- 4 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260

гр. София 08.07.2022 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 07.07.2022 (седми юли две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. частно гражданско дело № 272 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С молба вх. № 5348/20.06.2022 година и молба вх. № 5820/05.07.2022 година Р. Ж. Б. е направил искане на основание чл. 241, ал. 1, във връзка с чл. 274, ал. 4 от ГПК да бъде отсрочено изпълнението на определение № 218/16.06.2022 година, постановено по ч. гр. д. № 272/2022 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

С посоченото определение съставът на ВКС, ГК, ІV г. о. е отменил определение № 1038/27.04.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 1218/2020 година, като е обезсилил издадената въз основа на него обезпечителна заповед от 07.07.2021 година и вместо това е допуснал обезпечение на бъдещ установителен иск от Р. Ж. Б., с правно основание чл.439 от ГПК, против „Инвестиционна компания“ АД населено място за установяване по отношение на дружеството-взискател по изпълнително дело № 201448510401383/2014 година на М. П.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписан под № 851 в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители, че Б. не дължи сумите по изпълнителен лист от 15.06.2015 година по т. д. № 3416/2015 година на Софийски градски съд, в размер на 40 000.00 лева главница, 201 706.67 лева възнаградителна лихва, изчислена върху главница от 50 000.00 лева за периода 18.01.2011 година-28.01.2011 година, наказателна неустойка по чл. 8 от договора за заем от 18.01.2011 година в размер на 25 000.00 лева и мораторна неустойка върху главницата от 40 000.00 лева за периода от 28.01.2011 година до 12.08.2014 година в размер на 176 540.00 лева, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на производството по изпълнително дело № 201448510401383/2014 година на М. П.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписан под № 851 в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители в частта му в която са предприети действия по принудително изпълнение върху 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.656.1.78, при условието на парична гаранция в размер на 30 000.00 лева, вносима от Р. Ж. Б. в едноседмичен срок от съобщението, като е постановено обезпечителната заповед да бъде издадена след представяне на доказателства за внесената гаранция.

Предвид характера на съдебния акт, чието отсрочване се иска съставът на ВКС, ГК, ІV г. о. намира, че молбата на Р. Ж. Б. за това отсрочване е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Съгласно чл. 241, ал. 1 от ГПК при постановяване на решението си съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. От текста на разпоредбата следва, че тя е приложима само по отношение на решенията, които подлежат на изпълнение, т. е. присъденото с тях може да бъде реализирано от ищеца по пътя на принудителното изпълнение. В тези случаи съдът може, взимайки предвид определени обстоятелства, да постанови, че длъжникът не следва да изпълнява задължението в цялост, а на отделни части разпределени за определен период от време или да определи момент от който да започне изпълнението, който да е различен от момента на влизане в сила на решението. Поради това правилото на чл. 241, ал. 1 от ГПК не може да се прилага при конститутивните съдебни решения, които пораждат действието си от момента на влизането им в сила, а също така и при установителните съдебни решения. В случаите когато правилото на чл. 241, ал. 1 от ГПК намира приложение, то се отразява само на изпълнителната сила на решението, но не и на моментите, в които съдебното решение става неоттегляемо, неизменяемо и влиза в законна сила. Последните са уредени с императивни законови разпоредби-чл. 246, чл. 249 и чл. 296 от ГПК и не могат да бъдат отлагани от съда по реда на чл. 241, ал. 1 от ГПК. С влизането си в сила съдебното решение поражда предвидените в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК последици, като те важат и за евентуално направеното с него произнасяне по чл. 241, ал. 1 от ГПК.

В случая искането за отсрочване на изпълнението на определение № 218/16.06.2022 година, постановено по ч. гр. д. № 272/2022 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. се мотивира с това, че ако бъде представен препис от него по спряното изпълнително производство, то съдебният изпълнител ще следва да го възобнови и да предприеме действия по принудително изпълнение върху идеалната част от апартамента. Това е възможно ако преди това не е била внесена определената от съда гаранция и е била издадена обезпечителна заповед за спиране на изпълнението. Затова направеното от Р. Ж. Б. искане не се отнася до отсрочване или разсрочване на задължението му за внасяне на определената по обезпечението гаранция. С него се иска да бъдат отсрочени за определен период от време правните последици от определение № 218/16.06.2022 година, постановено по ч. гр. д. № 272/2022 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., които настъпват от момента на влизането му в сила. С оглед характера на производството, в което е постановено, това определение не съдържа елементи, които да подлежат на принудително изпълнение и които да могат да бъдат отсрочвани или разсрочвани на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК. Затова определението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила от момента на постановяването му и са настъпили предвидените в закона правни последици от това. Съдът не разполага с правна възможност да определи по-късен момент, в който тези последици да настъпят, поради което и не може да определи такъв момент с оглед на обстоятелствата по делото или състоянието на страната.

С посочените по-горе молби Р. Ж. Б. е поискал, на основание чл. 63 от ГПК да бъде продължен определения му с определение № 218/16.06.2022 година, постановено по ч. гр. д. № 272/2022 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. срок за внасяне на парична гаранция, като искането се мотивира с твърдението, че молителят не разполага със средства, а освен това е инициирал и производство по чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в определението, което щяло да забави производството. Това искане също следва да бъде оставено без уважение. С определението си съставът на ВКС, ГК, ІV г. о. е определил едноседмичен срок за внасяне на гаранцията считано от получаване от Р. Ж. Б. на съобщението за това задължение. Наред с това е разпоредил връщането на делото на Софийския апелативен съд за извършване на дължимите се процесуални действия във връзка с уведомяването на страната за внасянето на гаранцията и за представянето на доказателства за предявяването на иска, както и за последиците от неизпълнението на това задължение. Към настоящия момент на Р. Ж. Б. не е връчвано съобщение за задължението за внасяне на гаранцията, с оглед на което срокът не е започнал да тече, а поради това не може да се преценява дали са налице предпоставките за продължаването му. Производството по чл. 247 от ГПК е инициирано от Р. Ж. Б., като с него се цели определената от съда гаранция да бъде намалена, така че обстоятелството дали производството ще даде отражение върху срока за внасяне на гаранцията не може да се счита за уважителна причина по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ГПК. Освен това срокът за внасяне на гаранцията не е решителен и пропускането му не може да доведе до отмяна на определението за допуснатото обезпечение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Р. Ж. Б. от населено място, община, област Перник, с ЕГН и съдебен адрес населено място, улица, ет. , ап. , чрез адв. С. П. от САК за отсрочване на изпълнението на определение № 218/16.06.2022 година, постановено по ч. гр. д. № 272/2022 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК и за продължаване на срока за внасяне на определената в определението парична гаранция по реда на чл. 63 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.