Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: В. А. Членове: ТАНЯ В. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя В. А. по административно дело № 10648 / 2022 г.
Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
"Асансьорни сервизи Плевен" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, [жк], [адрес], представлявано от управителя Б. К., чрез чрез упълномощения си процесуален представител адв. П. А. от АК - Плевен, оспорва Решение № 408/27.09.2022 г., постановено по адм. дело № 709/2022 г. по описа на Административен съд (АС) - Плевен, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед № А-О-31 от 22.07.2022 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН/Агенцията) за заличаване на дружеството от регистъра на лицата, извършващи дейност по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност и обезсилване на издадено удостоверение № ПЛ083 от 18.01.2019 г.
По съображения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК, се претендира отмяна на решението и административния акт.
Ответникът - председателят на ДАМТН, представляван от юрк. Е. Х., е депозирал писмени бележки с доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, от активнолегитимирана страна, но по същество е неоснователна.
Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество.
С атакуваното решение е било установено, че в резултат на влезли в сила четири броя наказателни постановления (НП) за извършени подробно индивидуализирани нарушения на правилата за осъществяване на правнорегламентираната дейност по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност, издадени в периода 29.03.2022 г. - 11.04.2022 г., на основание чл. 36а, ал. 5, т. 1 ЗТИП, компетентният административен орган е постановил обжалваната заповед за заличаване на дружеството от регистъра на лицата, извършващи такава дейност и обезсилване на издаденото удостоверение за това.
Законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактическите основания за издаването му, които съдът не може да допълва или заменя, като административният орган носи тежестта да докаже спазването на всички условия, очертаващи законовия му статут, в т. ч. съществуването на юридическите факти на упражненото с него субективно материално право (чл. 170, ал. 1 АПК). Съдебната инстанция по същество проверява дали изложените в акта фактически основания, действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици (чл. 142, ал. 1 АПК). От своя страна касационният съд се произнася по нарушения на материалния или процесуален закон единствено на основата на съдържащите се в обжалваното решение фактически констатации - чл. 220 АПК. В тази фаза на производството е недопустимо установяването на нова фактическа обстановка, като преценката за правилното приложение на закона при постановяване на съдебния акт се базира на установените от инстанцията по същество релевантни за спора юридически факти.
При данните по делото, след обстоен анализ на събрания доказателствен материал и относимата нормативна уредба, първоинстанционният съд е достигнал до верния правен извод за обективиране на предвидените по закон материалноправни предпоставки за издаване на оспорения административен акт. Наличието на четири влезли в сила на НП е релевантен факт, наличен и установен пред решаващия съд с приложените към административната преписка писмени доказателства, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи рестриктивната мярка на цитираното в заповедта основание, с цел да преустанови извършването на дейността при доказани системни нарушения на изискванията за осъществяването й.
Неоснователен е доводът за неправилна преценка на решаващия съд относно съществуването на предпоставките за издаване на процесната заповед, мотивиран с твърдение, че четирите описани в акта НП, касаят на практика две идентични нарушения на Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансъори при осъществяване на дейността си (НБЕТНА) във вр. със ЗТИП, поради което не е установена "системност" като съществен елемент на възприетото от органа фактическо основание. По делото е несъмнено установено, че отразените в заповедта НП № 80/29.03.2022 г., НП № 95/11.04.2022 г., НП № 96/11.04.2022 г. и НП № 97/11.04.2022 г. на зам. председателя на ДАМТН, с които дружеството е санкционирано за подробно индивидуализирани нарушения на НБЕТНА при осъществяване на дейността си, са връчени лично на управителя срещу подпис и не са обжалвани, поради което преценката на АС, че е осъществен състава на чл. 36а, ал. 5, т. 1 ЗТИП е правилна и се споделя от настоящата инстанция. При условие, че не са ангажирани доказателства за отмяната на описаните в заповедта НП по реда на чл. 63 ЗАНН, в качеството си на властнически актове, издадени от компетентен изпълнително-разпоредителен орган, НП са породили за адресата си определените наказателноправни последици. В тази насока, приемайки че посочените в заповедта НП са влезли в законна сила и съставляват годно основание за заличаване на дружеството от регистъра на Агенцията, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон.
Противно на доводите в касационната жалба, поддържани и пред решаващата инстанция, идентичната правна квалификация на част от вменените нарушения не ги детерминира като продължено такова. Касае се за констатирани по реда на чл. 36а, ал. 4 ЗТИП самостоятелни нарушения на произтичащите от закона и наредбите по прилагането му задължения на дружеството по отношение различни обекти от сферата на неговата дейност, за санкционирането на които са издадени отделни НП, а не за нарушение, чийто състав се осъществява непрекъснато до момента, в който е било установено от съответния контролен орган по реда на ЗАНН. Отделно от това, подобен довод би могло да бъде релевиран в административнонаказателно производство по обжалване на самите НП, но е неотносим към спора относно техните последици. В този аспект защитната теза на касатора за липса на материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 36а, ал. 4 ЗТПИ за заличаване от регистъра е неоснователна.
Съществуването на описаните в обстоятелствената част на заповедта и индивидуализирани с номер НП е безспорно, а с факта на влизането им в сила, наложените наказания са реализирани. При данните по делото съдът обосновано е счел, че посочените в заповедта НП са доказателство за извършените нарушения и съставляват годно основание за издаване на заповедта. След като в рамките на съдебното производство пред АС - Плевен е проведено пълно и главно доказване на факта на допуснати системни нарушения при осъществянане на дейността, възприетият правен резултат е правилен (Арг.: чл. 36а, ал. 5, т. 1, вр. с ал. 4 ЗТИП).
Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при точно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано.
При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, "Асансьорни сервизи Плевен" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ДАМТН разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 408 от 27.09.2022 г., постановено по адм. дело № 709/2022 г. по описа на Административен съд - Плевен.
ОСЪЖДА "Асансьорни сервизи Плевен" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, [жк], [адрес], да заплати на Държавната атенция за метрологичен и технически надзор, сумата 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ВАНЯ АНЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ Т. В. п/ ЮЛИЯ РАЕВА