Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Х. Членове: Д. Г. Ц. П. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от председателя Т. Х. по административно дело № 10468 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр с чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм., ДВ, бр. 51 от 2022 г.).

Образувано е по касационна жалба от управителя на[Фирма 2], [ЕИК], М. К., чрез адв. Е. К., срещу решение № 252 от 15.06.2022 г. по адм. д. № 766/2021 г. на Административен съд С. З.

С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното първоинстанционно съдебно решение и присъждане на разноски за двете инстанции. С касационната жалба няма представени писмени доказателства. В открито съдебно заседание се представлява от адв. К.. В предоставения допълнителен срок за писмено становище, по искане на касатора, становище по делото не е постъпило.

Ответникът зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез упълномощен адв. А., в писмен отговор и в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по представен списък и прави възражение за прекомерност на насрещния адвокатски хонорар.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, в съдебна зала и писмено, за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение за налагане на финансова корекция № 51/3/3121482/3/01/04/02 от 22.11.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което на[Фирма 2], [ЕИК], е определена финансова корекция и подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 47 003, 60 лева, представляващо окончателната, подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, по изложени мотиви и на основание т. 8.1 от договор №51/3/3121482 от 17.02.2015 г. във връзка с неизпълнението на т. 4.17, т. 4. 25, б. г от договора, както и т. 11 от Приложение № 2 към него, респ. чл. 16, ал. 2 и чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба № 29/11.08.2008 г., както и чл. 13, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 23/18.12.2009 г. и съгл. т. 4 и 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушение по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (Правилата; ДВ, бр. 69 от 2019 г.) и във връзка с влязло в сила решение № 8020/02.07.2021 г. по адм. д. № 2128/2021 г. на ВАС и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.

С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на[Фирма 2] и е осъдил дружеството да заплати разноски в полза на ДФЗ.

За да постанови съдебния акт, съдът е разгледал подробно фактическите и правните основания, послужили за издаването на административния акт, изслушал е и е приел заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза и е обсъдил отправените от жалбоподателя оплаквания.

Отхвърлени са възраженията на жалбоподателя за некомпетентност на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ да издава решения за налагане на финансови корекции. При отчитане действието на чл. 20а, ал. 5 във вр. с ал. 6 от ЗПЗП и представената по делото заповед № 3-РД/1734/16.06.2021 г., издадена от изп. директор на ДФЗ, с която са делегирани правомощия по отношение на ответника за издаване на решения за налагане на финансови корекции, съдът е приел оспорвания акт за валидно издаден.

Първоинстанционният съд е мотивирал неоснователност на твърдението за изтекла давност за упражняване на правомощието на ДФЗ за определяне на финансова корекция, посочвайки че е приложим чл. 3, 3 от Регламент № 2988/95 относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, като уточнява, че нарушението е продължено, а с издаването на АУПДВ давността не е прекъсната.

На следващо място, по отношение на изследваното нарушение относно промяната в местоположението на подпомагания актив е съобразена относимата нормативна уредба и произнасянето на ВАС с решение № 8020/02.07.2021 г. по адм. д. № 2128/2021 г. на ВАС, а именно, че за местодомуване на подпомагания актив товарен автомобил Ф. К. следва да се разбира адресът, който се вписва в лиценза по чл. 7 от Закона за автомобилните превози, съгласно Приложение № 6 към чл.10, ал. 1 от Наредба №33/99 г., и това е обичайното място на съхранение на автомобила, когато не се използва за нуждите на производствената дейност на получателя на помощта и за превоз до клиенти на готовата продукция (сглобена алуминиева дограма и стъклопакети). Посочено е, че събирането на информация за тези факти е в съответствие и с целта на закона, която в случая се изразява и в изпълнението на задълженията на по чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба №29/11.08.2008 г. и по чл. 55, ал. 1, т. 3 от Наредба №23/18.12.2009 г. Допустимо било органът да издаде този акт по реда на чл.73 от ЗУСЕФСУ, с който след проверка на изпълнението на задължението за използване на актива по предназначение се е установило, че пътуванията на процесния товарен автомобил не са свързани с производството на дограма. Така в периода от 13.09.2015 г. до 21.10.2019 г., на конкретно изброени дати девет на брой, и по пътни листи, товарният автомобил многократно е напускал територията на община Гълъбово, включително и територията на Р. Б. съобразно данни от информационния масив на АПИ, което е подведено като нарушение на чл.13, ал. 2 от Наредба №23/18.12.2009 г. вр. с чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба №29/11.08.2008 г. и чл. 55, ал. 1, т. 3 от Наредба №23/18.12.2009 г. От данните по делото и изслушаната експертиза съдът е направил извод, че автомобилът, финансиран по проект №51/3/3121482, не е използван единствено и само при, по повод или във връзка с упражняване на подпомаганата дейност и за нуждите на дейността, за която е одобрено финансовото подпомагане. Местодомуването на автомобила извън територията на общината по инвестицията и при липса на причините, поради които е напускал нейните граници (и служебните маршрути, съгласно пътните листи) на конкретните дати, консумира нормите на чл.13, ал.2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 3 от Наредба №23/18.12.2009 г. вр. чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба №29/11.08.2008 г. и то по аргумент от чл. 55, ал. 4 от Наредба №23/18.12.2009 г. вр. с чл. 43, ал.4 от Наредба №29/11.08.2008 г., и съгласно съдържанието на понятието местодомуване, което е обичайното пребиваване на транспортното средство, когато не се използва по предназначение за целите на проекта.

Съдът е възприел, дадената от органа квалификацията на нарушението като тежко по см. на т. 4 от Правилата, като е възприето, че промяната на местоположението на активите спрямо одобреното им местоположение е доказана спрямо установеното неоправдано използване на актива, извън мястото му на обичайно домуване. По отношение на крайно определения 100 % размер на финансовата корекция в размер 47 003, 60 спрямо предоставената финансова помощ, съдът е приел, че този размер е съобразен с изискванията на чл. 59, ал. 2 от Наредба № 29 във вр. с т. 4 от Приложението към Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г.

Прието е за доказано и констатираното от административния орган неизпълнение от страна на подпомаганото лице на показателите на бизнес плана за реализация на приходи, в период от над две пълни финансови години (2016 2018 г.), при изпълнение на заложните показатели над 20 % и под 50%. Съобразено е приложението на т. 30 от Правилата и наложения за възстановяване за това нарушение размер от 15% от предоставената финансова помощ от 47 003, 60 лв. и е кредитирал крайния размер на корекцията за това нарушение в размер на 7 050,54 лв. Отхвърлено е възражението за преклузия относно спора за неизпълнение на показателите за приходи по причина съдебната отмяната на АУПДВ № 51/3/3121482/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/1236#4 от 09.06.2020г., издаден от изп. директор на ДФЗ, чийто фактически основания са свързани с разглежданото неизпълнение на приходите, предмет на решението на налагане на финансова корекция.

По отношение на крайно определения 100 % размер на финансовата корекция спрямо предоставената финансова помощ, съдът е приел, че този размер е съобразен с изискванията на чл. 59, ал. 2 от Наредба № 29 във вр. с чл. 3, ал. 1 и т. 4 от Приложението към Правилата.

Отхвърлени са възраженията на жалбоподателя за неприложимост на Правилата. Съдът е зачел действието на Правилата, приемайки че компетентността на изпълнителният директор на Разплащателната агенция за тяхното издаване следва от чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, че същите са публикувани в бр. 69/2019 г. на Държавен вестник, в сила са от 30.09.2019 г., и като такива са действащ нормативен акт към датата на издаване на спорния административен акт.

По тези решаващи мотиви съдът е отхвърлил жалбата против решението за налагане на финансова корекция и са присъдени разноски в тежест на жалбоподателя.

Обжалваното решение правилно.

Първоинстанционният съд при правилно установена фактическа обстановка е извел обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводи за законосъобразност на оспорвания административен акт. Поддържаните касационни възражения са идентични със защитната теза на жалбоподателя пред първата инстанция, като същите правилно са отхвърлени.

Неоснователно е оплакването, че съдът не е зачел липсата на доказателства за промяна в домуването на превозното средство, съвпадащо със седалището на касатора, като аргумент, изключващ съставомерността на нарушение относно ползването на финансирания актив извън целта на получената помощ. Въпросът както за местодомуването на подпомагания актив, така и за неговото ползване при или по повод дейността на касатора, са подробно разгледани спрямо събраните по делото доказателства и при зачитане на указанията, дадени в мотивите на решение № 8020/02.07.2021 г. по адм. д. № 2128/2021 г. на ВАС. В тази връзка дори да се приеме, че превозното средство обичайно домува в седалището на касатора, то при липса на фактически установявания, че множеството пътувания, извършени с това превозно средство, са имали цел, която съвпада с целите на подпомаганата инвестиция, същото не води до промяна в извода, че местоположението на превозното средство, многократно се е намирало без основателна причина извън територията на общината, в която се извършва инвестицията. С други думи, възражението е предметно неточно спрямо същината на спора, а именно, не дали активът е домувал само в община Гълъбово, преди и след установените пътувания извън общината, а дали активът е ползван за целите на подпомагането по време на тези пътувания.

Възраженията за неправилна методика при определяне на размера на финансовата корекция, съобразено с позоваването на адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, е неотносимо към предмета на настоящия спор. Достатъчно е да се посочи, че размерът на процесната корекция е съобразена с приложението на т. 4 и т. 30 от Правилата, а не с Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., отменена с решение №15652 от 14.12.2018г. по адм. дело №11440/2017г. на тричленен състав на ВАС, оставено в сила с решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 на ВАС, петчленен състав.

Следва да бъде споделен като правилен и извода на административния съд относно действителността на акта спрямо приложението на чл. 177, ал. 2 от АПК. Отмененият по съдебен ред АУПДВ № 51/3/3121482/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/1236#4 от 09.06.2020 г., издаден от изп. директор на ДФЗ, безспорно предхожда издаването на сега разглежданото решение за налагане на финансова корекция, както и няма спор, че и с двата акта касаторът е обвинен в нарушения, базирани на сходна фактическа обстановка във връзка с подпомагането му като ползвател на финансова помощ по договор с ДФЗ-РА. В случая обаче отмяната на АУПДВ не е основание да се приеме, че е решен въпросът със сила на пресъдено нещо за отговорността на жалбоподателя, търсена в сега разглежданото производство по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ (заглавие преди ДВ, бр. 51/2022 г.).

Въпросът за давността за упражняване на правомощието за определяне на финансова корекция е разрешен като краен резултат правилно от административния съд. Нарушенията на касатора, дали повод за отмяната на финансовата подкрепа, са форми на нередности по см. на чл.1, 2 от Регламент № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95), а именно: Нередност означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход.

Съгласно чл. 3, 1 от Регламент № 2988/95, срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години.

Съгласно чл. 3, 1 от Регламент № 2988/95, в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена.

С. Р. на СЕС от 11.01.2007 г. по дело С-279/05, по смисъла на чл. 3, 1, алинея втора от Регламент № 2988/95 нередността е продължаваща или повторно извършена, когато тя е допусната от оператор от Общността, който извлича икономическа изгода от съвкупност от сходни операции, които нарушават една и съща разпоредба на правото на Общността.

С. Р. на СЕС от 11.06.2015 г. по дело С-52/14, чл. 3, 1, алинея втора от Регламент № 2988/95 трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на връзката във времето между нередностите, необходима за да се счита, че те съставляват повторно извършена нередност, се изисква единствено времето, отделящо всяка нередност от предходната, да е по-малко от предвидения в първа алинея от същия параграф давностен срок.

С. Р. на СЕС от 15.06.2017 г. по дело C-436/15, чл. 3, 1 от Регламент № 2988/95 трябва да се тълкува в смисъл, че давностният срок за преследване на нередност, извършена в рамките на многогодишна програма започва да тече от момента, в който въпросната нередност е извършена, в съответствие с чл. 3, 1, алинея първа от Регламент № 2988/95 с уточнението, че ако става въпрос за продължаваща или повторно извършена нередност, давностният срок започва да тече от датата, на която нередността е прекратена, в съответствие с чл. 3, 1, алинея втора от Регламент № 2988/95. Съгласно т. 46 47 от решението, терминът програма следва да се приеме като термин с широко значение, а термините програма и проект могат да се използват като взаимнозаменяеми по смисъла на член 3, параграф 1 от посочения регламент, както и Предвид това многогодишна програма по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея, второ изречение от Регламент № 2988/95 е широкоспектърно понятие, което би могло да се срещне във всички области от политиката на Съюза, в които има използване на негови бюджетни средства.

В настоящия случай по отношение нередността, касаеща нецелевото ползване на финансирания актив чрез промяна на местонахождението му извън територията на община Гълъбово, е достатъчно да се посочи, че са изпълнение условията на чл. 3, 1, алинея втора от Регламент № 2988/95, както по отношение на сходността на условията, при които е ползван актива операциите, целящи задоволяване на нужди, различни от целта на предоставената помощ за закупуване на актива, както и извличане на икономическа изгода от самото му ползване за цели на бенефициера, различни от пряката цел на подпомагането. С оглед на установената честота на нецелевото ползване на актива - от 2015 г. до 2019 г. (съгласно административния акт), очевидно се касае до продължаваща нередност, прекратена преди прекратяване към 23.02.2020 г. на многогодишна програма реализация на петгодишен проект по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията.

В този смисъл, макар административният съд неправилно да разглежда началото на давностния срок от датата, на която изтича срок на договора, това не променя крайния изход на делото. Това е така, тъй като четиригодишния давностен срок по см. чл. 3, 1, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Регламент № 2988/95 следва да се определи като започнал с прекратяване на нередността към 2019 г., респ. че същият не е изтекъл към датата на издаване на спорното решение на ДФЗ 22.11.2021 г.

Настоящият касационен състав на ВАС формира аналогични изводи и досежно давността, касаеща неизпълнението на заложените приходи към одобрения за финансиране проект, доколкото последната пълна финансова година, за която е установено продължаваща нередност и е включена като основание за налагане на корекция по т. 30 от Правилата, е 2018 г.

По изложените съображения, решението като правилно следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора претенцията на ответника по жалбата за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена. Възнаграждението е доказано по основание и размер. В полза на ответника следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение, платимо от касационния жалбоподател на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, което по поискания размер - 2 328, 13 лева, е близко до минимално предвидения в чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на обема на осъществената правна защита и съдействие.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 252 от 15.06.2022 г. по адм. д. № 766/2021 г. на Административен съд Стара Загора

О. К. СТРОЙ 2013 ЕООД, [ЕИК], да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата 2 328, 13 (две хиляди и триста двадесет и осем лева и 13 ст.) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА