Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Г. Членове: Л. П. . КИРОВ при секретар И. К. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от председателя П. Г. по административно дело № 10693 / 2022 г.
Съдебното производството по чл. 208 и сл. АПК е образувано е по две касационни жалби против Решение № 227 от 17.06.2022 г., постановено по адм. дело № 629/2021г. на Административен съд Добрич от :
1/Държавен фонд Земеделие гр.София, наричан по-надолу за краткост ДФЗ,с което е осъден да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лв на К. Ж. и от
2/ЕТРенесанс-КПДТ-К. Ж., с което са отхвърлени исковете му за обезщетение на причинените му имуществени вреди от отменени незаконосъобразни административни актове, издадени от ДФЗ ,
с твърдения и от двамата касатори за неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК,като и двамата касатори претендират за присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на ДФЗ и за неоснователност на касационната жалба на едноличния търговец..
Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК,установи следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба на ЕТ Ренесанс-КПДТ-К. Ж. е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и сл. АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е приел за изцяло неоснователни предявените от едноличния търговец против Държавен фонд Земеделие искове с цена на първия иск от 424 578,70 евро обезщетение за имуществени вреди, представляващи неизплатена финансова помощ по Заявление за подпомагане с УИН [номер] по мярка 214 от ПРСР 2007-2013 г, с цена на втория иск от 424 578,70 евро-обезщетение за имуществени вреди, представляващи неизплатена финансова помощ по Заявление за плащане с УИН [номер] по мярка 214 от ПРСР 2007-2013 г и по третия иск с цена 402 300,26 евро-обезщетение за имуществени вреди, представляващи неизплатена финансова помощ по Заявление с УИН [номер] по мярка 214 от ПРСР 2007-2013 г. Съдът е приел, и че са изцяло неоснователни претенциите на ищеца за заплащане обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумите по трите иска за периода от 01.07 2014 г до окончателното плащане за първия иск, за периода от 01.07.2015 г до окончателното плащане за втория иск и от 01.07.2016 г за третия иск.
Лицето е претендирало обезщетение на претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни административни актове, издадени от длъжностни лица в ДФ Земеделие във връзка с кандидатстване на едноличния търговец по схема по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007 - 2013г. за периода от 2013г. до 2017г. и отменени по съответния ред-Уведомително писмо за неодобрение за участие по мярка 214 АЕП по ПРСР 2007-2013 с изх.№ 01-6500/14811 от 05.12.2013 г, издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ,потвърдено със Заповед № РД-20-709/24-07.2014 г на министъра на земеделието и храните и Уведомително писмо за неодобрение за участие по мярка 214 АЕП по ПРСР 2007-2013 г с изх.№ 02-080-6500/1469/29.07.2016 г . За да постанови този краен резултат първоинстанционният съд е приел, че не са налице, в условията на кумулативност елементите от фактическия състав на специалната правна норма чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е неправилно.
От приложените по делото доказателства настоящата инстанция приема за безспорно установено от фактическа страна следното:
ЕТРенесанс-КПДТ-К. Ж. е регистриран като земеделски производител с уникален регистрационен номер УРН [номер] в Интегрираната схема за администриране и контрол ИСАК.На 12.03.2013 г земеделският производител е подал Общо заявление за регистрация за единно плащана на площ с вх.№ 17063558,с което е заявил подпомагане по различни схеми и мерки, включително и за процесната мярка 214 Агроекологични плащания АЕП.
По подаденото заявление административния орган се е произнесъл с Уведомително писмо за неодобрение за участие по мярка 214 АЕП по ПРСР 2007-2013 г с изх.№ 01-6500/14811 от 05.12.2013 г, издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ,потвърдено със Заповед № РД-20-709/24.07.2014 г на Министъра на земеделието.
Този административен акт е бил обжалван пред Адм. съд-Добрич, който с Решение № 6/29.01.2015 г по адм. д.№ 508/14 г е отменил отказа за участие в мярката и е върнал преписката за ново произнасяне.Това решение е било обжалване и с Решение № 2360/01.03.2016 г по адм. д.№ 3225/15 г ВАС го отменил и обявил административния акт за нищожен като издаден от некомпетентен орган и върнал преписката за ново произнасяне.
Изпълнителният директор на ДФЗ с УП изх.№ 02-080-6500/1469/29.07.2016 г отново постановил отказ за одобряване на земеделския производител за участие по мярка 214.Този акт е бил обжалван пред Адм. съд-Добрич, който с Решение № 439/08.11.2017 г по адм. д.№223/17 г го отменил и върнал преписката за ново разглеждане.С решение № 1844/11.02.2019 г по адм. д.№ 14653/17 г ВАС оставил в сила решението на Адм. съд-Добрич.
На 17.10.2019 г зам. изпълнителния директор на ДФЗ издал УП с изх.№ 02-080-6500/1469/13/17.10 2019 г, с което одобрил едноличния търговец за участие по мярка 214 АЕП,направление Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите, съгласно таблица на одобрените площи по направлението, според която всички заявени за подпомагане площи от 2332,85 хектара са били одобрени за подпомагане.
На 17.12.2019 г ищецът подал до ДФЗ възражение с вх.№ 02-080-6500/1469/13,с което поискал да му бъдат изплатени полагащите му се субсидии по мярката за кампании 2013,2014 и 2015 г.Размерът на компенсаторното плащане бил определен спрямо установената като допустима за подпомагане площ от 2332,85 хектара при ставка от 355,9556 лева на хектар/182 евро на хектар/,с редукция от 1,87 хектара за 2015 г наддекларирана площ.
Страните не спорят по факта, че нормата на чл. 75, пар. 1 от Регламент на ЕС №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, регламентира, че плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. Вярно е, че на основание пар. 2 от същата норма това е възможно само след приключване на проверките по чл. 74 от същия регламент за наличието на условия за допустимост, но възражението на ответника в този смисъл би било резонно в производство по оспорване на отказ или корекция на плащане при ежегодното одобрение на сумите за подпомагане при поддържане на агроекологичните ангажименти, не и в условията на приключили Мерки, по които самият той не може да направи повече разплащания, видно от издаденото от него уведомително писмо през 2019г.
Въз основа на посочените доказателства първоинстанционният съд е приел, че между претендираните суми за пропуснати ползи и лихви и отменените, като незаконосъобразни административни актове, издадени от изпълнителния директор на ДФЗ РА, не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, от една страна. От друга, характерът на отменените актове бил такъв, че не можел да породи пряко вреди за лицата.
Тези правни изводи са необосновани и неправилни и не се споделят от настоящия съдебен състав.
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая исковете за обезщетяване на причинените имуществени вреди от отменените незаконосъобразни административни актове се явяват доказани и по основание, и по размер изцяло.
1. Безспорно са налице незаконосъобразни административни актове - Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007г.- 2013г. с изх. №01-6500/14811 от 05.12.2013г. и Уведомително писмо с изх. № 02-080-6500/1469/29.07.2016., отменени като незаконосъобразни по съответния съдебен ред.
2.Налице е възобновено административно производство, което е приключило с писмо за одобрение на кандидата за подпомагане на заявените от него площи, в което е посочено обаче, че плащания са били възможни по тези мерки само до 2018г., т. е. налице е бил отказ за плащане по обективни, независещи от ищеца причини, както самият ответник посочва в отговора си на исковата молба.
3.Имуществената вреда, претърпяна в конкретния случай от ищеца, се изразява в невъзможността за получаване на приходи по схеми и мерки за подпомагане на земеделски производители, за които той е кандидатствал, но заявлението му не е своевременно разгледано по вина на ответника до изтичане на срока за плащане. Това е породило неизплащане на финансова помощ по мярка, за която посочените за подпомагане от него площи са одобрени изцяло в значително по-късен момент, поради двукратното незаконосъобразно издаване на индивидуални административни актове, с които на практика е спряло производството пред административния орган, когато е можело да бъдат извършени всички необходими проверки и да бъде изразено становище за одобряване на финансовата помощ. Като пряка последица от незаконосъобразните актове, причинили проточване на административното производство извън срока на мерките е забавянето на необходимите проверки и плащането до степен, че да е толкова късно, че сроковете на възможните мерки за подпомагане да са изтекли и да са направили невъзможно, както извършването на проверки, така и извършването на евентуални плащания след това.
3.Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между вредите, понесени от ищеца и отменените като незаконосъобразни уведомителни писма, в резултат на което разглеждане на заявлението на лицето, проверки и евентуално плащане не само не е било извършено в срок, а изобщо не е било възможно да се случи, поради изтичане на срока за подпомагане по релевантните мерки за процесното искане. Не може да бъде подминат и фактът, че лицето е представило по делото изискуемите допълнително документи, посочени в уведомителното писмо на ДФЗ за доказване на изпълнението на административните си задължения по процесните мерки, които не са били оспорени от ответника в хода на съдебното производство.
Отделно от това, основателно и във връзка с неизвършените плащания е искането за присъждане на лихви за забава. Тези вреди се основават на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно тази разпоредба, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Доколкото вредите пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ /Решение №16876 от 11.12.2019 по Дело №2940/2019/. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. от деня на увреждането /в този смисъл вж. АД № 972/2017 г. по описа на ВАС, ІІІ отд./.
4.Размерът на вредата, представляваща пропуснати ползи е лесно установим, доколкото с окончателното уведомително писмо са одобрени всичките 2332,85 ха, за които е подадено заявление за 2013 и 2014 г, и 2326,78 ха за 2015 г.. Следователно сумите за отделните години на агроекологичния ангажимент, който лицето е поело с подаване на първоначалното си заявление за подпомагане са, както следва:
За 2013г- 830 391,02 лв, равностойни на 424 578,70 евро, за 2014 г-830 391,02 лв, равностойни на 424 578,70 евро и за 2015 г-786 818,85 лв, равностойни на 402 300,26 евро, при курс 1,9558 лева за едно евро.
По изложените съображения касационната жалба е основателна. Обжалваното решение ще следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по същество на правния спор, с което да се уважат предявените искове, заедно със законната лихва, считано от деня на забавата до окончателното изплащане на сумите, които настоящата инстанция намира за основателни и доказани изцяло по размер.
Касационната жалба на Държавен фонд Земеделие е също основателна.
Трайно в практиката на ВАС е установено разбирането, че когато незаконосъобразната дейност на администрацията е свързана със стопанската дейност, осъществявана от едноличен търговец,,претърпените вреди имат имуществен характер.В този случай по реда на ЗОДВ на обезщетяване не подлежат неимуществените вреди, които са настъпили за физическото лице.Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност.Вредите, които търпи търговецът, във връзка със създадените от него търговски взаимоотношения, настъпват за търговското предприятие, а не за личността на управителя му.В случая на едноличния търговец незаконосъобразно е присъдено обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни емоции и психически страдания.
Оттук следва извода, че обжалваното решение в тази му част също следва да се отмени и да се постанови друго по същество, с което да се отхвърли изцяло предявения частичен иск за обезщетяване на неимуществени вреди.
При този изход на правния спор претенцията на касатора и ищец по първоинстанционното дело за присъждане на понесените по делото разноски е частично основателна. Съгласно приложените писмени доказателства (договори за правна помощ и съдействие, платежни нареждания) и списъци на разноските за двете инстанции, търговецът е заплатил държавна такса за завеждане на делото пред първата и пред настоящата инстанция, депозит за вещо лице и възнаграждение за адвокатска защита в размер общо на 116 002,лв.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, направено от ответника е частично основателно, тъй като адвокатския хонорар, платен пред първата инстанция, значително надхвърля минималния хонорар, определен по реда на чл.78,ал.5 от ГПК във връзка с чл.36 от ЗАдв във връзка с чл.8,ал.1,т.6 от Наредба № 1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения, действала към момента на завеждане на исковата молба и постановяване на първоинстанционното решение, който е 16 872 лв.,поради което следва да се намали до този размер.Адвокатския хонорар, заплатен за представителство пред втората инстанция, обаче, е много под минималния, определен с изменението на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения с ДВ бр.88/22 г, поради което следва да се присъди изцяло.От изложеното следва, че ответника ДФЗ следва да бъде осъден да плати на касатора ЕТ Ренесанс-КПДТ-К. Ж. направените по делото разноски в размер на общо 75 912 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Трето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 227 от 17.06.2022 г., постановено по адм. дело № 629/2021г. от Административен съд Добрич и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Държавен фонд З. Р. агенция ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ Ренесанс-КПДТ-К. Ж., [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],община Крушари, обл.Добрич обезщетение за имуществени вреди в размер на :
1/830 391,02 лв лева, представляваща размера на дължимата и неизплатена субсидия за кампания 2013 г.,заедно със законната годишна лихва, считано от 01.07.2014 г до окончателното изплащане на сумата,
2/830 391,02 лв, представляваща размера на дължимата и неизплатена субсидия за кампания 2014 г, заедно със законната годишна лихва, считано от 01.07.2015 г до окончателното изплащане на сумата,
3/786 818,85 лв, представляваща размера на дължимата и неизплатена субсидия за кампания 2015 г, заедно със законната годишна лихва, считано от 01.07.2016 г до окончателното изплащане на сумата
ОТХВЪРЛЯ иска на Ренесанс-КПДТ-К. Ж. против Държавен фонд Земеделие за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, предявен като частичен за 1000 лв от общ размер на 20 000 лв.
ОСЪЖДА Държавен фонд З. Р. агенция ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ Ренесанс-КПДТ-К. Ж., разноски по делото, за двете съдебни инстанции, общо в размер на 75 912 лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
секретар:
Членове:
/п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА
/п/ ЮЛИЯН КИРОВ