6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 431

гр. София, 11.07.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД. Р. Б. Т. колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

Л. Ц.

изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 1206 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Л. К., М. О. К. и М. А. К., представлявани от адв. Г. К., срещу решение № 188 от 14.12.2021г. по в. т.д. № 325/2021г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260046 от 06.04.2021г. по т. д. № 30/2021г. на ОС – Добрич. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлена молбата на касаторите за откриване на производство по несъстоятелност на „О. Т. 7” ЕООД поради неплатежоспособност, евентуално поради свръхзадълженост.

Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърдят, че въззивният съд не е съобразил в цялост изложените във въззивната жалба аргументи – че с оглед частното цесионно правоприемство като приобретатели на вземането на удовлетворения кредитор – Международна инвестиционна банка, са придобили и всички свързани с него процесуални права, включително и правото на иск, и че е налице неплатежоспособност на длъжника с оглед наличието на предпоставки за прилагане на презумпциите на чл.608, ал.2 и ал.4 ТЗ. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите правят искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК - поради очевидна неправилност на въззивното решение, с оглед посочените в касационната жалба пороци, обуславящи както тежкото нарушение на закона, така и явната необоснованост. Твърдят, че е налице и основанието на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като производството по делото поставя няколко правни въпроса, касаещи предмета на спора и правилното правиприлагане на позитивната правна уредба, а именно: „При законна цесия или суброгация приобретателят на вземането поради погасяването на дълга на третото лице встъпва ли във всички права на удовлетворения кредитор, следователно може ли да упражни и всички негови притезателни, потестативни и други правомощия, включително правото на иск?”. Излагат твърдения за неправилност на извода на въззивния съд, че не са активно легитимирани да искат откриване на производство по несъстоятелност, и се позовават на ТР № 2 от 26.03.2021г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът „О. Т. 7“ ЕООД, представляван от адв. Б. В., оспорва касационната жалба. Релевира възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като не са посочени материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са разрешени от съда, нито е налице очевидна неправилност. Сочи, че с ТР № 2 от 26.03.2021г. на ОСГТК на ВКС се тълкуват нормите, отнасящи се единствено до възможността да се предяви от встъпилия в правата на кредитора нов кредитор иск по чл.135, ал.1 ЗЗД и то – при определени условия, тъй като този иск има обезпечителна функция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е е посочил, че молителите обосновават активната си легитимация с твърдение, че са носители на неудовлетворено вземане с правно основание чл. 155, ал. 2 във вр. с чл. 74 ЗЗД в общ размер на сумата от 174 124.69 лв. (по 1/3 за всеки от молителите - 58 041.56 лв.), представляваща вземане на встъпилите в правата на удовлетворения кредитор МИБ – Москва молители срещу длъжника „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на вписване на постановлението за възлагане на недвижимите имоти – 03.06.2016 г. до окончателното й плащане. Приел е за безспорно между страните и установено от събраните по делото писмени доказателства, че с нотариален акт № 21, том III, рег. № 1705, дело № 297/16.05.2012 г. на нотариус О. О. молителите като трети задължени лица, съсобственици на недвижими имоти, са учредили договорна ипотека като обезпечение по сключен договор за банков кредит между ответното дружество и МЕЖДУНАРОДНА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА – Москва; че въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 426/2015 г. по описа на Районен съд – Балчик е издадена Заповед №241/26.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 27.10.2015 г., с които длъжникът „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД е осъден да заплати на МИБ – Москва сума в размер на 415 788.87 евро, представляваща просрочено задължение по лихвените плащания на главницата, представляващо договорни лихви в размер на 9 %, дължими върху главницата по отпуснат банков кредит в общ размер на 6 150 000.00 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2015 г. до изплащане на вземането; че по образуваното срещу длъжника „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД изп. дело № 20158110400103 по описа на ЧСИ Н. Ж. с рег. № 811 на КЧСИ с район на действие ОС – Добрич, с постановление за възлагане на недвижим имот от 09.03.2016 г., вписано с вх. рег. № 1300/03.06.2016 г., акт № 40, том IV по описа на СВ – Балчик, ипотекираните от молителите имоти са възложени в собственост на купувача МИБ – Москва, за сумата от 174 124.69 лв.

Въззивният съд е приел, че безспорно в качеството им на ипотекарни длъжници, претърпели принудително изпълнение върху дадените за обезпечения на чуждо задължение имоти, молителите са се суброгирали съгласно чл.155, ал.2 ЗЗД в правата на удовлетворения кредитор до размера на полученото от продажбата на имотите. Изтъкнал е, че суброгацията не е търговска сделка, а произтича от закона, поради което, като възникнало по силата на закона в хипотезата на чл.155, ал.2 ЗЗД, вземането им не може да се квалифицира като такова, отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ. По тези съображения въззивният съд е достигнал до извод, че молителите не притежават активна легитимация да предявят молба за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, тъй като претендираното от тях вземане не може да се квалифицира като вземане, породено или отнасящо се до търговска сделка по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ.

Въззивният съд е приел, че независимо от това, дори молителите да бяха се легитимирали като кредитори с вземане, породено от търговска сделка, то от събраните в хода на въззивното производство доказателства се установява, че не са налице останалите предпоставки по чл.608 ТЗ, отнасящи се до обективното финансово състояние на ответното дружество. Съобразил е, че с влязло в сила на 07.01.2021г. решение по т. д.38/2015 г. по описа на ОС - Добрич е отхвърлена молбата на друг кредитор за откриване на производство по несъстоятелност на „О. Т. 7“ ЕООД, със седалище [населено място], поради неплатежоспособност, евентуално поради свръхзадълженост, като със сила на пресъдено нещо е установено, че към тази дата длъжникът е платежоспособен и не е свръхзадължен. С оглед на това е намерил, че финансовото състояние на длъжника подлежи на изследване за периода след 07.01.2021 г. Посочил е, че всички презумпции за неплатежоспособност, визирани в чл. 608 ТЗ, имат оборим характер и са само средство за разместване на доказателствената тежест при установяване на основния факт дали длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, поради което, за да се направи извод за наличие на състояние на неплатежоспособността, е необходимо да се установи трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си по чл. 608 ТЗ чрез коефициентите за ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост. От заключенията на назначените във въззивното производство съдебно – оценителна и съдебно – счетоводна експертизи въззивният съд е приел за установено, че ответникът не притежава парични средства по банкови сметки, касова наличност и парични вземания, като краткосрочните му задължения могат да бъдат удовлетворени единствено чрез продажба на продукция - 95 бр. апартамента на стойност 6 896 хил. лева. Приел е, че коефициентът за обща ликвидност на предприятието, изчислен след проверка на наличните активи, към 03.06.2021 г. е 38.07, а към 04.11.2021 г., след превръщането на част от вземанията на едноличния собственик в капитал, възлиза на 62.69, което съществено превишава препоръчителните стойности за стопанския отрасъл. Изложил е съображения, че коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му, поради което е достигнал до извод, че дружеството разполага с достатъчно краткосрочни активи за посрещане на текущите си задължения, т. е. не е в състоянието на неплатежоспособност. Приел е, че съобразно заключението на вещото лице М.С., общата пазарна стойност на притежаваните от дружеството 95 апартамента, които с оглед предназначението им имат характер на краткотраен актив, възлиза на 8 513 хил. лева, а съобразно заключението на вещото лице М.Д. стойността на ДМА е в размер на 2 770 хил. лева, на краткотрайните активи по счетоводни данни е в размер на 6 896 хил. лева, а всички задължения на дружеството /текущи и нетекущи/, са в размер на 5551 хил лева. Констатирал е, че е налице и превишаване на актива спрямо пасивите с 4 115 хил. лева по счетоводни данни и с 5 732 хил. лева по пазарна оценка. Посочил е, че актуалният показател на коефициента за финансова автономност /0.74/ и на коефициента за задлъжнялост /1.35/ сочи, че съществуващите задължения са достатъчно обезпечени с имущество на предприятието, поради което дружеството не е в състояние на свръхзадълженост.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен “extra legem”, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Доводът за наличие на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК по същество представлява оплакване за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения и необоснованост. Приложното поле на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК следва да бъде ясно обосновано, тъй като същото не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК.

Поставеният от касатора правен въпрос е формулиран общо и няма връзка с мотивите на въззивния съд. Въззивният съд не е отрекъл на касаторите качеството им им на кредитори на ответното дружество, нито правото им на иск за притежаваното от тях вземане, а решаващият му извод, че не са активно легитимирани да искат откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, е обусловен от преценката му, че вземането на касаторите не може да се квалифицира като отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ, във връзка с които мотиви на съда въпрос не е поставен. От друга страна, крайният извод на въззивния съд е обусловен и от преценката му за липса на твърдените неплатежоспособност и свръхзадълженост на ответното дружество, което е самостоятелно основание за отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ и във връзка с което въпроси не са поставени. Касаторите са изложили единствено оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд във връзка с приложението на презумпциите по чл.608, ал.2 и ал.4 ТЗ, но не и на мотивите, основани на подробното обсъждане на финансовото състояние на длъжника, установено с приетите по делото заключения, които са обусловили решаващия извод за липса на неплатежоспособност и свръхзадълженост на дружеството. Поради това, както и да се отговори на поставения въпрос, това не би се отразило на изхода на делото, с оглед на което въпросът не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. На второ място, касаторите не са посочили и на коя от допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК се позовават. В изложението си са се позовали единствено на ТР № 2 от 26.03.2021г. на ОСГТК на ВКС, което не дава отговор на поставения въпрос, а в него е прието, че цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени, след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор – цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането, като това разрешение е обосновано с обезпечителния характер на преобразуващото право по чл.135 ЗЗД. Касаторите не са навели и твърдения, обосноваващи наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касаторите не се дължат разноски. На основание чл.78, ал.5 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 5 867,55 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 188 от 14.12.2021г. по в. т.д. № 325/2021г. на Варненски апелативен съд.

ОСЪЖДА А. Л. К., М. О. К. и М. А. К., представлявани от адв. Г. К., да заплатят на „О. Т. 7” ЕООД сумата 5 867,55 лева /пет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/– разноски за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: