Р Е Ш Е Н И Е

№ 690

София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито заседание на тридесети октомври, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Е. Т.

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Р. И. като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1701 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по подадена от „М. П. ЕООД молба от 14.11.2024 г. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение от 29.06.2012 г. по гр. д. № 32909/2009 г. на Софийски районен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от „М. П. ЕООД срещу Н. Р. Р. и П. К. Р. искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба, сключен на 22.05.2008 г. с нотариален акт № ...., нот. дело № ........... г. на нотариус с район на действие - Софийски районен съд, между „М. П. ООД, чрез управителя си П. К. Р., и Н. Р. Р., поради липса на съгласие и като привиден.

В молбата за отмяна молителят се позовава на ново обстоятелство и ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – влязла в сила на 16.08.2024 г. присъда по НОХД № 79/2021 г. на Разложки районен съд. Поддържа, че е налице противоречие между решаващите изводи на гражданския съд по атакуваното решение и установеното от наказателния съд – гражданският съд е приел, че извършената сделка не противоречи на закона, тъй като има протокол от Общо събрание на съдружниците от дата 15.08.2008г., както и че привидност на договора не е налице, тъй като няма доказателства, от които да се установява порок във волята за сключване на договора от 22.05.2008 г., а наказателният съд е установил, че целта на учредяването на „М. П. ООД е била запазване на собствеността върху съсобствени недвижими имоти на Г. И. С. С., съпругата му М. Х. С. и Г. И. Т., а М. П. Й. и П. К. Р. са били подставени лица и е следвало само и единствено да изкупуват имоти, собственост на Г. С. С., М. Х. С. и Г. И. Т., без да се разпореждат с тях в полза на трети лица. С оглед на гореизложеното, молителят счита, че с влязлата в сила присъда се установяват важни за гражданския спор обстоятелства – разкрита е симулация, доказано е качеството на подставено лице на П. К. Р. и е установена истинската воля на действителните собственици да съхранят имуществото на търговското дружество „М. П. ЕООД. Поддържа, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 ГПК, което обуславя нуждата атакуваното влязло в сила решение по исковете с правни основания чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 5 ЗЗД да бъде отменено, а делото - да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Претендира сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски, като прави възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар от насрещната страна.

В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответниците по молбата за отмяна - Н. Р. Р. и П. К. Р. подават писмени отговори, в които поддържат становища за нейната неоснователност. Твърдят, че влязлата в сила присъда не установява нови обстоятелства от значение за гражданския спор. Считат, че присъдата е задължителна за гражданския съд само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а всички останали изводи на наказателния съд, намерили място в мотивите му, не са задължителни, в този смисъл не съставляват ново обстоятелство, и не са от значение за отменителното основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответницата Р. претендира съдебно – деловодните разноски в настоящото отменително основание.

Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, като разгледа молбата с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема същата за неоснователна.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу неправилност на решението, дължаща се на невиновна, обективна невъзможност да се разкрие обективната истина поради непълнота на доказателствата, която е разкрита след влизане на решението в сила и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение за решаване на спора и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение.

Първоинстанционният и въззивният съд в исковия процес, завършил с решението, чиято отмяна се иска, са отхвърлили като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за нищожност на процесния договор за продажба от 22.05.2008 г., тъй като са приели за установено наличието на валидно изразено съгласие от страна на ищцовото дружество за извършване на разпоредителната сделка. За да достигнат до този извод, са заключили, че за да бъде действителен договорът за продажба на недвижим имот, собственост на ООД, е необходимо да има валидно решение на Общото събрание на дружеството съгласно чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ. Обсъдили са доводите на ищеца в исковото производство, молител в настоящото отменително производство, че протоколът от 15.05.2008 г., с който е взето единодушното решение на Общото събрание на „М. П. ООД (към този момент ООД) да бъде продаден собственият на дружеството недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], не е подписан валидно от съдружничката М. Й.. Приемайки ги за неоснователни, гражданският съд е съобразил заключенията на приетите по делото графологични експертизи – една единична и две тройни експертизи. Кредитирал е заключението на мнозинството от вещите лица (М. З. и С. А.) от първата тройна графологична експертиза, които отчитат достатъчно съвпадения на графическите признаци между изследвания подпис и сравнителните образци, предоставени от Й.. Въз основа на това е извел извод, че подписът върху протокола от 15.05.2008 г. е положен от М. Й., поради което е налице единодушно вземане на решение от Общото събрание на дружеството с ограничена отговорност за прехвърляне на процесния имот, предхождащо атакуваната продажба. Поради осъществяване на специалните изисквания на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, гражданският съд е счел иска за нищожност на договора за продажба поради липса на съгласие за неоснователен. За да отхвърли като неоснователен и втория предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД е намерил, че не са ангажирани доказателства, от които да може да се установи, че волята на страните при сключване на атакувания договор от 22.05.2008 г. е различна от обективираната в съставения нотариален акт. При извеждането на този извод е подчертал, че не са представени документ, който да има характер на обратно писмо или други доказателства, от които да се установява, че страните са се съгласили да сключат сочената от ищеца прикрита сделка – договор за дарение, вместо привидната такава - процесната.

В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК освен, че релевираните обстоятелства и доказателства следва да са нови в гореизложения смисъл, те следва да са и от съществено значение за изхода на делото, т. е. да са годни да обосноват други решаващи изводи на съда относно спорното материално право и неправилност на решението, доколкото отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на неправилни влезли в сила съдебни актове. В настоящия случай молителят се позовава на влязла в сила на 16.08.2024 г. оправдателна присъда по НОХД № 79/2021 г. на Разложки районен съд, с която подсъдимата М. П. Й. е призната за невиновна в това, че на 13.02.2009 г. в [населено място] пред надлежен орган на властта – Районна прокуратура – Разлог, е набедила П. К. Р. за извършено престъпление от общ характер по чл. 316 НК, вр. с чл. 309, ал. 1 НК, а именно, че съзнателно е ползвала съставен на 15.05.2008 г. в [населено място] от неустановено лице неистински частен документ – протокол от Общо събрание на съдружниците на „М. П. ООД в частта му за подпис на съдружника М. П. Й. от [населено място], за да докаже, че съществува правоотношение между съдружниците на основание чл. 137, т. 7 ТЗ за взимане на решение за продажба на недвижим имот – поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица]. Съгласно чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В конкретния случай, влязлата в сила присъда би била задължителна за гражданския съд досежно обстоятелството, че М. П. Й. не е набедила П. К. Р. за извършено престъпление по чл. 316 НК, вр. с чл. 309, ал. 1 НК. Присъдата е задължителна за всички елементи от престъпния състав на чл. 286 ГПК, но задължителната й сила за гражданския съд не се отнася до въпроси, които са извън престъпния фактически състав на престъплението, за което тя е постановена. Горепосочените обстоятелства в предметния обхват на чл. 300 ГПК, обаче, не са от решаващо значение за настоящия исков процес, нещо повече – те са извън разгледания предмет на гражданския спор, за който набедяването в престъпление няма никакво значение. Сочените от молителя обстоятелства, за които той твърди, че са установени от наказателния съд – разкрита привидност на сключената сделка за продажба, установено качество на подставено лице на П. К. Р. и установена истинската воля на действителните собственици да съхранят имуществото на търговското дружество „М. П. ООД, дори да бяха установени от наказателния съд в мотивите на присъдата, не попадат в приложното поле на чл. 300 ГПК, т. е. не могат да обвържат гражданския съд по исковете за нищожност и не могат да обосноват основателност на направеното искане за отмяна на атакуваното решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поради това, че наведените от молителя нови обстоятелства и доказателства не са от значение за конкретния спор и за правилността на влязлото в сила решение, настоящият съдебен състав приема, че не е осъществено основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за неговата отмяна.

С оглед изхода на настоящото отменително производство, молителят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата – П. Р. сумата 5 000 лв., съставляваща сторени разноски за хонорар за един адвокат. Възражението на насрещната страна за прекомерност на платения адвокатски хонорар е неоснователно, доколкото по размер е съответно на действително положения труд от адвоката, включващ правна помощ не само за изготвяне на отговор на молбата за отмяна, но и в проведеното открито съдебно заседание, в което е изслушано становището на страните по твърдяното ново обстоятелство и доказателство и по основателността на молбата за отмяна, и на фактическата и правна сложност на делото.

На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „М. П. ЕООД от 14.11.2024 г. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение от 29.06.2012 г. по гр. д. № 32909/2009 г. на Софийски районен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от „М. П. ЕООД срещу Н. Р. Р. и П. К. Р. искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 5 ЗЗД.

ОСЪЖДА „М. П. ЕООД да заплати на П. К. Р. сумата 5 000 лв. – съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: