О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 296

гр.София, 11.07.2022г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№ 2941/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. К. П., чрез особения представител адв. Ф. Е., срещу определение № 240/04.06.2018г., постановено по ч. гр. д.№ 277/18г. от състав на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено разпореждането на ОС Смолян от 30.04.2018г. по в. гр. д.№ 47/2018г. за връщане на касационна жалба вх.№ 931/24.04.2018г. срещу постановеното по делото решение от 29.03.2018г.

Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно.Тълкувайки разпоредбата на чл. 280, ал.3 ГПК, твърди, че „въпросите по чл. 59, ал.2 СК и производствата по чл. 127а ГПК“ са изключени от забранителното й правило, поради което решението на ОС Смолян в частта по иска по чл. 127а СК подлежи на касационно обжалване и касационната жалба е върната незаконосъобразно. Изтъква основанието по чл. 280, ал.2, предл. последно ГПК като такова за допускане на касационен контрол.

Насрещната страна – Н. Р. В. не взема становище по жалбата.

С определение №340/15.10.2018г. производството по настоящото дело е спряно, на основание чл. 292 ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Т. е постановено на 23.06.2022г., поради което, на основание чл. 230, ал.1 ГПК, настоящото производство следва да бъде възобновено.

За да се произнесе по частната касационна жалба, съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, взе предвид следното:

За да потвърди разпореждането за връщане на касационната жалба, апелативната инстанция е съобразила, че въззивно решение в обжалваната му част е по иск по чл. 127а СК , поради което, съгласно императивната разпоредба на чл. 280, ал.3 т.2 ГПК, не подлежи на касационен контрол, а актът, с който жалбата е върната е валиден, предвид даденото разрешение в ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за служебна проверка допустимостта на определението, постановено от Апелативен съд Пловдив.

С ТР № 2 по т. д.№ 2/2018 г. ОСГТК на ВКС се прие, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба е действие по администриране, което не се извършва от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция, от което следва, че този акт не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, т. е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред Върховния касационен съд.

Ето защо, Апелативен съд Пловдив не е бил компетентен да се произнесе по частната жалба на ответника срещу разпореждането на ОС Смолян, с което е върната, като недопустима, касационната жалба против въззивното решение на окръжния съд. Или определение № 240/04.06.2018г., постановено по ч. гр. д.№ 277/18г. на ПАС следва да бъде обезсилено, а спорът относно законността на разпореждането на ОС Смолян за връщане на касационната жалба - разгледан от компетентния съд, който се явява Върховният касационен съд.

Частната жалба на ответника П. (тази с вх. № 1881/11.05.2018г.) срещу разпореждането на ОС Смолян за връщане на касационната му жалба е неоснователна.

Разпореждането е постановено еднолично, съгласно разрешението по т.10 на ТР № 1/09.12.2013г. по т. д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС т. е. актът не е нищожен.

Разпореждането е правилно. Решенията на въззивните съдилища в производства по чл. 127а СК, които са такива по спорна администрация на гражданските правоотношения, са изключени от касационен контрол с разпоредбата на чл. 280, ал.3 т.2 ГПК. Нормата е императивна. Тълкуването й от жалбоподателя е неправилно. Изключение за обжалваемостта в текста се прави единствено за въпросите по чл. 59, ал.2 СК, които са разрешени в производства по брачни искове, а не за производствата по чл. 127а СК.

Тъй като въззивното решение на ОС Смолян е окончателно, както е и посочено в него, касационната жалба на ответника срещу него подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1 т.3 ГПК, поради което обжалваното разпореждане е правилно.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д.№ 2941/18г.,ВКС, ІІІ ГО.

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 240/04.06.2018г., постановено по ч. гр. д.№ 277/18г. от състав на Апелативен съд Пловдив.

ОБЕЗСИЛВА определение № 240/04.06.2018г., постановено по ч. гр. д.№ 277/18г. от състав на Апелативен съд Пловдив

ПРИЕМА за разглеждане по компетентност частна жалба с вх. № 1881/11.05.2018г. на В. К. П. срещу разпореждането на ОС Смолян от 30.04.2018г. по гр. д.№ 47/2018г. за връщане на касационна жалба вх.№ 931/24.04.2018г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 1881/11.05.2018г. на В. К. П. срещу разпореждането на ОС Смолян от 30.04.2018г. по гр. д.№ 47/2018г. за връщане на касационна жалба вх.№ 931/24.04.2018г. срещу постановеното по делото решение от 29.03.2018г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: