О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
Гр. София, 11.07.2022 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 454 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба вх.№ 4057 от 18.10.2021 г., подадена по пощата на 15.10.2021 г. от Ц. Г. Ц. чрез адвокат А. С. от САК срещу въззивно Решение № 104 от 09.08.2021 г. по в. гр. д.№ 296/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч, ГК, І състав.
Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима. Заявено е искане въззивното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважен изцяло иска по чл. 45 ЗЗД за сумата 10 000 лв. със законната лихва от 13.10.2019 г. Претендира се присъждането на разноски за трите инстанции. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минималния размер съгласно НМРАВ.
Ответникът по касация Н. П. П. е подал отговор чрез адвокат Б. Р. от САК. Счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, както и че касационната жалба е неоснователна. Моли да не се допуска касационно обжалване, евентуално – жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:
С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд е постановил, че отменя изцяло Решение № 260019 от 12.03.2021 г. по гр. д.№ 1002/2019 г. на РС - Тетевен и вместо това е отхвърлил като неоснователни и недоказани обективно съединените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от Ц. Г. Ц. против Н. П. П. за заплащането на сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на изнесена информация на дата 13.10.2019 г. в електронна медия www.pik.bg, в която ответникът Н. П. П. приписва престъпления на ищеца Ц. Г. Ц., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2019 г. до окончателното й заплащане.
Въззивният съд е приел от фактическа страна следното: Съгласно констативен протокол от 14.10.20219 г. на нотариус Б. Н., в електронната медия www.pik.bg на 13 октомври 2019 г. е публикувана статия със заглавие „Бомба в ПИК! Бивш кмет и шеф на затвора в Казичене: Ц. трябва да носи отговорност за взрива на колата на С. Д. и за Бомбата в офиса на вестник Галерия! Той прибираше комисионни от кметовете”. Статията е изготвена при участието на журналиста Зв. Т. К. (М.), която към онзи момент е заемала длъжността главен редактор в електронната медия. Статията е съставена от въвеждащ текст с бележки за образованието, професионални позиции и позицията на Н. П. П. за проблеми с водата на гр. Тетевен. В основната част на статията са зададени въпроси и отговори на Н. П. П.. Не е посочен автор на статията. Журналистическият материал е написан въз основа на интервю на Н. П. П., за датата, на което няма твърдения в свидетелските показания на свид. К. (М.) или в други доказателства. Н. П. П. е коментирал проблеми във връзка с изграждане на водопровод в Рибарица, Ловешка област, търсене на финансиране за доизграждане на проекта от Министерство на регионалното развитие и благоустройство и по този повод среща с жена в център за европейско финансиране на проекти, която твърдяла, че трябва да има 20% от това финансиране за Ц. Г. Ц.. По повод на написаната статия първоинстанционният съд е издал съдебно удостоверение на Ц., което да му послужи пред електронната медия за снабдяване с информация кой е автор на статията от 13.10.2019 г., правен ли е аудиозапис, съхранява ли се същия и при необходимост той да бъде предоставен за нуждите на делото. С писмен отговор № 2051 от 29.05.2020 година Н. Н. Й., в качеството на управител на „Рik нюз” ЕООД е уведомил съда, че автор на статията от 13.10.2019 г. е З. М. и притежават аудиозапис, който се съхранява при тях и при поискване ще бъде изпратен. В писмо № 3321 от 07.08.2020 г. управителят на „Пик нюз” ЕООД е съобщил на съда, че вече не съхранява искания аудиозапис на статията от 13.10.2019 г. Изпратено е и писмо № 260210 от 14.09.2020 г. от „Пик нюз” ЕООД също с лаконично изявление, че вече не съхранява искания аудиозапис на статията от 13.10.2019 г. В последващо писмо № 260390 от 10.02.2021 г. на „Пик нюз” ЕООД е вписано, че статията е изготвена от З. Т. К. (М.), интервюто е снето на хартиен носител и дословно възпроизведено в статията, като всички изявления са лично направени от Н. П. и възпроизвеждат думите му.
Съгласно писмо № 3163 от 29.07.2020 г. от НАП – ТД – София, „Красна поляна”, З. Т. К. (М.) е работила по трудов договор в „Пик нюз” ЕООД за периода от 12.09.2013 г. до 29.07.2015 г. и е била осигурявана от дружеството. Няма данни за изплатени на лицето възнаграждения по извънтрудови правоотношения с дружеството за 2019 г. С констативен протокол № 156, рег.№ 19414 от 21.09.2020 г. на Г. Н. - помощник нотариус по заместване на нотариус М. Г., е удостоверено, че е посетен сайта www.pik.bg и е приложена разпечатка относно редакционен колектив на ел. медия, в който е вписана като главен редактор Зв. К. (М.). Въпреки изявленията на управителя на „Пик нюз” ЕООД и вписването като главен редактор, не е представен трудов договор, сключен със Зв. М.. Доколкото този факт не е оспорван от страните и доказван, въззивният съд е приел, че статията е изготвена при участие на Зв. К. (М.).
Според въззивния съд, в писмен отговор № 382 от 20.01.2020 г. Н. П. е признал единствено факта, че на 13.10.2019 г. е публикувана статия с процесното заглавие в електронната медия, но е оспорил всички други фактически твърдения по исковата молба, вкл. заглавието, като неизхождащо от интервюирания. В съдебно заседание на 17.02.2020 г. Н. П. чрез проц. представител е оспорил използваните изрази в интервюто, тяхното съвпадане с отразеното в публикацията и е заявил, че този факт следва да бъде доказан в хода на делото. В същото съдебно заседание с доклад по делото районният съд е счел, че не може да се приеме за безспорно съдържанието на интервюто и автентичността на отразеното в материала (л. 90 - 91 по гр. д.№ 1002/20019 г. на ТРС), като е разпределил в доказателствена тежест на ищеца установяването на тези факти и уважил искането за издаване на съдебно удостоверение.
В съдебно заседание на 29.05.2020 г., по повод оспорване на съдържанието на интервюто, включително и изявленията на Н. П., е допуснато призоваване и изслушване на З. К. (М.), както и изискване за представяне на аудиозаписа от 13.10.2019 г. В съдебно заседание на 12.01.2021 г. З. К. (М.) е дала свидетелски показания и заявила, че лично е провела интервюто с Н. П. и е записала на диктофон изявленията му. Конкретизирала, че има редактори, които свалят интервюта от записа (включително и думите по него дословно). Посочила е, че заглавието и подзаглавието са редакторска работа и в него е изказано личното й мнение, че става въпрос за политическа отговорност на Ц. като шеф на МВР, запознат с всички факти, обстоятелства и инциденти.
След 13.10.2019 година Ц. се запознал със статията в електронната медия, като от свидетелските показания на С. П. и В. Б. не може да се установи на коя конкретна дата той е възприел съдържанието на статията. Двамата свидетели са категорични, че след като Ц. Ц. прочел статията, споменал за нея и бил изнервен, стресиран, притеснен; станал сприхав и разсеян. Съдът е посочил, че кредитира показанията на свид. С. П., В. Б., М. Д. и И. В. И., които възпроизвеждат непосредствени лично възприети от тях обстоятелства, но ги съобразява в контекста на останалите доказателства и свои изводи.
Въззивният съд е преценил, че писмените доказателства на л. 114 - 160 по гр. д.№ 1002/2019 г. на ТРС са неотносими към делото, тъй като касаят други публикации, несвързани с процесните теми и факти и не следва да се обсъждат. Установено е, че към 20.11.2019 г. Ц. Г. Ц. не е бил осъждан и не е имал обвинения по неприключени наказателни производства в Национална следствена служба и Софийска градска прокуратура
От правна страна е прието, че е предявен иск за деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД относно присъждане в полза на Ц. Г. Ц. на сумата 10 000 лева - обезщетение за причинени вреди от изказвания на Н. П. пред електронна медия www.pik.bg, публикувани в статия на 13.10.2019 година и акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху тази сума, считано от 13.10.2019 г. до окончателно изплащане. Фактическият състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД включва четири кумулативни предпоставки – вина, вреда, противоправност на деянието и причинна връзка между виновно и противоправно деяние и последвалите вреди.
Прието е, че по делото не са представени безспорни доказателства относно осъществено конкретно виновно поведение на Н. П. чрез даване на интервю, което да съдържа обидни и клеветнически изявления, отразени в публикацията на 13.10.2019 г. в статия „Бомба в ПИК! Бивш кмет и шеф на затвора в Казичене: Ц. трябва да носи отговорност за взрива на колата на С. Д. и за Бомбата в офиса на вестник Галерия! Той прибираше комисионни от кметовете”. Въпреки разпределената доказателствена тежест от районния съд за ищеца относно установяване на достоверността на отразените изявления от Н. П. в статията, ищецът е представил единствено показанията на свид. З. М.. Последните съдът е кредитирал само относно механизма на изготвяне на интервюто, но не и в частта досежно съответствието на използваните дословно изрази и вложения в тях смисъл от Н. П.. Съдът е счел, че не следва да обсъжда писмо № 260390 от 10.02.2021 г. на „Пик нюз” ЕООД, тъй като, въпреки първоначалните твърдения на дружеството, че разполага с аудиозапис през май 2020 г., вече след юли 2020 г. е посочено, че не го съхранява. Предвид тези действия на дружеството и факта, че то също в пр. случай (при недостоверно отразяване на интервюто в журналистически текст) би носило имуществена отговорност за публикацията, съдът е определил като недостоверни твърденията по цитираното писмо. Още повече, че се касае до декларативни изявления в насока на последици от свид. показания за начина на работа при изготвяне на статията. Твърденията на свид. К. (М.) за отразяване на личните и конкретни изявления на Н. П. в статията целят да осуетят ангажиране на лична имуществена отговорност на самата свидетелка и съдът е приел, че е пристрастна в тази част на изявленията си като свидетел.
По делото не е изслушвана съдебно-техническа експертиза, която да анализира аудиозаписа (който към м. май 2020 г. е бил наличен), да посети на място редакцията на ел. медия и да се запознае с наличната документация по повод интервюто. От друга страна лисват други гласни доказателства - изслушване на други длъжностни лица в ел. медия, работили по аудиозаписа (свид. К. (М.) „... аз съм един от авторите на статията, колега я е свалял от записа.”), отразяващ изявленията на П. и редактори, представяне на доказателства за факта на достоверно и дословно отразяване на конкретните изрази в интервюто на Н. П. по статията. Съдът е приел, че не са посочени достатъчно и надлежни доказателства относно твърденията на ищеца за достоверността на изложеното в интервюто на Н. П. и публикацията на 13.10.2019 г. Посочено е, че при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В исковата си молба ищецът Ц. е цитирал дословно в 12 пункта конкретни извадки от статията по интервюто на Н. П. и е извел основанието на иска си по чл. 45 ЗЗД от съдържащите се в тях твърдения, определени от него като клеветнически. В гласните доказателства се посочва, че въпросите и фактите, споменавани в интервюто, изготвилата го журналистка ги чувала в медиите (л. 322 по гр. д.№ 1002/2019 г. ТРС) и това поставя въпроса доколко публикуваната статия съдържа лични изявления на Н. П.. При това положение в тежест на ищеца е било да докаже, че посочените цитати от статията от 13.10.2019 г. съответстват на изреченото лично от Н. П. пред Зв. К. (М.), но според въззивната инстанция доказателства в такава насока не са представени. На съда е направило впечатление, че в хода на производството пред първа инстанция - в писмените доказателства или гласни такива, не е конкретизирана дата на процесното интервю с Н. П., мястото, където е проведено и начина на провеждане. Тези обстоятелства са недоказани, въпреки, че са били от съществено значение за изясняване на деянието.
По-нататък в мотивите на въззивния акт са изложени биографични данни относно политическата активност на ищеца и ответника, представляващи общодостъпна информация в интернет пространството. Прието е за безспорно, че страните са лица, които имат политическа дейност (като поради липсата на конкретни писмени доказателства, не са направени изводи за периода, конкретните политически формации /доколкото те са се променяли/ и длъжностите в тях за процесния период). Посочено е, че правото на свобода на изразяване по чл. 10, ал. 2 КЗПЧОС спрямо фигурите от политическия живот в обществото може да бъде ограничавано само при убедителни основания и тези категории субекти следва да проявяват търпимост към критика поради обществения интерес от открит и всеобхватен дебат за обществените лица и институции. Същевременно, в чл. 8 КЗПЧОС е уредено правото на зачитане на личния и семеен живот на гражданите и като част от него правото на репутация. Нито едно от двете права, защитени от КЗПЧОС, няма превес над другото, а трябва да бъдат прилагани в баланс, съобразно фактите във всеки конкретен казус. Защитата на правото на репутация в българското национално право е чрез разпоредбите на Наказателния кодекс - чл. 146 (криминализиращ обидата) и чл. 147 (криминализиращ клеветата). Регламентирана е и възможността за търсене на имуществена отговорност спрямо причинителя на вредите чрез клевета и обида по чл. 45 ЗЗД. Европейският съд по правата на човека е категоричен в позицията си, че националните съдилища следва да разгледат пълния текст на статията или съдържанието на изявлението, за да определят насоките и целите които преследва твърдението. От съществено значение е анализирането на думите и твърденията които определят преценката дали се касае за фактическо или за оценъчно твърдение. В конкретният казус въззивният съд е приел, че липсват надлежни доказателства относно датата, мястото, начина на даване на интервю от Н. П. и конкретните изрази и думи, използвани от него (ползвани като основа за статията от 13.10.2019 г. в електронна медия). Всички тези обстоятелства са нужната конкретика на деянието, която следва да бъде анализирана от съда и предвид недоказването им, въззивната инстанция е преценила, че исковата претенция е неоснователна и недоказана изцяло, поради което е постановила отхвърлянето й.
За да се произнесе, окръжният съд е бил сезиран с въззивни жалби, подадени и от двете страни, както следва: от страна на ищеца Ц. Г. Ц. – срещу частта от първоинстанционния акт, в която иска е отхвърлен за разликата над сумата 3 000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева, а от страна на ответника Н. П. П. - срещу осъдителната част на първоинстанционния акт.
Въззивната жалба на ответника Н. П. П. обективира следните изявления:
Относно първия израз, определен от ищеца като клеветнически („Настоящата кметица не се справи с много неща и се провали като Ц., който я издигна като лично негов човек за този пост на предишните избори”), е заето становище, че „не съдържа нищо противоправно. Това изцяло е критика и оценка за работата, израз на правото на свободата на мисълта и словото, в границите на критериите за критика към публична политическа личност в национален мащаб и местен управляващ…” (каквато оценка е направена и в мотивите на първоинстанционното решение);
Относно втория израз („Когато аз бях кмет, Ц. настояваше да сменим фирмата за боклука, но отказах. После започнахме подготовка на проект за водата, но ми бяха изпратени негови фирми още при подготовката на техническата документация. Аз обаче отказах и това и ги изгоних. По тази причина бях отстранен и не ме подкрепиха за втори мандат.”) позицията е: „Това е изповед, а не клевета. Изнесените факти неконкретни и нееднозначни и са в границите на свободата на словото и търсене и получаване на информация … Въз основа на верни и обективни факти и в развитие г-н П. е направил изявлението си … Това е и лично мнение и не превишава пределите на правно защитени конкуриращи се права.”. Като обективен факт в подкрепа на мнението на ответника е посочено Решение № 17176 от 16.12.2019 г. по адм. д.№ 12021/2019 г. на ВАС, ІV отд. При критиката на направения от РС – Тетевен, че изразът е клеветнически, е заето становище, че „твърдените факти не са клеветнически, а са верни”;
Относно третия израз („Този човек дори в малък и беден град като нашия иска да контролира всичко - от боклука до водата. Представете си какви обръчи от фирми е създал в другите градове, за какви пари става дума и как навсякъде е наложил контрол. И то в големи градове като В. Т. Русе, Благоевград.”) е посочено, че „… също се основава на истински факти и обстоятелства…” и се излагат аргументи срещу направената от ищеца трактовка на израза, както и срещу извода на РС, че думите обективират клевета;
Относно четвъртия израз („Ще Ви кажа, че при настоящата кметица, която той сложи, успя да постигне искането си да смени фирмата за боклука и посочената от него сега чисти и в Тетевен, и в Луковит и региона.”) е подчертано, че ответникът „е оправдан”, като изразът е „фактическо твърдение и то логическо продължение на третото твърдение …” с имплицитно заявеното като произтичащо от това оплакване за вътрешно противоречие в мотивите на РС;
Относно петия израз („На мен ми посочи фирми, които аз отказах, докато бях кмет и след това ме отстраниха за втори мандат. А пък посочената от Ц. Б. веднага изпълнява исканията му.”) е заявено оплакване срещу извода на РС, че се касае за клевета, с довод, че съдът погрешно е анализирал събраните доказателства (вкл. издадено от кмета М. Б. удостоверение) и контекста на интервюто, „както и че твърдяното представлява изцяло лично преживяване и лично мнение”. Изрично е отразено: „Тази част от интервюто … предават се лични преживявания”, в подкрепа на което се акцентира върху показанията на свид. Д.;
Относно шестия израз („За въпросните комисионни имам неприятен опит с Ц. още много отдавна - преди той да влезе във властта, по времето на Тройната коалиция.... Търсех експерти, които да изготвят документация за получаване на тези пари по европроекти. Ц. ме свърза със специалисти в някаква агенция, но при срещата ми с тях се оказа, че те ще ми уредят сумата, само ако се предвидят и пари за Ц.. Това ми го каза директно жената, при която той ме изпрати.”), свързан с който е и седмия израз (изявлението „Да, защото той ми е съдействал. Така ми каза жената, при която ме изпрати той в прав текст”, направено в отговор на въпроса „Трябвало е да дадете част от парите по тази сделка на Ц., така ли?”), набляга, че с показанията на свид. Д. „се доказва верността на твърдяното от отв. П.” и се излагат аргументи, че е доказана „посредническа услуга на лице, което не е на държавна служба”, т. е. не е налице твърдение за корупционно престъпление, а в този смисъл – няма и извършена клевета от ответника. В този контекст са изложени доводи и във връзка с изрази №№ 9, 10, 11 и 12 ( № 9 - „Казвам ви на какво аз съм бил свидетел и как в такива бедни общини, са създадени обръчи от фирми. Те отчитат проценти и директно той избира фирми, които да изпълняват проектите, да събират боклука и какво ли не... Понеже аз отказах, накрая виждате как успя да ме смени с верен човек. Дори ме беше нарекъл престъпник пред Н., който беше областен координатор на ГЕРБ тогава, само защото отказвам да участвам в подобни схеми.” / № 10 – „Ц. трябва да носи отговорност не само за тези схеми. Ц. трябва да носи отговорност и за взрива на колата на С. Д. и за бомбата в офиса на вестник „Галерия” / № 11 – „Важно е да допълня, че имах твърдата подкрепа на г-н Б. за втори кметски мандат и на лична среща с него, той заяви, че аз ще съм отново човекът на ГЕРБ за местните избори. Ц. обаче се възпротиви, защото не му пускам нищо и след това е видно какво се случи.” / № 12 – „На изпълнителната комисия обаче Ц. намери начин да ме отстрани, тъй като съчини като проблем, че не съм бил член на партията.”) с довод, че „както авторът на статията свид. К., така и интервюираният Н. П. са били добросъвестни и целта им не е била да клеветят Ц., като пускат неверни факти и твърдения, а да коментират широко дискутирани проблеми на обществото, да търсят тяхното решаване”.
Направено е обобщението, че според Н. П. П. процесните изявления не реализират противоправно деяние и не следва да бъде ангажирана отговорността на интервюирания.
Така развитата позиция във въззивната жалба на Н. П. П. налага извод, че в качеството му на въззивник той не оспорва фактите: (1) че е бил интервюиран от журналист от „Пик нюз” ЕООД; (2) че в интервюто е направил изявленията, които с исковата молба са релевирани като източник на непозволено увреждане на ищеца; (3) че изявленията от интервюто са възпроизведени точно в статията, която е публикувана на 13.10.2019 г. в електронната медия www.pik.bg. Това, което е „оспорил” въззивникът Н. П. П. е квалификацията на тези изявления – дали същите са противоправни и в този смисъл дали представляват елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД. Именно това е смисълът на „оспорването”, направено както с отговора на исковата молба, така и с въззивната жалба на Н. П. П. посредством израза „но оспорваме всички останали фактически твърдения от исковата молба, вкл. заглавието, което не изхожда от интервюирания”.
С други думи – заявените с въззивната жалба на Н. П. П. оплаквания не касаят посочените по-горе три факта, приети за установени с решението на първата инстанция. При отсъствието на оплаквания в тази насока, съобразно разясненото с т. 1 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК (че обхватът на дейността на въззивната инстанция е ограничен и въззивният съд може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен) въззивният съд не е разполагал с правомощие да извърши проверка за правилността на направените от първата инстанция изводи относно осъществяването на тези факти. Подлагайки на обсъждане въпросите кои са конкретните дата и място, на които Н. П. П. е дал интервюто, въз основа на което е написан журналистическия материал; какво е значението на обстоятелството, че е съществувал аудиозапис от интервюто, но той вече не се съхранява от „Пик нюз” ЕООД; доколко публикуваната статия съдържа лични изявления на Н. П., както и изявленията, направени от процесуалния представител на Н. П. П. в о. с.з. от 17.02.2020 г., въззивният съд се е отклонил от разясненията по приложението на чл. 269 ГПК, направени с цитираната задължителна практика на ВКС. Резултат от несъответствието между задължителното тълкуване на закона и произнасянето на въззивния съд е формираният извод, че „по делото не са представени безспорни доказателства относно осъществено конкретно виновно поведение на Н. П. чрез даване на интервю, което да съдържа обидни и клеветнически изявления, отразени в публикацията на 13.10.2019 г. в статия „Бомба в ПИК! Бивш кмет и шеф на затвора в Казичене: Ц. трябва да носи отговорност за взрива на колата на С. Д. и за Бомбата в офиса на вестник Галерия! Той прибираше комисионни от кметовете”, на базата на което е постановено отхвърляне на иска изцяло. В този смисъл поставеният с изложението към касационната жалба въпрос „Какви са правомощията на въззивния съд при проверка на първоинстанционното решение и може ли въззивният съд да приеме нещо различно от фактическа страна от първоинстанционния съд, без съответно оплакване във въззивната жалба, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен от първоинстанционния съд ?” удовлетворява изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалването поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС (както задължителната – обективирана с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, така и казуална – обективирана с посочените от касатора Решение № 201 от 23.10.2015 г. по гр. д.№ 600/2015 г. на ІІІ г. о. и Решение № 113 от 31.07.2015 г. по т. д.№ 929/2014 г. на ІІІ г. о.). Останалите въпроси, поставени с изложението, обобщават оплакванията на касатора за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, по наличието на които съдът следва се произнесе с акта по чл. 290 ГПК.
При допускане на обжалването страната – касатор дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 200 лева.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 104 от 09.08.2021 г. по в. гр. д.№ 296/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч, ГК, І състав.
На касатора Ц. Г. Ц., чрез процесуалния представител адвокат А. С. от САК, да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200 (двеста) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след изтичане на срока за внасяне на държавната такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: