Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 10454 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Българска хранителна компания“ ООД против решение № 5488 от 23.09.2022 г., постановено по адм. д. № 8730/2021 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – главният архитект на район „Люлин“ - Столична община, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд София-град отхвърля жалбата на „Българска хранителна компания“ ООД против мълчалив отказ на главния архитект на район „Люлин“ – Столична община да издаде виза за проектиране по заявление, вх. № РЛН21-ГР00-98/27.05.2021 г., на двуетажен търговски център в УПИ ІV-945, кв. 47б по ПУП на ж. к. „Люлин – трети микрорайон“, представляващ ПИ № 945, а по КККР – ПИ 68134.4361.37 и дружеството е осъдено да заплати направените по делото разноски.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният мълчалив отказ е издаден от компетентен орган – главен архитект на район „Люлин“ – Столична община. Констатира, че като не се произнася по заявлението на „Българска хранителна компания“ ООД от 27.05.2021 г. главният архитект на район „Люлин“ - СО формира мълчалив отказ, който е законосъобразен, тъй като от доказателствата по делото се установява, че не са налице предпоставките за издаване на исканата виза за проектиране. Приема, че представената от дружеството експертна оценка за съществуващата дървесна растителност е некоректна, като с нея се намалява посочения общ брой на предвидените за премахване дървета на 11. Констатира, че по отношение на дърво № 12 има противоречие като веднъж се сочи, че не попада в строителното петно, след това, че не е застрашено от строителството, а впоследствие се сочи, че попада в бъдещото застрояване и се премахва. Прави извод, че предвид засягането на ценни дървесни видове не е изпълнено изискването на чл. 19, ал. 3 и ал. 4 от Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО). Приема, че при наличие на 12 бр. дървета правилно е сезирана Постоянната комисия на Столичен общински съвет, която още не е изразила становище, съгласно изискването на чл. 7б, ал.2 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община (НИПОЗССО) за да може да се пристъпи към издаване на поисканата виза. По тези съображения съдът отхвърля жалбата на „Българска хранителна компания“ ООД против мълчаливият отказ на главния архитект на район „Люлин“ – Столична община за издаване на виза.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон.

Неправилен е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения мълчалив отказ за издаване на виза за проектиране. Мълчаливият отказ е напълно приравнен към изричния такъв, поради което при преценка на неговата законосъобразност следва да се съобразят всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и предполагаемите съображения, които са мотивирали административния орган да не уважи искането (Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1976 г.). От събраните по делото доказателства се установява, че искането за издаване на виза за проектиране е на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 134, ал. 6 ЗУТ. При разглеждане на заявлението административният орган констатира, че не са приложени всички изискуеми документи за издаване на визата за проектиране, поради което дава изрични указания на заявителя да представи заверено геодическо заснемане на съществуваща дървесна растителност в УПИ и експертно становище по чл. 22, ал. 1 НИПОЗССО. Същевременно е изпратено и писмо до Председателя на постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори за произнасяне по компетентност, като становище до изтичане на срока за произнасяне на административния орган не е изготвено. Дружеството представя експертна оценка на съществуващата в имота дървесна растителност и геодезическо заснемане. При тези данни изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения мълчалив отказ, е неправилен. Съгласно изискването на чл. 7а, ал. 1 т. 1 и 3 НИПОЗССО началник отдел „Благоустройствени дейности и публични пространства" („БДПП") в Направление „Архитектура и градоустройство" (НАГ) или оправомощени от него длъжностни лица съгласуват визи за проучване и проектиране; заверяват заснемания и изготвят експертни становища за съществуващата в поземлените имоти растителност при изработването или изменението на ПУП и при издаването на визи за проучване и проектиране в определените с тази наредба случаи. Правилото на чл. 7б, ал. 1 от наредбата регламентира, че в случаите, при които с предлагано проучване, проектиране, заснемане, експертна оценка, изработване и изменение на ПУП, инвестиционен проект по част „Паркоустройство и благоустройство" и други, се предвижда засягане и/или премахване на 12 и повече броя дървесна растителност общинските органи по озеленяване внасят доклад до Постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори на Столичен общински съвет. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че в случая се засягат 12 бр. дървесна растителност, като настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази насока и на основание чл. 221, ал. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря. Съгласно чл. 7б, ал. 2 от наредбата постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори на СОС разглежда докладите по ал. 1 и дава становище преди съгласуването, одобряването и заверяването от общинските органи по озеленяване, а ал. 4 регламентира, че решенията, становищата, предписанията и изискванията на Постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори на СОС са задължителни. Съгласно изискването на чл. 22, ал. 3 вр. ал. 1 от наредбата молбата за издаване на виза за проектиране за строежи по чл. 134, ал. 6 ЗУТ и всички случаи на свободно застрояване с плътност над 25 % се придружава от заверено заснемане и становище за наличната в имота дървесна растителност. Правилото на чл. 23, ал. 4 регламентира, че заверката на заснемането и на становището по ал. 1 се извършва от специализираните общински служби към районите, когато визата се издава от главния архитект на района, а когато визата се издава от главния архитект на СО или оправомощено от него длъжностно лице от администрацията на НАГ - от началника на отдел "БДПП в НАГ, а съгласно ал. 6 заснемането и становището по ал. 1 се съобразяват при издаването на визата за проектиране. От цитираните норми следва, че в тежест на административният орган е да информира и изиска от органите на администрацията да изпълнят задълженията си съобразно изискванията на НИПОЗССО и внесат доклад до постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори на Столичен общински съвет, която следва да даде становище пред компетентния орган. Правилото на чл. 23, ал. 1 вр. чл. 22, ал. 1 от наредбата изисква от заявителя да представи геодезическо заснемане и експертно становище за наличната в имота дървесна растителност, което в случая е изпълнено, като чл. 23, ал. 4 от наредбата изисква заверката на заснемането и на становището да се извърши от специализираните общински служби, като заснемането и становището се съобразяват при издаването на визата за проектиране (чл. 23, ал. 6). От изложеното следва, че дружеството представя необходимите документи за издаване на виза, съгласно изискването на НИПОЗССО, а изпълнението на регламентираните в наредбата процедури, необходими за издаването на искания административен акт, е задължение на административния орган, което в случая не е изпълнено. Самият факт, че в имота съществуват 12 бр. дървесна растителност сам по себе си, без изпълнение на изискванията на НИПОЗССО от страна на административния орган, не е основание за отказ за издаване на виза за проектиране. От изложеното следва, че оспорения отказ за издаване на административен акт е незаконосъобразен, същият е в противоречие с материалния закон, който изисквания не са изпълнени, което е основание за неговата отмяна. Ето защо като достига до обратния извод първоинстанционния съд постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорения мълчалив отказ за издаване на виза за проектиране да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за изпълнение на процедурата разписана в Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община.

Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди С. О. да заплати на „Българска хранителна компания“ ООД сумата 370 лв., представляваща заплатена държавна такса за касационното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5488 от 23.09.2022 г., постановено по адм. д. № 8730/2021 г. по описа на Административен съд София – град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на главния архитект на район „Люлин“ – Столична община да издаде виза за проектиране по заявление, вх. № РЛН21-ГР00-98/27.05.2021 г. на „Българска хранителна компания“ ООД и

ВРЪЩА преписката на главния архитект на район „Люлин“ – Столична община за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на „Българска хранителна компания“ ООД, [ЕИК] сумата 370 лв., представляваща направени по делото разноски в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ