О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 153

гр. София, 11.07.2022 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 2128/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 64807/07.06.2021 г. на М. Т. И., подадена чрез адвокат Н. К., срещу определение № 78/05.05.2021 г. по гр. д. № 1370/2021 г. на ВКС, ІI г. о. С него е оставена без разглеждане подадената от М. И. молба с вх. № 267748/03.11.2020 г. /уточнена с молби с вх. № 281068/19.11.2020 г., вх. № 287494/11.12.2020 г., вх. № 263574/25.01.2021 г., вх. № 263735/26.01.2021 г. и вх. № 266608/12.02.2021 г./ за отмяна по реда на чл. 303 ГПК на влязлото в сила решение № 1699/24.04.2013 г. по гр. д. № 6657/1996 г. на Районен съд-Пловдив, с което е одобрен окончателен разпределителен протокол, и определение от съдебно заседание от 18.05.2015 г. за теглене на жребий и прекратяване на производството по гр. д. № 6657/1996 г.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на определението. Твърди се, че неправилно съставът на ВКС е приел, че решение № 1699/24.04.2013 г. по гр. д. № 6657/1996 г. на Районен съд-Пловдив е влязло в законна сила на 16.09.2016 г., тъй като това не е последното решение по гр. д. № 6657/1996 г. На 21.04.2021 г. по жалба на М. Т. И. до Окръжна прокуратура - Пловдив било образувано следствено дело № 106/2021 г. на ОП - Окръжен следствен отдел - Пловдив по чл. 319 НК за престъпление във връзка с воденетo на гр. д. № 6657/1996 г. Това се явява ново обстоятелство по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, което е узнато от молителя при връчването на призовка по следственото дело, по което тя се е явила като свидетел на 01.06.2021 г. Тези факти следва да бъдат взети предвид от съда. И. била лишена от процесуална възможност за защита в хода на делбеното производство, като решението на Районен съд - Пловдив страда от съществени пороци, посочени в жалбата. В обжалваното определение на ВКС липсват мотиви относно посоченото в молбата за отмяна основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение e прието, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, като подадена извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Решение № 1699 от 24.04.2013 г. по гр. д. № 6657/1996 г. на Районен съд-Пловдив и определението за теглене на жребий и прекратяване на делбата, са влезли в сила към 16.09.2016 г., когато е постановено определение № 236/16.09.2016 г. по гр. д. № 3129/2016 г. на ВКС, III г. о., с което е оставена без разглеждане, като просрочена, молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 ГПК. Определението на ВКС е влязло в сила с потвърждаването му с определение № 355/19.12.2016 г. по ч. гр. д. № 5028/2016 г. на ВКС, I г. о. В случая молителят се позовава на документ от 20.09.2008 г. на Областна дирекция Земеделие-Пловдив, за който признава, че е получен лично, т. е. разполагал е с него в хода на делото, поради което и срокът по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е започнал да тече от влизане в сила на решението /т. е. 16.09.2016 г./. При наличие на противоречиви решения тримесечният срок започва да тече от влизане в сила на последното решение, т. е. в случая от 16.09.2016 г. и е изтекъл на 16.12.2016 г. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК тримесечният срок започва да тече от узнаване на съдебния акт, а ако узнаването предхожда влизането му в сила - от влизането му в сила. Следователно и относно това основание срокът е започнал да тече на 16.09.2016 г. и е изтекъл на 16.12.2016 г.

Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да се потвърди. Аргументите за това са следните:

В молбата за отмяна се навеждат основанията по чл. 303, ал. 1, т.1, т. 4 и т. 5 ГПК, аргументирани с твърдения за наличие на ново писмено доказателство от значение за делото – документ, получен на 20.09.2008 г. от Областна дирекция „Земеделие“ - Пловдив; наличие на противоречие между решение № 1699/24.04.2013 г. по гр. д. № 6657/1996 г. на Районен съд - Пловдив и решение № 828/22.04.2002 г. по гр. д. № 160/2001 г. на ВКС и лишаване на молителя от правото да участва във всички съдебни заседания по делото, въпреки представени епикризи и болнични листове.

Правилно е прието в обжалваното определение на ВКС, че доколкото точната дата на влизане в сила на решение № 1699/24.04.2013 г. по гр. д. № 6657/1996 г. на Районен съд - Пловдив не може да бъде установена, то следва да се приеме, че както решението, така и определението за теглене на жребий и прекратяване на делбата, са влезли в сила към датата на постановяване на влязло в сила определение № 236/16.09.2016 г. по гр. д. № 3129/2016 г. на ВКС, III г. о., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 ГПК. Следва да се посочи, че наличието на образувани по-късно граждански дела във връзка с обжалване на актове, постановени в производството по гр. д. № 6657/1996 г. на Районен съд - Пловдив е ирелевантно относно момента на влизане в сила на решение № 1699/24.04.2013 г. по гр. д. № 6657/1996 г. на Районен съд - Пловдив и на определението за теглене на жребий и прекратяване на делбата, тъй като няма данни да са рефлектирали към момента на влизане в сила на атакуваното решение.

В молбата за отмяна се твърди, че М. И. е получила лично писмо от Областна дирекция „Земеделие“ - Пловдив от 20.09.2008 г., поради което тя е разполагала с посочения документ по време на производството по гр. д. № 6657/1996 г. на Районен съд - Пловдив. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Ето защо, в настоящия случай този срок е изтекъл на 16.12.2016 г. /т. е. три месеца след постановяване на определение № 236/16.09.2016 г. по гр. д. № 3129/2016 г. на ВКС, III г. о./. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК тримесечният срок за подаване на молба за отмяна започва да тече от деня на влизане в сила на последното решение. Следователно, в случая този срок е изтекъл на 16.12.2016 г. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК тримесечният срок започва да тече от узнаване на решението. Ето защо и в този случай срокът е започнал да тече на 16.09.2016 г. и е изтекъл на 16.12.2016 г. Предвид изложеното, правилно в обжалваното определение е прието, че след като молбата за отмяна е подадена след изтичане на посочените по-горе преклузивни срокове, тя е недопустима. Процесуално недопустимата молба за отмяна не може да бъде разгледана по същество.

Неоснователни са възраженията в частната жалба за липса на мотиви в обжалваното определение относно наведеното в молбата за отмяна основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съдът е приел, че то е преклудирано поради изтичане на уредения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тримесечен срок от узнаване на решението.

Неоснователно е и искането на жалбоподателя за отмяна на обжалваното определение и допускане до разглеждане на молбата за отмяна поради наличие на ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК,а именно - образуване на следствено дело № 106/2021 г. на ОП - Окръжен следствен отдел - Пловдив по чл. 319 НК за престъпление във връзка с воденетo на гр. д. № 6657/1996 г. Това твърдение е релевирано за пръв път с частна жалба вх. № 64807/07.06.2021 г., т. е. след постановяване на определение № 78 от 05.05.2021 г. по гр. д. № 1370/2021 г. на ВКС, ІI г. о. То не е било предмет на разглеждане в производството по гр. д. № 1370/2021 г. на ВКС, ІI г. о.

С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 78/05.05.2021 г. по гр. д. № 1370/2021 г. на ВКС, ІI г. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: