Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. П. Членове: АГЛИКА А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 10633 / 2022 г.

Образувано е по касационна жалба на Т. И. против решение № 5405/31.08.2022 г. по адм. д. № 12213/2021г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед № РД-09-0686 от 16.12.2011г. на Министъра на културата.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърдението за незаконосъобразност на посочената заповед, като се твърди, че при издаването и не са съобразени административно-производствените правила и е нарушен материалният закон. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта.

Ответникът - Министър на културата не взема становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена при спазване на процесуалните изисквания за нейната допустимост. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по оспорване на Заповед № РД-09-0686 от 16.12.2011г. на Министъра на културата. Въпросът за допустимостта на производството е разрешен с влязло в сила определение № 4230/04.05.2022г., постановено по адм. д. № 2414/2022г. по описа на ВАС.

От фактическа страна съдът е обсъдил двете постановления на прокурори при СГП, приложени към преписката, за прекратяване на наказателни производства, водени срещу касатора и срещу неизвестен извършител, във връзка с престъпления свързани с движими вещи - старинни монети, статуетка със счупени крака, гривна и обеца. Не е спорно в процеса и е посочено в представените доказателства, че вещите са иззети от касатора при митническа проверка, извършена на Аерогара – София на 17.05.2001г., и предадени на отдел „Фондове“ при Националния исторически музей. С постановление за прекратяване на наказателно производство № 4683/08 г. от 02.11.2011 г. с № Н.-07-02-д/03.11.2011 г. на прокурор при СГП е прието, че по силата на чл.146, ал.2 /отм./ от ЗКН, старинните монети и предмети, общо 54 на брой, са движими археологически обекти, на които касаторът не е доказал да е собственик и които по силата на закона са публична държавна собственост. С посоченото постановление е разпоредено министърът на културата със съдействието на инспектората за опазване на културното наследство да предприеме действия по идентификация, категоризация и регистрация на 54-те веществени доказателства, с правен режим на публична държавна собственост и заприходяването им като дълготрайни материални активи на някой музей.

С оспорената Заповед № РД-09-0686 от 16.12.2011г., издадена от министъра на културата, е разпоредено отнети в полза на държавата движими културни ценности - петдесет и четири броя, представляващи веществени доказателства по следствено дело № 612 от 2001г. по описа на І ТО - ССлС, водено против Т. И., предадени на отговорно пазене от Митница „А. С. в отдел „Фондове“ на Националния исторически музей и приети с Акт за временно ползване № ІІ-3340/30.05.2001г., да бъдат вписани във фондовете на музея по реда на Закона за културното наследство /ЗКН/ и Наредба № Н-6/11.12.2009г. за формиране, управление и идентификация на музейните фондове. Посочено е, че заповедта е издадена във връзка с постановление за прекратяване на наказателно производство № 4683/08г. от 03.11.2011г. на прокурор от Софийска градска прокуратура.

АССГ е приел, че доказателства за собственост на движимите вещи – археологически обекти от страна на жалбоподателя не са представени, а обстоятелството, че вещите са били в негово държане към момента на митническата проверка не доказва собственост по отношение на тях.

Решението е правилно като краен резултат. Не са налице сочените касационни основания. Допуснатите процесуални нарушения по делото не са съществени, тъй като крайните изводи на АССГ по фактите и правото са правилни.

Предметът на първоинстанционното дело е законосъобразността на административен акт, а не спорното субективно материално право на собственост върху имотите. Административният съд не разрешава вещни спорове. Оспорената заповед на министъра на културата е издадена на основание чл.14, т.14 и 16 от Закона за културното наследство. Посочените разпоредби регламентират правомощието на министъра на културата да координира, организира и контролира дейността по: а) връщането на незаконно изнесените движими културни ценности - национално богатство; б) опазване на културното наследство, свързано с българската история и култура, извън територията на Р. Б. в) мониторинг на недвижими културни ценности; г) методология и определяне на режими за опазване на недвижимите културни ценности и тяхната среда и да упражнява правото на държавна собственост върху културни ценности. Налице е както компетентност на органа, така и материалноправно основание за издаване на заповедта. Спазена е изискуемата от закона форма, а допуснатите нарушения на административно-производствените правила не са съществени, тъй като не са от естество да се отразят на крайните фактически и правни изводи и на формираното волеизявление.

Съгласно чл. 229, ал.1 от Закона за митниците, в действащата му към момента на съставяне на акта за установяване на митническо нарушение редакция, митническите органи имат право да изземват и задържат стоките - предмет на митническо нарушение, преносните, превозните и други средства, послужили за тяхното укриване, внасяне или изнасяне от страната, веществените доказателства, необходими или свързани с процедурата на разследване, както и стоки и суми за обезпечаване на евентуални вземания по съставения акт, а съгласно ал.2 иззетите и задържани стоки могат да бъдат задържани до приключване на административнонаказателното и наказателното производство. Именно на това основание вещите са били иззети от касатора. Още преди приключване на наказателните производства, съгласно издадено прокурорско разпореждане, вещите са били предадени за временно съхранение и с оглед идентификацията им, на НИМ. Не е налице отнемане на вещите в полза на държавата или конфискация, тъй като липсват доказателства, че те са били собственост на касатора.

Чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство определя за археологически обекти всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания. Съгласно чл. 53, т. 1 от Закона за културното наследство археологическите движими културни ценности са движими вещи открити в земята, на повърхността й или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията. Фокусът в това легално определение не е свързан с начина на откриване на вещите, а с тяхната характеристика да свидетелстват за отминали епохи и цивилизации.

Процесните предмети са археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗКН и са културни ценности от категорията на археологическите, тъй като свидетелстват за епохи и цивилизации, които са обект на археологията. Този извод следва от характеристиката на процесните вещи и от закона и за формирането му не е било нужно да се повтарят изводите, съдържащи се в постановлението за прекратяване на наказателното производство от 02.11.2011г. Последното не е обект на съдебен контрол в настоящото производство, а има само характер на доказателство, което се преценява в съвкупност с останалите доказателства по делото. Затова подробно изложените от касатора доводи за незаконосъобразност на прокурорското постановление са неотносими към спора. За защита срещу него са били налице съответните правни средства в съответните процесуални срокове. Министърът на културата е сезиран от прокуратурата за издаване на процесната заповед, с което е сложено началото на административното производство, но постановлението не е основание за издаване на заповедта.

Не е имало спор по делото, че вещите, във връзка с които е издадена оспорената заповед, представляват много на брой старинни златни и сребърни монети - римски, византийски, старогръцки, тракийски и др., както и старинни бижута. Те са описани в приложените доказателства, събрани по повод водените наказателни производства, в акт за установяване на митническо нарушение от 17.05.2001г., съставен на Т. И., в акта за приемането на вещите в НИМ и в приемо-предавателен протокол от 30.05.2001г. Не е спорно и обстоятелството, че монетите са отнети от държането на Т. И. при съставяне на акта за установяване на митническо нарушение, задържани са от актосъставителя и в последствие с приемо-предавателния протокол от 30.05.2011г. са предадени на Националния исторически музей.

Редът за опазването на движимите културни ценности е регламентиран в глава 6 от Закона за културното наследство и включва като отделни етапи издирване на движимите културни ценности чрез информация от различни източници, включително от теренни проучвания; идентификация и регистрация на движимите културни ценности. Правомерното упражняване на фактическа власт върху археологически обекти е регламентирано с разпоредбите на Закона за културното наследство и подзаконовите актове по неговото прилагане, вкл. Наредба № Н-3/03.12.2009 г. на министъра на културата. По смисъла на чл. 2а, ал. 1 от ЗКН, културните ценности, археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1, произхождащи от територията и акваторията на Р. Б. са публична държавна собственост. 3аконът регламентира и режим на частна собственост върху културни ценности, вкл. археологически обекти, в ал. 3 на същия текст - правото на собственост върху които е придобито от физически или юридически лица чрез правна сделка, по давност или чрез други придобивни способи и които не представляват публична държавна или общинска собственост. При наличие предпоставките на чл. 2а, ал. 3 от ЗКН, физически и юридически лица могат да докажат правата си върху съответните предмети по установения в законодателството ред - чрез извършена идентификация и регистрация.

Не е спорно в случая, а и не е доказано обратното, че касаторът не е идентифицирал и регистрирал държаните археологически обекти по предвидения в закона ред. Редът за идентификация и регистрация на движимите културни ценности, в т. ч. и на археологическите обекти, е регламентиран в чл. 96-107 от ЗКН. Идентификацията е дейност, чрез която се определя дали дадено нематериално или материално свидетелство съответства на критериите за културна ценност, както и неговата класификация и категоризация по реда на ЗКН. Извършва се от националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни организации и висши училища, от специална комисия, назначена от директора на музея. Процедурата започва по искане на заинтересованото лице, към което се прилага документ, удостоверяващ правото на собственост или държане и декларация за произхода и способа за придобиването на вещта. За извършената идентификация се съставя експертно заключение и се издава удостоверение от директора на музея, което се вписва в съответен регистър и се определя дали съответния обект представлява културна ценност. Процедурата по идентификация и регистрация е детайлизирана в Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, като в чл. 4, ал. 1 и чл. 5 е посочено, че на идентификация подлежат движими вещи, които могат да се определят като културна ценност, както и монети и монетовидни предмети, върху които физически или юридически лица са установили фактическа власт след влизането в сила на ЗКН; както и такива, датирани преди 1800 г., и тези след 1800 г., които имат принос и значение за човешката история. В чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 4 от Наредбата е посочено, че регистърът на движими културни ценности се води в Министерството на културата, а при вписване в него всяка културна ценност или колекция получава регистрационен номер, чиито цифри показват годината на вписване, поредността на същото за годината, партидния номер и номера на категорията. Регламентирани в чл. 22 и чл. 23 са случаи на служебно вписване, възможност за физически лица да поискат вписване в регистъра, предвидено е задължение за приобретателя при промяна на собствеността върху регистрирана културна ценност или колекция да уведоми Министерство на културата или съответния музей за отразяване на обстоятелството в регистъра.

Няма спор по делото, че касаторът не е подавал заявление за идентификация и регистрация на културните ценности. Противно на твърдяното, не е било необходимо вещите да са в негово държане за целта, тъй като след изземването им те са се намирали в музей, където именно, съгласно посочените по-горе разпоредби, следва да се осъществи идентификацията и регистрацията.

Единственото изключение от задължението за идентификация и регистриране е регламентирано в чл. 97, ал. 6 от ЗКН и се отнася за предмети, внесени на територията на страната, с произход от други държави, когато са придружени с документ за произхода и за способа на придобиването им, каквито процесните не са. Не се твърди и не се доказва вещите да са декларирани и по реда на 5 от ПЗР на ЗКН, чрез подаване на искане с приложена декларация, в която са описани вещите, произхода им и способа за тяхното придобиване. Това важи и за монети и монетовидни предмети - 6 от ПЗР на ЗКН. Впрочем, противно на твърдението на касатора, такова задължение за регистрация е съществувало и съгласно чл.11 от действащия към 2001г. Закон за паметниците на културата и музеите.

Административният съд не разрешава спорове за вещни права, а само съобразява доказаното пред него право на собственост, въз основа на представени доказателства за наличие на предвидени в закона придобивни способи. При липса на доказателства за възникнало частно право на собственост върху вещите – археологически културни ценности, по предвидените в закона придобивни способи, правилно министърът на културата е упражнил правомощията си по управление на движимите културни ценности, чрез вписването на процесните вещи във фондовете за опазване на културното наследство, на посоченото в заповедта законово основание. Издадената заповед не е пречка за защита на претендираното право на собственост на касатора по гражданскоправен ред.

По така изложените съображения, следва да се сподели крайният извод на АССГ за законосъобразност на оспорената заповед, но с настоящата корекция на мотивите. Решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. На касатора разноски не се дължат, а ответникът не претендира такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5405/31.08.2022 г. по адм. д. № 12213/2021г. по описа на Административен съд София-град

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА