Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
[населено място], 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 8.06.2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
при участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1750/20 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на Б. С. срещу въззивното решение на Сливенски окръжен съд по гр. д. №124/20 г., с което е отхвърлен като погасен по давност искът на касатора срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР/ ГД „ПБЗН”/ за установяване на правото на допълнителен платен годишен отпуск по ЗМВР за периода 1.01.2003 – 30.06.2014 г. в общ размер от 106 дни, според направеното пред първата инстанция изменение на иска по години. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпросите: Има ли краен срок / давностен или преклузивен/ за упражняването на правото на допълнителен платен годишен отпуск по чл.229, ал.8 ЗМВР от 1997 г. и чл.212, ал.1,т.3 ЗМВР от 2006 г., съгл. правната уредба, действала към момента на пораждането му, която предвижда условията и редът за ползването му? Възможно ли е да се погасят по давност / обща – чл.110 и специална по ЗЗД и особена по КТ – чл.358 или ЗДСл. – чл.125/ неупражнените права на допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд по чл.229, ал.9/ал.8/ ЗМВР от 1997 г., отм. и по чл.212, ал.1,т.3 ЗМВР от 2006 г., отм., възникнали по силата на посочените правни норми на ЗМВР в периода 2003-2014 г. включително, с оглед вида, естеството и правната регламентация на правата? По тези въпроси е констатирано противоречие на въззивното решение с установената практика на ВКС - р. по соченото от касатора гр....