№ 276 [населено място],05.07.2022 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова ч. т.д. №884 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частни касационни жалби от „Бардгруп“ ЕООД, [населено място] и от „М. Г. АД, [населено място] срещу определение №648/03.03.2021г., постановено по в. ч.гр. д. №3856/2020г. на Апелативен съд– София, с което е потвърдено определение от 09.06.2020г. по т. д. №70/2019г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на „Бардгруп“ ЕООД на основание чл.225 ГПК за допускане на главното му встъпване в производството, образувано по искове, предявени по реда на чл.422 ГПК от „УниК. Ф. ЕАД срещу „М. Г. АД.

Частният жалбоподател „Бардгруп“ ЕООД моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Поддържа, че необходимо и достатъчно условие за главното встъпване е идентичността на субективното право, предмет на двата иска, но не и търсената защита. Счита, че главното встъпване е допустимо, когато трето лице твърди, че е носител на право, което изключва правата на страните по спора. Предвид изложеното, намира за незаконосъобразни както извода на въззивния съд, че не са налице предпоставките на чл.225 ГПК, тъй като „Бардгруп“ ЕООД не предявява претенции срещу ответника, тъждествени с тези на ищеца „УниК. Ф. ЕАД, така и доводите му за недопустимост на исковете, предявени на основание чл.134 ЗЗД, поради неучастие в делото на „Полисан“ АД, чиито права „Бардгруп“ ЕООД предявява. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде уважена молбата по чл.225 ГПК.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за изхода на спора:

„1. Възможно ли е претенцията на третото лице, съгласно чл.225 ГПК да има различен предмет от предмета на първоначалния иск, в производството по което иска да встъпи главно третото лице съгласно чл.225 ГПК?; 2. Налице ли са предпоставките на чл.225 ГПК за главно встъпване в процеса в случай, че се претендира част от облигационното вземане, предмет на иска между първоначалните страни с цел доказване и реализиране на права по отношение на първоначалните страни по делото – за част от претендираните от първоначалния ищец суми, които ответниците следва да заплатят, и отхвърляне на предявения от първоначалния ищец иск до този размер, и относима ли е преценката за допустимост на исковете?; 3. Какви са условията при които едно лице може на основание чл.134, ал.2 ЗЗД да поиска главно встъпване по реда на чл.225 ГПК в производство по иск между други лица?“. Твърди, че по отношение на първите два въпроса е налице допълнителната предпоставка за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - въззивният акт противоречи на практиката на ВКС, обективирана в определение № 174/17.10.2017г. по ч. гр. д. № 3477/2017г. на ВКС, II г. о., определение № 62/03.04.2018г. по ч. гр. д. № 1176/2018г. на ВКС, I г. о. и определение № 145/07.07.2018г. по гр. д. № 2763/2016г. на ВКС, II г. о. По третия въпрос навежда допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Частният жалбоподател „М. Г. АД моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Поддържа, че необходимо и достатъчно условие за главното встъпване е идентичността на субективното право, предмет на двата иска, но не и търсената защита. Счита, че главното встъпване е допустимо, когато трето лице твърди, че е носител на право, което изключва правата на страните по спора. Излага съображения, че в случая претенцията на „Бардгруп“ ЕООД, който по реда на чл.134 ЗЗД упражнява правата на своя длъжник „Полисан“ АД срещу „УниК. Ф. ЕАД, изключва правата на ищеца „УниК. Ф. ЕАД, предявени с първоначалната искова молба. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде уважена молбата по чл.225 ГПК.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като първите три поставени от касационния жалбоподател правни въпроси са същите като тези, поставени от „Бардгруп“ ЕООД, при идентичност и на поддържаните допълнителни предпоставки за допускане до касационен контрол. По отношение на четвъртия въпрос „Съществува ли връзка на преюдициалност между два иска, ако имат различни правопораждащи факти?“ се твърди, че е налице допълнителната предпоставка за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - въззивният акт противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираните тълкувателни решения /ТР №2/19.11.2014г., т. д.№2/2014г., ТР №8/07.05.2014г., т. д.№8/2013г. и ТР №7/31.07.2017г., т. д.№7/2014г. на ОСГТК/.

Ответникът по жалбите „УниК. Ф. ЕАД ги оспорва като неоснователни. Намира жалбата на „М. Г. АД за недопустима поради липса на правен интерес. По отношение на жалбата на „Бардгруп“ ЕООД излага доводи както за липса на основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, така и за неговата правилност.

Третото лице помагач не взема становище.

С молба вх.№ 3951 от 04.05.2022г. жалбоподателят „Бардгруп“ ЕООД прави искане за отвод на съдебния състав на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК с твърдение, че е разгледал идентичен спор – ч. т.д.№1016/2021г., образувано по частни касационни жалби от „Бардгруп“ ЕООД, [населено място] и от „М. Г. АД, [населено място] срещу определение на Апелативен съд– София, с което е потвърдено определение на Софийски градски съд по т. д.№33/2019г. за оставяне без уважение искане на „М. Г. АД за главно встъпване на основание чл.225 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:

Молбата на „Бардгруп“ ЕООД за отвод на съдебния състав е неоснователна и следва да се остави без уважение. Изложените от молителя факти не обосновават приложението на чл.22, ал.1, т.6 ГПК, тъй като произнасянето на съда по друго дело по аналогичен правен въпрос не представлява обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговото безпристрастие. С определение №60249 от 29.06.2021г. по ч. т.д.№1016/2021г. състав на ВКС с участието на съдия Генковска и съдия Христова, се произнася по реда на чл.274, ал.3 ГПК по частни касационни жалби на „Бардгруп“ ЕООД, [населено място] и на „М. Г. АД, [населено място] срещу определение №11844/12.08.2020г. по в. ч.гр. д. №1824/2020г. на Апелативен съд– София, с което е потвърдено определение №5170/03.10.2019г. на Софийски градски съд по т. д.№33/2019г. за оставяне без уважение искане на „М. Г. АД за главно встъпване на основание чл.225 ГПК, като оставя без разглеждане жалбата от „Бардгруп“ ЕООД и не допуска касационно обжалване по жалбата от „М. Г. АД. Съдът не е разгледал по същество подадените части жалби.

Настоящият съдебен състав не се е произнасял по материалноправен или процесуалноправен спор нито по т. д. №70/2019г. по описа на Софийски градски съд, нито по в. ч.гр. д. №3856/2020г. на Апелативен съд– София, по което е постановен обжалвания в настоящото производство съдебен акт, с който е потвърдено определението на първоинстанционния съд по т. д.№70/2019г. за оставяне без уважение на искане на „Бардгруп“ ЕООД за главно встъпване на основание чл.225 ГПК. Обстоятелството, че и двете дела /т. д.№33/2019г. и т. д.№70/2019г./ са образувани по искови молби от „УниК. Ф. ЕАД за различни вземания, произтичащи от едни и същи договори, не променя изводът за липса на обективни факти, пораждащи основателно съмнение, че съдебният състав е пристрастен. Предметът на делата е различен, ответниците са различни, лицата, искащи да встъпят главно са различни, поради което е необосновано твърдението на молителя, че съдебният състав е разгледал идентичен спор между същите страни относно същите правоотношения.

По частната касационна жалба от „М. Г. АД:

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, но изхожда от ответника в производството по главния иск, за когото не е налице правен интерес от обжалване, поради което е недопустима. „М. Г. АД е ответник по предявения от „УниК. Ф. ЕАД иск, по който е образувано т. д.№70/2019г. по описа на Софийски градски съд. Страните по главния иск, които следва да имат качеството ответници по иска, предявен от главно встъпващото лице, защитаващо свои самостоятелни права върху предмета на спора, нямат правен интерес да обжалват определението, с което са оставя без уважение искането на третото лице за главно встъпване и не се допускат по разглеждане предявените срещу тях искове. Това преграждащо определение може да бъде обжалвано само от лицето, чиято молба за главно встъпване е оставена без уважение, тъй като засяга само неговите права и законни интереси.

С оглед изложеното частната касационна жалба на „М. Г. АД следва да се остави без разглеждане.

По частната касационна жалба от „Бардгруп“ ЕООД:

Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да потвърди първоинстанционното определение за оставяне без уважение молбата на жалбоподателя за главно встъпване по т. д.№70/2019г. по описа на Софийски градски съд, въззивният съд споделя мотивите на първата инстанция, че третото неучастващо по делото лице „Бардгруп“ ЕООД не предявява иск срещу всички страни по спора, а с оглед твърдението му, че е кредитор на „Полисан“ АД, бездействащ срещу своя длъжник „УниК. Ф. АД, предявява по реда на чл.134 ЗЗД имуществените права на своя длъжник срещу ищеца по главния иск, като предметът на този иск е различен от предмета по делото. Решаващият съдебен състав приема, че съгласно чл.225 ГПК трето лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск срещу двете страни. Намира, че в случая „Бардгруп“ ЕООД не предявява самостоятелни права по отношение на предмета на спора, като предметът на исковете, предявени от встъпващото лице е напълно различен от предмета на главния иск, доколкото се твърдят и защитават различни материални права /предмет на главния иск са вземания в общ размер от 278 387.31 лева - цена за доставки по фактури, издадени от „Полисан“ АД с платец „М. Г. АД, прехвърлени от „Полисан“ АД на „УниК. Ф. АД и установени със споразумение за разсрочване на задължения от 20.06.2018г., договор №FDR000507/05.10.2012г. за продажба и изкупуване на вземания по търговски фактури и анекси към него, като и договор за реверсен факторинг от 05.10.2012г., а предмет на иска, предявен по реда на чл.134 ЗЗД от главно встъпващото лице /кредитор на „Полисан АД/, е вземане на „Полисан“ АД срещу „УниК. Ф. ЕАД за цена на прехвърлени вземания в размер на 236 629.21 лева на основание анекс №27/28.01.2016г. към договор №FDR000507/05.10.2012г., т. е. цената на цедираните вземания.

Излага и допълнителни съображения, че доколкото с искането за главно встъпване „Бардгруп“ ЕООД предявява чужди права - правата на своя длъжник „Полисан“ АД, то последното дружество като носител на спорните материални права следва да участва в производството, а същото не е страна по делото.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

В настоящия случай в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е поставен правен въпрос, който да е формирал решаващите изводи на въззивния съд и да е обусловил изхода на спора, поради което не е налице общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Първите два въпроса не са коректно поставени. Въззивният съд е изложил няколко аргументи за неоснователността на искането на жалбоподателя за главно встъпване, като е счел, че не е налице фактическия състав на чл.225 ГПК, тъй като от една страна, главно встъпващото лице не предявява самостоятелни права върху предмета на спора чрез иск срещу страните по делото, а от друга страна, предявеният от него иск в качеството му на процесуален субституент по чл.134 ЗЗД е недопустим, доколкото не участва в производството носителят на материалното право. Макар и непрецизно формулиран от съда, изводът за липса на тъждество на претенциите, предявени от главно встъпващото лице и от първоначалния ищец срещу ответника, е направен в контекста на изложените мотиви за липса на заявени от главно встъпващото лице самостоятелни права върху спорното материално право, доколкото предмет на първоначалния иск е цедирано на ищеца от „Полисан“ АД вземане срещу ответника за цена на доставки, за които са издадени съответни фактури и е подписано споразумение, а предмет на предявените по реда на чл.134 ЗЗД от главно встъпващия искове е вземане на неговия длъжник „Полисан“ АД за цена по договора за цесия, дължима от ищеца. Безспорно главно встъпващото лице трябва да предявява самостоятелни права върху предмета на спора, да претендира за себе си спорното право като несъвместимо с претендираното от първоначалния ищец право и по начин, водещ при уважаването на иска на главно встъпилия до отхвърляне на първоначалния иск. Именно с липсата на предявени от главно встъпващото лице такива самостоятелни права върху предмета на спора въззивният съд мотивира извода си, че не са налице предпоставките на чл.225 ГПК. Съдът не е излагал доводи, че главно встъпващото лице претендира за себе си част от облигационното вземане, предмет на спора между първоначалните страни, а точно обратното - приел е, че главно встъпващият изобщо не предявява самостоятелни права върху предмета на спора между първоначалните страни. В този смисъл въпросът дали предявява иск за цялото вземане - предмет на главния иск или само за част от него нито е обсъждан, нито е обуславящ изводите на въззивната инстанция.

Последният въпрос- какви са условията, при които едно лице може на основание чл.134, ал.2 ЗЗД да поиска главно встъпване по реда на чл.225 ГПК в производство по иск между други лица, е общ и теоретичен, не е обсъждан от съда и не е обусловил изхода на спора. По отношение на този въпрос касаторът не обосновава и допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, като не излага никакви съображения за значимостта му за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Бардгруп“ ЕООД за отвод на съдебния състав на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „М. Г. АД, [населено място] срещу определение №648/03.03.2021г., постановено по в. ч.гр. д. №3856/2020г. на Апелативен съд– София, с което е потвърдено определение от 09.06.2020г. по т. д. №70/2019г. по описа на Софийски градски съд.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба на „Бардгруп“ ЕООД на определение №648/03.03.2021г., постановено по в. ч.гр. д. №3856/2020г. на Апелативен съд– София.

Определението в частта, с която не се допуска касационно обжалване е окончателно, а в частта, с която се оставя без разглеждане частна касационна жалба може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок пред друг състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.