществени вреди, основани на отменения като незаконосъобразен административен акт.

С обжалваното решение Административен съд Пловдив е осъдил Национална здравноосигурителна каса, в качеството ѝ на правоприемник на Ц. Ф. за лечение на деца закрит, да заплати на Х. К., сумата от 14 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 14.04.2016 г. до 25.08.2017 г. в резултат от незаконосъобразно бездействие на Директора на Ц. Ф. за лечение на деца София по чл. 35 от Правилник за дейността и организацията на работа на център Фонд за лечение на деца (отм.), ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението от датата на влизане в сила на решението до окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлил иска до предявения размер от 20 000 лева, като недоказан.

За да постанови този резултат е приел, че не се установяват сочените в исковата молба бездействия по смисъла на чл. 34 и чл. 43 от Правилника за дейността и организацията на работа на център Фонд за лечение на деца на които исковата претенция се основава, тъй като от тях не произтичат пряко задължения за фактически действия за органи на ответника. Първата разпоредба е относима към задължения на определен външен експерт, а втората към издаване на административен акт. Независимо от това съдът е направил извод, че след като ищецът се основава на непостановяване на законосъобразно решение относно организационно и финансово подпомагане за лечение в чужбина, неосъществено организационно проучване (на методите на лечение, прилагани терапии и пр.) на клиниката, за лечение в която се иска подпомагането, а така също и липса на предлагане на най-добрата грижа, съгласно посоченото в Закона за закрила на детето е счел, че следва да извърши цялостна преценка на относимата нормативна уредба относно предшестващото издаването на краен акт административно производство. Съответно е приел, че ищецът действително е претърпял вреда от неизпълнение в срок на установените в рамките на целия исков период дължими действия, предвидени в Правилника за дейността и организацията на работа на център Фонд за лечение на деца (отм.), както и че този факт не се променя от последвалото приключване разглеждането на преписката от административния орган с нарочен акт, което е станало половин година след крайната дата на исковия период. В тази връзка е приел за установени твърденията на ищеца за преживени от същия негативни емоции, неприятни изживявания с повишени нива на тревожност, безпокойство, страх и несигурност за бъдещето, стрес и непълноценно личностно функциониране, като всеки от които аспекти на посочените неимуществени вреди са се установили от доказателствата по делото.

Решението е обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Настоящата инстанция не споделя изводите на съда за основателност на предявения иск при наличието на всички изискуеми от нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ елементи от фактическия състав, по-специално наличието на незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица на ответника.

За да се ангажира безвиновната отговорност на държавата следва да се докаже, с допустимите доказателства, наличието на кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на нормата от специалния закон чл. 1, ал. 1 от закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие; постановени при изпълнение на административна дейност от държавен орган или негови длъжностни лица; вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между акта, действието/бездействието и вредата. Липсата дори на един елемент от този фактически състав води до неоснователност на предявения иск, какъвто е и настоящият случай.

В случая предявения иск за обезщетение се основава не законосъобразни бездействия при осъществяване на административна дейност. Многократно в своята съдебна практика Върховният административен съд е посочвал, че законът (ЗОДОВ) има предвид фактически действия или бездействия. Това разбиране е дадено и в т. 4 от ТР № 3 по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ и произтича и от разпоредбите на чл. 256 от АПК. Целта на закона е да се обхване цялата административна дейност, всички действия и бездействия, които са извършени в нарушения на правилата за упражняване на административна дейност. По смисъла на закона незаконосъобразни са бездействия, изразяващи се в неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Разликата на действията и бездействията с административните актове е, че при действията и бездействията липсва изявление на воля, изискваща подчинение. Тук въздействието върху правата и законните интереси е пряко, а не опосредено от подчиняване на властническо предписание от държавен или общински административен орган.

Процесуалният ред, по който засегнатият субект може да търси обезщетение и отговорност за причинените от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица вреди е уреден в Глава единадесета на АПК - Производство за обезщетения. В зависимост от правната характеристика на източника, от който се претендират вреди административен акт, действие или бездействие, в чл. 204, ал. 1 4 АПК законодателят е предвидил различни процесуални възможности за реализиране на правото на обезщетение: - след отмяна на административния акт по съответния ред чл. 204, ал. 1 АПК; - при предявяване на претенцията за обезщетение в производството по оспорване на административния акт чл. 204, ал. 2 АПК; - при установяване на незаконосъобразността на акт, който е нищожен или оттеглен в производството по иска за обезщетение чл. 204, ал. 3 АПК и - при установяване на незаконосъобразността на действието или бездействието от съда, пред който е предявен искът за обезщетението чл. 204, ал. 4 АПК.

За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за извършването му.

В случая не се установява неизпълнение на дължими се фактически действия по изложените в исковата молба обстоятелства, тези на които се основава предявения иск. След отмяната на решението на административния орган, съдържащо отказ за финансиране на проведеното лечение, преписката е върната за ново произнасяне с нов акт, при съобразяване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Неиздаването на административен акт не е дължимо се фактическо, а правно действие. Допуснато нарушение на административнопроизводствените правила в производството по издаване на новия акт, на каквито на практика се основава предявения от Кестенов иск подлежи на преценка в производството по оспорването му. Такава е извършена след оспорване на повторно постановеният отказ за финансиране, който отказ е отменен от съда именно на това основание. Не се установява по делото към настоящия момент да е постановен акт, с който заявеното от ищеца право да е уважено.

Освен това следва да се отбележи, че съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. С оглед диспозитивното начало съдът има право и задължение да се произнесе по предявения от ищеца иск, индивидуализиран по основание и размер. Съдът не може да се произнася по претенция, която не съответства на заявената и за която липсват изложени обстоятелства в исковата молба. В случая съдът от първата инстанция е направил фактическите си установявания и е формирал правни изводи по бездействие, срещу което не се търси защита, с което е излязъл извън предмета на спора, заявен от ищеца. Съответно обсегът на доказване е определен до установяване на спорния факт този за наличието на незаконосъобразни бездействия на ответника, обстоятелствата за които са изложени в исковата молба и които да са в причинна връзка с твърдените неимуществени вреди.

Доказателствената тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на незаконосъобразно бездействие, което го е увредило е на ищеца, а той не се е справил с нея. Ето защо настоящата инстанция намира, че в случая не са установени незаконосъобразни фактически бездействия на длъжностни лица или органи на ответника, които да са довели до твърдените неимуществени вреди. Отсъствието дори на този елемент от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск.

Ето защо решението в обжалваната му част като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди се отхвърли като неоснователен и за сумата от 14 000 лева.

С оглед неоснователността на предявения иск, решението се явява неправилно и в частта му, с която са присъдени разноски на ищеца по делото в размер на 50 лева, внесена държавна такса, адвокатско възнаграждение в размер 4191 лева на адвокат Кестенов, както и в частта му, с която е осъден ответника да заплати сума в размер на 864 лв. в полза на съда.

При този изход на спора искането на касационния жалбоподател НЗОК за присъждане на разноски е основателно при приложението на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ за сума в размер на 12.50 лева - внесена държавна такса. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователно при приложението на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в относимата и редакция.

Водим от горното и на основание, и на основание чл. 221, ал. 2, връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1561 от 18.08.2022 г. постановено по адм. дело № 6/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив в обжалваната му част, с която е осъдена Национална здравноосигурителна каса гр. София, в качеството ѝ на правоприемник на Ц. Ф. за лечение на деца закрит, да заплати на Х. К., от [населено място], сумата от 14 000 (четиринадесет хиляди) лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 14.04.2016 г. до 25.08.2017 г. в резултат от незаконосъобразно бездействие на Директора на Ц. Ф. за лечение на деца София по чл. 35 от Правилник за дейността и организацията на работа на център Фонд за лечение на деца /отм./, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението от датата на влизане в сила на решението до окончателното ѝ изплащане и разноски по делото в размер на 50 (петдесет лева), в частта, с която Национална здравноосигурителна каса гр. София е осъдена да заплати на адвокат С. К. от АК Пловдив, адрес гр. Пловдив, [улица], [номер] сума в размер на 4191 (четири хиляди сто деветдесет и един) лева адвокатско възнаграждение, определено по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, както и в частта, с която Национална здравноосигурителна каса гр. София е осъдена да заплати на Административен съд Пловдив сума в размер на 864 (осемстотин шестдесет и четири) лева съставляваща направени разноски от бюджета на съда и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. К. с [ЕГН] от [населено място], срещу Национална здравноосигурителна каса гр. София иск за сумата от 14 000 (четиринадесет хиляди) лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 14.04.2016 г. до 25.08.2017 г. в резултат от незаконосъобразно бездействие на Директора на Ц. Ф. за лечение на деца, както и за присъждане на законната лихва върху сумата.

ОСЪЖДА Х. К. с [ЕГН] от [населено място], да заплати на Национална здравноосигурителна каса гр. София сума в размер на 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

Членове:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА