Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на трети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 10270 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Амплио“ ЕООД, срещу решение № 2375/12.04.2022 г. на Административен съд София град, постановено по административно дело № 6998/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на „Амплио“ ЕООД против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С1079-0040165/02.06.2021 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на Национална агенция за приходите. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Доводите му са, че при решаването на спора съдът не е взел предвид неспазването на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, както твърди и наличието на противоречие в мотивите на обжалваното решение. Иска отмяна на решението и на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Претендира разноски.
Ответникът по касация - началникът на отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Национална агенция за приходите изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на разноските, претендирани от касатора.
Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
С оспорената пред Административен съд София град заповед № ФК-С1079-0040165/02.06.2021 г., по отношение на „Амплио“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект - платен паркинг в гр. София, ул. „Гургулят“ № 16 за срок 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а) и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Първоинстанционният съд е съобразил от фактическа страна, че оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена във връзка с извършена на 08.05.2021 г. в 13:08 часа проверка на търговския обект по смисъла на 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС – платен паркинг, находящ се в гр. София, ул. „Гургулят“ № 16 за срок от 14 дни. Принудителната админитративна вярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а) и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, като неизпълнението на посочените разпоредби е установено при извършена проверка, чрез извършена контролна покупка – наем на паркомясто в платения паркинг за време от около 20 минути на стойност от 3,00 лв., платени в брой от инспектор Р. М. на охраната в търговския обект – А. З.. Първоинстанционният съд е приел за установено, че за продажбата не бил издаден фискален касов бон от наличното, въведено в експлоатация, регистрирано и работещо фискално устройство, модел „Daisy expert 07“ с индивидуален номер (ИН) № DY518162 и ИН на фискалната памет (ФП) 36676635. Не била издадена и бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговаряща на изискванията на Наредба № 18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите в момента на извършване на плащането. Взел е предвид също така, че от преброяване на парите в касата в размер на 13,00 лева, отпечатания впоследствие дневен отчет от фискалното устройство и от отпечатаната контролна лента на електронен носител (КЛЕН), не се установява регистриране на горепосочената продажба. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. № АА № 0040165/8.05.2021 г. Съдът е приел, че в заповедта и в материалите по делото липсват данни дружеството да е извършвало други нарушения от процесния вид, или най-общо свързани с отчитане на продажбите. Първоинстанционният съд е приел, че с неиздаването на фискален касов бон, което безспорно се установява от доказателствата по делото, е налице хипотезата на чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и административният орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка в съответствие на материалния закон. Определянето на срока на принудителната административна мярка е мотивирано с негативното засягане на фиска от нарушението заради неотчитането на приходи и отклонението от данъчно облагане, от което за фиска на държавата биха произлезли значителни и трудно поправими вреди, както и начина и вида на организиране на дейността на търговеца. Решението е неправилно
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, приложима към спора, принудителна административна мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни“, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. По предписанието на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагането на посочената принудителна административна мярка се забранява и достъпът до обекта. Констатираното в случая нарушение е документирано с протокол за извършена проверка сер. № АА № 0040165/8.05.2021 г. Той представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, който се ползва с материална доказателствена сила. Съгласно съдържанието на протокола в хода на извършената проверка в проверявания търговски обект по смисъла на 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС – търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на същата, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., във връзка с чл. 118 от ЗДДС. При извършената контролна покупка - наем на паркомясто в платения паркинг за време от около 20 минути на стойност от 3,00 лв., платени в брой от проверяващия инспектор, преди легитимация не е издадена фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство модел „Daisy expert 07“ с индивидуален номер (ИН) № DY518162 и ИН на фискалната памет (ФП) 36676635. Не била издадена и бележка от кочан с ръчни касови бележки. От отпечатания от фискалното устройство дневен отчет е установено, че сумата от 3,00 лева не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка. Безспорно неспазването на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаването на фискален бон е основание за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, както правилно е прието от първоинстанционния съд. При констатирано неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., административният орган е задължен да наложи принудителна административна мярка при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да я наложи или не. Необоснована е преценката на първоинстанционния съд, че решението на административния орган за издаването на заповедта за налагане на принудителна административна мярка за срок от 14 дни, е мотивирано. При определяне продължителността на срока на наложената принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС – "запечатване на обект" административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. За да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 от АПК, определеният от административния орган срок на налагане на принудителна административна мярка следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени във връзка с извършеното нарушение. Избраният от издателя на акта срок на мярката следва да е съобразен с тежестта на констатираното нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че в мотивите относно продължителността на срока на административния орган са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на принудителна административна мярка. Превенцията е цел на мярката и е неотносима към избора на нейния срок. По този начин запечатването на обекта за срок от 14 дни не изпълнява и целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване а административни нарушения и последиците от тях. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че изложените в акта бланкетни мотиви обосновават срока, за който е предприета процесната принудителна административна мярка, както и, че неговата продължителност не е в колизия с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и целта на закона. Решаващият състав не е съобразил, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че принудителна административна мярка се прилага, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед регламентирания в чл. 6 от АПК принцип за съразмерност. При констатирано нарушение за първи път, изразяващо се в неиздаване на фискален бон за плащане в размер на 3,00 лв. и липсата на констатации за произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на принудителна административна мярка за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава по смисъла на чл. 6, ал. 2 от АПК, поради което същият е незаконосъобразен. При издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка следва да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 от АПК, като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Този принцип на пропорционалност изисква налагането на съответната санкция да не превишава границите на това, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. В тази връзка и съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а съгласно ал. 3, когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Следва да се съобрази и принципа за пропорционалност, съдържащ се в Европейския кодекс за добри практики на администрацията, съгласно чл. 6 от който административният орган, когато взема решения, съобразява преди всичко това, че предприетите мерки са съизмерими с търсената цел и по-специално избягва ограничаване на правата на гражданите или налагане на задължения, когато тези ограничения или задължения не са в разумна връзка с целта на осъществяваното действие, както и обстоятелството, че дори неподходящият характер на една административна мярка може да засегне нейната законосъобразност. В процесния случай с оглед на установените обстоятелства, на липсата на изложени от административния орган обстоятелства за извършени други нарушения от търговското дружество, следва извода, че наложената принудителна административна мярка е непропорционална на извършеното нарушение. Макар да е вярно, че по принцип подобна принудителна административна мярка да е подходяща и ефективна за постигането на посочените в закона цели, то запечатването на търговския обект за срок от 14 дни, надхвърля необходимото за постигането на тези цели. Като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, Административен съд София град е постановил неправилно решение, поради което и на основание чл. 221 ал. 2, предложение второ от АПК следва да се отмени, както и да се отмени административния акт. При съобразяване на обстоятелството на издаване на индивидуален административен акт в противоречие с материалния закон тази съдебна инстанция не обсъжда невярното посочване в решението на първоинстанционния съд на административния адрес, на който се намира търговския обект.
При този изход на спора и направените искания, Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на „Амплио“ ЕООД осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски, възлизащи общо на сумата от 2150 лева. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението за адвокат, като съдът съобразява чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 221, ал. 1, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2375/12.04.2022 г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело № 6998/2021 г. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ заповед за налагане на принудителна административна мярка № № ФК-С1079-0040165/02.06.2021 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Амплио“ разноските в размер на 2150 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ
секретар:
Членове:
/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА