О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5289

гр.София, 18.11.2025 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян гр. дело №1753 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Община Велинград срещу въззивно решение № 464 от 15.12.2024 год., постановено по в. гр. дело № 741/2024 год. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което, като е потвърдено решение № 254 от 08.07.2024 год., постановено по гр. дело № 379/2024 год. по описа на Районен съд – Велинград, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Г. Х. Б. срещу Община Велинград иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 36, ал. 3 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6 028.07 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия по ч. гр. дело № 189/2015 год. по описа на Районен съд – Велинград, определено с решение № 382 от 13.09.2023 год. на Адвокатски съвет – [населено място] по протокол № 20 от 13.09.2023 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.02.2024 год. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 175/2024 год. по описа на Районен съд – Велинград.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на...