№ 158

София, 13.07.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М. ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

EМ. Д.

като разгледа докладваното от съдия К. М. ч. гр. д. № 2035 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 3256 от 11.04.2022 г., подадена от С. А. Г. З. чрез пълномощниците му адвокат Г. Б. и адвокат С. К. против определение № 54 от 22.03.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 648 по описа за 2022 г. на Върховния касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на С. А. Г. З. срещу определение № 3685 от 28.10.2021 г. по в. ч. гр. д. № 12550/2021 г. на Софийски градски съд.

Г. П. Г. З. е подала писмен отговор по реда и в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК чрез пълномощниците си адвокат Г. В. Г. и адвокат В. Д. П., в който оспорва частната жалба.

Касационният съдебен състав, постановил атакуваното в настоящото производство определение, е констатирал, че с определение № 3685 от 28.10.2021 г. по в. ч. гр. д. № 12550/2021 г. съставът на Софийски градски съд е потвърдил определение № 20025772 от 28.01.2021 г., постановено по гр. д. № 71357/2018 г. по описа на Софийския районен съд, с което е отхвърлено възражението на С. А. Г. З. за липса на международна компетентност на българския съд за разглеждане заявлението за издаване европейско удостоверение за наследство. Изложил е съображения, че по силата на чл. 28 КМЧП определението за наличието или липсата на международна компетентност подлежи на въззивно и касационно обжалване., което обаче е допустимо ако са налице условията на чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото КМЧП не съдържа уредба относно допускането на касационното обжалване на определението във връзка с международната подсъдност. Следователно в случая е приложима нормата на чл. 274, ал.4 ГПК, според която не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване, независимо от преграждащия им характер. Относно обжалваемостта на европейското удостоверение за наследство не се съдържа специална уредба в Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство, не се съдържа специална уредба. Разпоредбата на чл. 72, т. 1 от последния по този въпрос препраща към националното право на държавата членка на издаващия орган. Следователно по въпроса за обжалваемостта на европейското удостоверение за наследство приложение намира чл. 627е, ал. 3 ГПК, според който това удостоверение, както и отказът за издаването му подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд, без да е предвидена възможност за обжалване акта на окръжния съд. Предвид горното и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК следва, че въззивното определение, с което е потвърдено определението на районния съд за оставяне без уважение възражението за липса на международна компетентност, също не подлежи на касационно обжалване.

Настоящият касационен състав не споделя тези изводи.

Европейското удостоверение за наследство (ЕУН) е нов инструмент на европейското право със специфично правно действие. Въведен е с Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство. По своята правна същност представлява унифициран по форма и реквизити официален писмен свидетелстващ документ (според националната ни правна терминология) с еднакво юридическо действие в държавите членки, които са страни по регламента и който не подлежи на признаване въз основа на разпоредбите, отнасящи се до решенията и автентичните актове. С оглед уреденото в чл. 69 от регламента действие на ЕУН всеки орган в държава членка следва да зачете като осъществени, респ. като съществуващи вписаните в удостоверението факти и права, попадащи в предметния обхват на Регламент № 650/2012 и да ги съобрази при произнасянето си по искането на лицето, което представя действащо копие от ЕУН.

Регламент (ЕС) № 650/2012 урежда компетентността на орган на държава-членка да издаде ЕУН (чл. 64, препращащ само към правилата на чл. 4, чл. 7, чл. 10 и чл. 11); лицата, които са легитимирани да поискат издаването; информацията, която заявлението следва да съдържа; изискванията при разглеждане на заявлението и при издаване на ЕУН; съдържанието на ЕУН и правните му последици; съхранението на ЕУН от органа, който го е издал и издаване на заверени копия от него, както и поправката, изменението и оттеглянето на ЕУН и условията за спиране на действието му. Чл. 72 от регламента урежда правила във връзка с обжалването, като съгласно § 1 на същия текст актовете на компетентния за издаване на ЕУН орган на държава-членка могат да се обжалват не само от заявителя, а от всяко лице, което има право да подаде заявление за издаване на ЕУН, като жалбата се подава пред съдебен орган на държавата членка на издаващия орган в съответствие с националното й право (т. е. тълкуването относно инстанционния контрол на актовете на органа, компетентен да издаде ЕУН е въпрос, относим изцяло към националната процесуално правна уредба).

В част VІІ, глава 58б ГПК са въведени специални процесуални правила относно издаване на ЕУН в Р. Б. При наличие на международна компетентност по чл. 64 вр. чл. 4, чл. 7, чл. 10 или чл.11 от регламента като орган за издаване на ЕУН е определен районния съд (чл. 627е, ал., 1 ГПК). Предвидена е обжалваемост както на издаването на ЕУН, така и на отказа ва бъде издадено (в съответствие с чл. 72, § 1 на Регламент (ЕС) № 650/2012), като от възможностите, уредени в чл. 72, § 2 на Регламент (ЕС) № 650/2012 е предвидено, когато издаденото ЕУН е неточно или отказа за издаването му е неоснователен изцяло или отчасти, делото да се връща на първоинстанционния съд със задължителни указания (чл. 627е, ал. 4 ГПК). Чл. 627и ГПК препраща за неуредените от Регламент (ЕС) № 650/2012 г. въпроси по издаване на ЕУН към общите правила на охранителните производства.

Регламент (ЕС) № 650/2012 г. съдържа изрична уредба на лицата, легитимирани да обжалват актовете във връзка с издаване на ЕУН, както и обжалваемост не само на отказа да бъде издадено ЕУН, но и на решението за издаването му, поради което в производството по издаване на ЕУН не намира приложение чл. 537 ГПК, както и чл. 538, ал. 1 ГПК. Нормата на чл. 538, ал. 2 ГПК обаче намира приложение, доколкото чл. 627е, ал. 3 ГПК посочва само срока за обжалване, момента от който тече и компетентния да разгледа жалбата окръжен съд. Следователно жалбата се разглежда по реда на чл. 278 ГПК.

В глава 58б ГПК липсва изрично уредба дали инстанционния контрол на актовете, постановени в производство по издаване на ЕУН се осъществява само от въззивен съд или актовете на въззивния съд подлежат и на касационно обжалване (за разлика от чл. 627в, ал. 6 ГПК относно разпореждане за допускане на изпълнение по приложението на Регламент (ЕО) № 4/2009). Затова преценката подлежи ли на касационно обжалване акт на въззивен съд, с който е осъществен инстанционен контрол на акт на районен съд в производство по издаване на ЕУН следва да се извърши съобразно уредбата на чл. 274 ГПК и при отчитане принципите, целите и уредбата на Регламент (ЕС) № 650/2012, както и че е недопустимо процесуални правила да се прилагат по аналогия, но от процесуалната уредба за сходни случаи може да бъде тълкувана и изведена волята на законодателя.

По правната си характеристика производството по издаване на ЕУН според националното ни право отговаря на общите разяснения в т. 1 на Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС, според които определенията, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, са тези, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер. Следователно актовете на въззивния окръжен съд, с които е осъществен инстанционен контрол на акт на районния съд в производство по издаване на ЕУН, попадат в предметния обхват на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Според нормите на Регламент (ЕС) № 650/2012 само органите на една държава-членка, страна по регламента, са компетентни да издадат ЕУН, независимо дали компетентността се определя по правилата на чл. 4, чл. 7, чл. 10 или чл. 11 и дали към наследяването ще е приложимо правото на компетентния съд или същия ще следва да приложи към наследяването избраното при условията на чл. 22 от регламента право на държавата, чийто гражданин е наследодателя към момента на избора или към момента на смъртта.

Доколкото чл. 72, § 1 Регламент (ЕС) № 650/2012 предвижда обжалваемост и от лица, които според националното ни законодателство не са страни в охранителното производство, като може да се основа и на нови факти и доказателства, които не са наведени от заявителя или жалбоподателя пред първоинстанционния съд, то следва, че, въззивното производство по жалбата против акт на районния съд в производството по издаване на ЕУН е спорно, а не едностранно.

Спорът за международна компетентност в производството по издаване на ЕУН съставлява спор за подсъдност по смисъла на глава ХІІ, раздел ІІІ ГПК. Макар правилата на тази глава да са неприложим в производството по издаване на ЕУН, от тяхната уредба могат да бъдат изведени аргументи при тълкуване волята на законодателя при обжалваемост на акт на въззивен съд по спор за международна компетентност. Чл. 121 ГПК предвижда, че заинтересована страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността без да са въведени ограничения дали със съдебния акт е уважен или отхвърлен повдигнатия спор за подсъдност или дали акта по същество би подлежал на касационно обжалване, доколкото спорът за подсъдността е свързан с допустимостта на съдебното производство.

Чл. 28 КМЧП (който също е неприложим при издаване на ЕУН, но от уредбата му могат да бъдат изведени аргументи при тълкуване волята на законодателя при обжалваемост на акт на въззивен съд по спор за международна компетентност) изрично предвижда, че определението за наличие или липса на международна компетентност подлежи на въззивно и касационно обжалване.

Нормата на чл. 274, ал. 4 ГПК изключва от касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване и урежда двуинстанционна обжалваемост на определения по такива искови производства. Чл. 627и ГПК обаче препраща за неуредените от Регламент (ЕС) № 650/2012 г. въпроси по издаване на ЕУН към общите правила на охранителните производства, а не на исковите производства, а както вече бе посочено чл. 538, ал. 2 ГПК препраща само към процесуалния ред за разглеждане на жалбата по чл. 278 ГПК, но не и към нормата на чл. 274, ал. 4 ГПК, като нормите на чл. 537 ГПК, както и чл. 538, ал. 1 ГПК са неприложими, доколкото регламента съдържа изрична уредба по тези въпроси.

Изхождайки от правилата за обжалваемост в националното ни право по сходни производства (чл. 121 ГПК и чл. 28 КМЧП, който е приет при действието на ГПК от 1952 г., но при уредба, която също изключва определени актове от касационен контрол), целта на въведения с Регламент (ЕС) № 650/2012 нов за европейското право инструмент, какъвто е ЕУН, със специфично правно действие (лицата да могат да упражняват бързо, лесно и ефективно правата си, свързани с наследство с трансграничен елемент - съображение 67 от Преамбюла - като осигури и еднакво прилагане на Регламента във всички държави членки, както и че въвеждането му е предназначено да създаде преди всичко доказателствени облекчения в полза на наследниците, заветници, изпълнители на завещание или управители на наследство при упражняване на техните правомощия на територията на друга държава членка, без да се изискват допълнителни правни действия по признаване на юридическата му сила в държава членка, различна от държавата по произход - чл. 74 във връзка с чл. 62, § 1 от регламента, както и съображения 67, 69 и 71 от Преамбюла – която цел винаги следва да бъде отчитана при разрешаване на проблеми, възникнали при издаване или зачитане на ЕУН) и че спорът за международна компетентност представлява спор за подсъдност, целящ определяне орган на коя държава-членка е компетентен да издаде ЕУН, а съответно и спор за допустимостта на производството, както и че при въвеждането на особените правила по глава 58а ГПК във връзка с издаване от български съд на ЕУН е налице препращане само към процесуалния ред за разглеждане на жалбата по реда на охранителните производства и съответно на чл. 278 ГПК, но не и към изрична приложимост на чл. 274, ал. 4 ГПК, следва че волята на законодателя е актовете на въззивен съд, включително и относно наличието на международна компетентност, постановени по жалба в производство по издаване на европейско удостоверение за наследство (което тази фаза е спорно, а не едностранно) подлежат на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК без да се прилага чл. 274, ал. 4 ГПК. Не могат да бъдат черпени аргументи от съдебната практика, касаещи процесуалноправни спорове, които не са свързани с уредените в Регламент (ЕС) № 650/2012 производства, доколкото ЕУН е изцяло нов инструмент в европейското право, а съответно и в националните законодателства на държавите-членки, поради което и при непълнота на националната правна уредба следва на първо място да се изхожда от уредените в регламента принципи и цели, а не от тълкуване в установена съдебна практика за производства, които не попадат в приложното поле на Регламент (ЕС) № 650/2012.

Поради изложеното от нормата на чл. чл. 627е, ал. 3 ГПК, предвиждаща обжалваемост на акт на районния съд в производство по издаване на ЕУН пред окръжен съд не могат да бъдат черпени аргументи за приложимост на нормата на чл. 274, ал. 4 ГПК. Актовете на окръжния съд, постановени по жалби против актове на районния съд в производства по издаване на ЕУН попадат в предметния обхват на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК и с оглед целта и принципите на Регламент (ЕС) № 650/2012 и волята на законодателя при уредбата на сходни производства в националното ни право, следа, че подлежат на касационно обжалване.

С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ. определение № 54 от 22.03.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 648 по описа за 2022 г. на Върховния касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение

ВРЪЩА делото на състава на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд на Р. Б. за произнасяне по частната касационна жалба вх. № 34580 от 11.12.2021 г., подадена от С. А. Г. З..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: