О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
гр. София, 11.07.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 2352 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. И. Р. и И. Х. Р., двамата от Беляковец, община В. Т. област В. Т. /ответници в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. К. П. срещу решение № 135 от 10.06.2021г. по в. т. д. № 392/2020г. на Апелативен съд В. Т. Гражданско отделение, с което след отмяна на решение № 385 от 21.07.2020г. по т. д. № 141/2019г. на Окръжен съд В. Т. е прието за установено по предявените от „Устои“ АД, [населено място] срещу Х. И. Р. и И. Х. Р. искове с правно основание чл. 422 ГПК, че съществува вземане на „Устои“ АД към Х. И. Р. и И. Х. Р. при условията на солидарност в размер на 29 834,74 лв. по запис на заповед от 23.05.2017г., ведно със законната лихва от 06.07.2018г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед № 1269/20.08.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2180/2018г. по описа на Районен съд В. Т. Х. И. Р. и И. Х. Р. са осъдени да заплатят на „Устои“ АД сумата 596,69 лв. - разноски в заповедното производство, и сумата 2 330,06 лв. - разноски в исковото производство пред двете инстанции.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат становище, че в нарушение на разпоредбата на чл. 266 ГПК са приети доказателства, без да са налице предпоставките за приобщаването им по делото - извлечение по сметка с титуляр Х. И. Р. към 27.12.2013г., издадено от ,,ОББ“ АД, извлечение от сметка на ,,Устои“ АД от 21.12.2013г. и справка за състоянието на дълга на кредитополучателя Х. И. Р. към 15.09.2020г. Релевират доводи, че съдът не е съобразил, че е налице разлика между представеното в първоинстанционното производство движение по сметка [банкова сметка] от 21.12.2013г., на което е основано първоинстанционното решение, и представеното пред въззивния съд „четливо копие” на извлечение от сметка на ,,Устои“ АД от 21.12.2013г., на което е основано въззивното решение.
В касационната жалба и приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и решението е очевидно неправилно:
Въпросът за приложението на чл. 266 ГПК и приемане на доказателства във въззивното производство е решен в противоречие с решение № 106/03.12.2020г. по гр. д. № 927/2020г. на ВКС, решение № 136/25.06.2019г. по гр. д. № 4465/2018г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 186/23.01.2019г. по гр. д. № 1149/2018г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 72/09.07.2012г. по т. д. № 398/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 174/12.01.2011г. по т. д. № З6/2010г. на ВКС, ТК, I т. о.; решение № 35/24.04.2020г. по гр. д. № 1939/2019г. на ВКС, решение № 199/01.02.2019г. по гр. д. № 4108/2017г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 95/15.06.2016г. по гр. д. № 5592/2015г. на ВКС, ГК, I г. о., определение № 132/10.02.2016г. по т. д. № 1523/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 245/26.01.2021г. по гр. д. № 4597/2019г. на ВКС, ГК, IV г. о. и други.
Касаторите поддържат, че е налице и очевидна неправилност на обжалваното решение, която произтича от приобщаването, респ. преценката на ,,четливия вариант на движение по сметка [банкова сметка] от дата 21.12.2013г.“, на базата на което е аргументиран целият съдебен акт.
Касаторите молят въззивното решение да бъде отменено, вместо това предявените искове да бъдат отхвърлени и претендират присъждане на направените съдебно-деловодни разноски в трите инстанционни производства.
Ответникът „Устои“ АД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалване на въззивното решение, в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията, предвидени в чл. 281 и чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че въз основа на договор № 0752/20.12.2013г. за паричен заем с особен залог и ипотека ищецът „Устои“ АД е отпуснал на ответника Х. И. Р. /настоящ касатор/ паричен заем в размер 30 677.51 евро /в левова равностойност 60 000 лв. по курса на БНБ в деня на подписване на договора/, с уговорено издължаване съгласно погасителен план и краен срок на погасяване 20.12.2018г. Съдебният състав е посочил целевото предназначение на паричния заем, размера на уговорената годишна възнаградителна лихва - 7%, общия размер на дължимите такси по кредита - 623.78 евро, равняващи се на 1 220 лв., както и задължението на заемодателя, поето с чл. 2, ал. 3 от договора, да нареди по банков път сума в размер 15 171.56 евро, равняваща се на 29 673 лв., представляваща разликата между отпуснатия заем /30 677.51 евро = 60 000 лв./ и таксите по кредита и сумата по чл. 2, ал. 2 /1 220 лв. + 15 171.56 евро = 29 107 лв./. Въз основа на представеното във въззивното производство четливо копие от извлечение от сметката на ищеца в „ОББ“ АД за 21.12.2013г. въззивната инстанция е констатирала, че на 21.12.2013г. в 16.18 ч. е нареден превод на Х. И. Р. в размер 29 673 лв. с основание „по договор № 0752/20.12.2013г.“. Установила е, че за обезпечаване на вземането е учредена договорна ипотека върху недвижим имот с нотариален акт от 20.12.2013г., а с договор от същата дата е учреден особен залог на 17 крави, собственост на заемателя и на 7 крави, собственост на Ж. И. Р.. Съдебният състав е анализирал и подписаните между страните на 25.08.2016г. и 23.05.2017г. анекси, с които са приети нови погасителни планове за изплащане на остатъка от задължението – 40 403 лв. съгласно анекса от 23.05.2017г. /29 649 лв. - главница и 10 754 лв. – лихва/ с последна дължима вноска на 20.05.2020г.
Въззивният съд е констатирал, че на датата на подписване на последния анекс - 23.05.2017г., заемополучателят Х. И. Р. е издал в полза на заемодателя „Устои“ АД процесния запис на заповед за сумата 40 403 лв., платима на предявяване; същият е авалиран от И. Х. Р. и е предявен на издателя и на поръчителя /авалиста/ на същата дата - 23.05.2017г. Съдебният състав е приел, че записът на заповед е редовен от външна страна и е издаден във връзка със съществуващите между ищеца и първия ответник заемни правоотношения по договор за паричен заем от 20.12.2013г.
За да направи извод за допустимост на въззивното решение, въззивната инстанция е съобразила подаденото на 06.07.2018г. от „Устои“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Х. И. Р. и И. Х. Р. за сумата 29 834.74 лв. при условията на солидарност, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, дължима по запис на заповед от 23.05.2017г., издадената заповед № 1269/20.08.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2180/2018г. на РС В. Т. подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение и предявените от „Устои“ АД срещу длъжниците в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК искове по реда на чл. 422 ГПК за съществуване на вземането.
Съдебният състав е приел, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения във връзка с доклада по делото в частта относно разпределената доказателствена тежест и за кои факти ищецът не сочи доказателства /чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК/ - доказателствената тежест е разпределена съобразно твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на ответниците, а указания, че не се сочат доказателства за реално предаване на заемната сума не е следвало да бъдат давани, предвид приложеното към исковата молба извлечение от сметката на заемодателя от датата на извършване на превода.
За да направи извод, че ищецът като заемодател по договора за паричен заем е предал реално на ответника Х. И. Р. /настоящ касатор/ като заемател сумата в размер 29 673 лв. и че същата е получена по сметката на заемателя, въззивната инстанция се е позовала на представеното във въззивното производство четливо копие от извлечение от сметката на ищеца в „ОББ“ АД за 21.12.2013г., конкретно посочената референция и последващите действия на страните. Съдебният състав е отчел, че извлечението от сметката на ищеца в „ОББ“ АД е частен свидетелстващ документ; съобразил е, че същото не е подписано, защото представлява извлечение, разпечатка от данните за извършените операции по сметката на ищеца - заемодател, съхранявани в банката в електронна форма; констатирал е, че съдържа съществените данни от съдържанието на платежното нареждане за превод по чл. 15, ал. 1, т. 1, 2, 4, 6-9 от Наредба № 3/18.04.2018г. на УС на БНБ. Относно последващите действия на страните, удостоверяващи реалното предаване на заемната сума от заемодателя и получаването й от заемателя, въззивната инстанция е посочила погасяването на част от заема от заемателя и подписването на анексите, удостоверяващи размера на неизплатената главница към датата на тяхното сключване. Съпоставила е дължимото към датата на втория анекс - 23.05.2017г., общо задължение на заемателя /главница и лихви/ в размер 40 403 лв. на задължението по издадения на същата дата запис на заповед и е заключила, че ищецът е изпълнил задълженията си като заемодател по чл. 2, ал. 2 и чл. 1, ал. 1 от договора, а ответникът – заемател /настоящ касатор/ не е изпълнил задължението си за връщане на остатъка от предоставената в заем сума. Поради това и предвид обстоятелството, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с договора за паричен заем, е направен извод за основателност на предявените искове по реда на чл. 422 ГПК за съществуване на вземания на ищеца по записа на заповед към издателя и поръчителя в размер на 29 834,74 лв.
Въззивният съд е взел предвид и падежа на последната погасителна вноска по договора за заем съгласно погасителния план към анекса от 23.05.2017г. - 20.05.2020г., поради което е заключил, че към датата на приключване на съдебното дирене във въззивното производство цялото вземане по кредита е изискуемо.
Приел е за неоснователно възражението на ответниците по исковата молба за погасяване по давност.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за приложението на чл. 266 ГПК и приемане на доказателства във въззивното производство по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществена допълнителната предпоставка на посочената разпоредба - релевантният процесуалноправен въпрос не е решен в противоречие с константната практика на ВКС. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. освен цитираните от касаторите решения, също и служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 358/17.01.2014г. по гр. д. № 1381/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 70/21.04.2015г. по гр. д. № 5100/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 136/25.06.2019г. по гр. д. № 4465/2018г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 42/05.03.2014г. по гр. д. № 5488/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др./, съобразно разпоредбата на чл. 266 ГПК във въззивното производство могат да се събират само две групи доказателства. Първата са доказателства за новооткрити и новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, като причините за тази невъзможност трябва да бъдат не само посочени, но и доказани. Втората група са доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция, поради нарушаване на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят доказателства за тях, когато не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата и съответно в срока за отговор. Когато въззивният съд прецени, че доказателствата са нови по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК /когато страната, въпреки, че е положила дължимата грижа за добро водене на делото, обективно не е могла да узнае, да посочи или да представи доказателствата/, той следва да постанови събирането им доколкото същите са допустими и относими към спорното право.
Във въззивното производство страната може да иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения - чл. 266, ал. 3 ГПК. Такива са не само доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В множество решения /напр. решение № 43/04.06.2014г. по т. д. № 213/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 60173/15.02.2022г. по т. д. № 1724/2020г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 22/30.03.2020г. по т. д. № 110/2019г. на ВКС, ТК, I т. о. и др./ е посочено, че отсъствието, непълнотата или неточността на доклада и дадените указания по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК представляват извинителна причина за допускането на тези доказателства, които страните са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
В конкретния случай въззивният съд изрично е посочил, че не цени приетите във въззивното производство извлечение по сметка с титуляр Х. И. Р. към 27.12.2013г., издадено от „ОББ“ АД /различно от движение по сметка [банкова сметка] от 21.12.2013г./ и справка от счетоводството на „Устои“ АД за дълга на заемателя към 15.09.2020г., предвид липсата на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото в частта относно разпределената доказателствена тежест и за кои факти ищецът не сочи доказателства /чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК/. Съдебният състав е установил фактическата обстановка след обсъждане на приетите в първоинстанционното производство доказателства и представеното във въззивното производство четливо копие от извлечение от сметката на ищеца в „ОББ“ АД за 21.12.2013г. /движение по сметка [банкова сметка] от 21.12.2013г./. Приетото от въззивната инстанция четливо копие от движение по сметка [банкова сметка] от 21.12.2013г. не е ново доказателство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК и не попада в предвидените ограничения, тъй като същото е представено и прието във въззивното производство, но в недостатъчно четлив вид. Правилността на преценката на обсъдените доказателства и приетите за установени въз основа на тях факти и обстоятелства не е предмет на производството по допускане на касационно обжалване на въззивнто решение по чл. 288 ГПК, а направените в тази насока оплаквания представляват касационни основания по чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Относно поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, настоящият съдебен състав приема, че постановеното от Апелативен съд В. Т. решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен в нарушение на закона до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при липса на твърдените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В. Т. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 135 от 10.06.2021г. по в. т. д. № 392/2020г. на Апелативен съд В. Т. Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.