Подкупът е престъпление с висока обществена опасност. Той уврежда обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществения апарат, с точното, еднакво и безкористно осъществяване на правата и задълженията, произтичащи от компетентността и функциите на длъжностните лица или от конкретно възложените им служебни задачи, подронва техния авторитет и доверието на трудещите се в управлението. Това налага да се води последователна и решителна борба с тези престъпления. Пленумът на ВС на Р. Б. като обсъди съдебната практика по делата за подкуп, констатира, че съдилищата поначало правилно прилагат чл. 301 - 307 НК, като отчитат и високата обществена опасност на тези престъпления. Наред с това обаче в отделни случаи някои състави на съдилищата допускат нееднакво тълкуване признаците на отделните престъпления, което довежда до различна квалификация на едни и същи деяния и до налагане на несъразмерни наказания. С цел да се уеднакви съдебната практика, да се осигури правилното прилагане на закона и да се засили борбата с тези престъпления Пленумът на ВС на Р. Б. намира за необходимо да даде следните ръководни указания:

1. При прилагане на закона има различия в становищата по въпроса кое длъжностно лице може да бъде субект на престъплението по чл. 301, ал. 1 НК. Някои съдилища приемат, че субект на престъплението може да бъде всяко длъжностно лице, а други - че такъв е само длъжностно лице, което може да извърши в кръга на службата си действието или бездействието, за което получава дар иди друга имотна облага. Пленумът на ВС на Р. Б. намира, че субект на подкуп е само длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "а" и "б" НК, което може лично да извърши или да не извърши съответно действие по служба, произтичащо от неговите права и задължения, включени в служебната му компетентност или възложена работа. Такъв може да бъде и длъжностното лице, когато е включено в състава на колективен орган, който решава въпросите, за които се дава подкупът, каквито са например различните видове комисии, технико-икономически или художествени съвети и други такива органи. Субект е и длъжностно лице, което по силата на служебното си положение може да възложи извършването на служебното действие или бездействие на друго подчинено нему лице. Не може да бъде субект на престъплението подкуп длъжностно лице, което приема дар или друга имотна облага за действие или бездействие, което не се включва в неговите служебни права и задължения. В тези случаи не е налице подкуп, защото длъжностното лице не може да извърши исканото от даващия дар или друга имотна облага действие или бездействие. Налице е деяние, което е свързано с нарушаване или неизпълнение на служебните задължения, превишаване властта или правата, или използване на служебното му положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, поради което може да има престъпление по служба.

2. В съдебната практика съществува нееднакво разбиране относно формите на изпълнителното деяние на подкупа и по въпроса дали при него е възможен опит. Изпълнителното деяние на подкупа по чл. 301, ал. 1 и 2 НК се изразява в противоправно "приемане" или "получаване" от длъжностното лице на дар или друга имотна облага, която не му се следва. Думите "приеме" и "получи" имат едно и също съдържание. То обхваща съгласието на длъжностното лице да вземе лично или чрез посредник дар или друга неследваща му се имотна облага и реалното му получаване. Само съгласието за приемане или получаване на дар или друга имотна облага обаче не е достатъчно. Престъплението е довършено, когато облагата фактически е получена. Длъжностното лице може да даде съгласие за приемане или получаване на дара или другата имотна облага с действие или бездействие, изрично или мълчаливо - чрез конклудентни действия. "Действието по служба" може да се изрази в активно действие или бездействие на дееца, да представлява нарушение или престъпление по служба. Във всички случаи между действието по служба и получаването на подкупа трябва да има взаимна връзка. Престъплението подкуп е довършено в момента на фактическото приемане на дара или другата имотна облага, независимо дали това е станало преди или след извършване на действието или бездействието по служба, заради което тя се дава. В съдебната практика се приема, че опит е възможен при подкупа по чл. 304 НК. Пленумът на ВС на Р. Б. намира, че опит е възможен и при подкупа по чл. 301-303 НК. Той е налице в случаите, когато длъжностното лице не само се е съгласило да приеме или получи дар или друга имотна облага за определено действие или бездействие по служба, но с конкретни действия да е пристъпило и към фактическото му получаване и по независещи от волята му обстоятелства не е успяло реално да го получи.

3. В теорията и съдебната практика съществува спор по въпроса дали дарът или имотната облага са предмет на подкупа или средство за неговото извършване. Дарът или другата имотна облага при подкупа представляват нещо, с което се облагодетелства длъжностното лице за обещанието да извърши или да неизвърши или загдето е извършило или пропуснало да извърши действие или бездействие по служба. Те имат имуществен характер и трябва да не се следват на длъжностното лице и то да няма право за извършените действия или бездействия по служба да ги получи за себе си или в полза на трето лице. Дарът или имотната облага могат да бъдат от различен вид. Такива са например пари, ценности, вещи, домашни животни, продукти, участие в обеди, вечери и почерпвания без насрещно плащане, погасяване на задължение, опрощаване на дълг, създаване на вземане, ползване на услуги, които имат имуществен характер, неоснователно начисляване на възнаграждение, извънреден труд, даване награда, хонорар и други плащания. Предмети и услуги, които нямат имуществен характер, не могат да бъдат предмет на подкуп. Пленумът на ВС на Р. Б. намира, че дарът или другата имотна облага са предмет на подкупа, а не средство за извършването му. В подкрепа на това разясняване на закона е и разпоредбата на чл. 224, ал. 3 НК, която определя като предмет на престъплението получения от длъжностното лице дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дало на чужда държава, чужда организация или дружество или на чужд гражданин сведения във връзка с народното стопанство. Подкупът по своята същност е сделка. Тъй като противоречи на закона и е обявена за престъпление, тя е нищожна. Затова действително даденото в изпълнение на същата следва да се отнеме в полза на държавата, а когато е унищожено, отчуждено, консумирано или не е налице по други причини, да се присъжда неговата парична равностойност по държавните цени на дребно.

4. Подкупът е користно престъпление. Длъжностното лице не само трябва да съзнава, че приема или получава дар или друга имотна облага, която не му се следва, но и да прави това, за да извърши или да не извърши или загдето вече е извършило или не е извършило действие или бездействие по служба. Ето защо във всички случаи престъплението се извършва с пряк умисъл.

5. За подкупа по чл. 301, ал. 1 НК е достатъчно длъжностното лице да приеме дар или друга имотна облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, без да нарушава служебните си задължения. Не е необходимо то действително да е извършило действието или бездействието, за което е получило дара или имотната облага. Действията или бездействията в тези случаи са правомерни.

6. Квалифицираният състав на чл. 301, ал. 2 НК е осъществен, когато длъжностното лице получи подкуп, за да наруши или загдето е нарушило службата си, без това нарушение да осъществява състава на друго престъпление. Нарушението на службата е налице, когато извършените действия не са съобразени със задълженията на дееца, установени със закон, правилник, наредба, заповед или друг акт. В тези случаи е необходимо да се установи в какво конкретно се е изразило нарушението на служебните задължения.

7. Квалифицираният състав на чл. 301, ал. 3 НК е осъществен, когато длъжностното лице получи дар или имотна облага, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление, свързано с изпълнение на неговата служба. Под "друго престъпление във връзка със службата" се има предвид всяко престъпление, което длъжностното лице може да извърши при изпълнение на служебните си задължения независимо от неговия характер и дали то е по-леко, еднакво или по-тежко наказуемо от подкупа. При подкупа по чл. 301, чл. 3 НК деецът осъществява две престъпления в реална съвкупност - подкуп и друго престъпление във връзка със службата. Когато длъжностното лице получи дар или друга неследваща се имотна облага, за да извърши друго престъпление във връзка със службата си, но деянието е разкрито и изпълнението на другото престъпление не е започнало, ще отговаря само за престъпление по чл. 301, ал. 3 НК. В случаите, когато длъжностното лице е получило дар или друга имотна облага за това, че е извършило друго престъпление във връзка със службата си или извърши такова след получаване на подкупа, налице е реална съвкупност на престъпления - квалифициран подкуп по чл. 301, ал. 3 НК и друго престъпление във връзка със службата. Другото престъпление може да бъде и по чл. 282 НК, когато нарушението или неизпълнението на служебните задължения или превишаването на властта или правата се е изразило в друго деяние на длъжностното лице извън самото получаване на подкупа. Самото получаване на дара или имотната облага не е престъпление по чл. 282 НК.

8. Субект на квалифицирания подкуп по чл. 302, т. 1 НК е длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение. Този въпрос се решава в зависимост от конкретните обстоятелства, като се имат предвид характерът, съдържанието и обемът на изпълняваната от дееца длъжност, важността на осъществяваните от него правомощия и функции, а също и характерът на учреждението, предприятието или организацията, в която работи. Това са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "а" и "б" НК, които имат по-широк кръг от права и задължения, заеманите от тях служби са на по-високо място в служебна йерархия и служебната им дейност има важно значение за учреждението, обществената, стопанската или друга социалистическа организация. Такива са длъжностните лица, заемащи ръководни длъжности в министерствата, централните ведомства и другите учреждения, в стопанските и другите социалистически организации или в обществените организации, както и тези, на които са възложени ръководни, организационни и контролни функции.

9. Подкупът е довършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение по чл. 302, т. 2 НК, когато деецът с цел да набави за себе си имотна облага постави другиго при условия, които го принуждават да даде дар или друга неследваща се имотна облага, за да предотврати извършване от длъжностното лице на такива действия по служба, които биха поставили в опасност или накърнили неговите законни права и интереси. Злоупотребата със служебното положение може да се извърши по най-различни начини, включително и чрез употреба на сила и заплашване. Достатъчно е да се установи, че деецът заема определено служебно положение, което му дава възможност да извърши или да не извърши определено служебно действие или бездействие, интересуващо изнудваното лице, на което е дал да разбере, че не може да очаква бързо или благоприятно разрешаване на въпроса, ако не даде дар или друга имотна облага.

10. Подкупът е извършен повторно по смисъла на чл. 302, т. 3, предложение първо НК, ако деецът приеме дар или каквато и да е друга имотна облага, която не му се следва, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за получаване на подкуп, независимо от това дали е осъществен един и същи или различни състави на това престъпление.

11. Единственият критерий при разграничаване дали е налице обикновен или квалифициран подкуп в големи размери по чл. 302, т. 4 НК е само паричната равностойност на получения дар или другата имотна облага.

12. Субект на подкуп по чл. 303 НК е също длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "а" и "б" НК, което за извършените от него действия или бездействия по служба при условията на чл. 301 НК и чл. 302 НК не получава лично за себе си дара или другата имотна облага, а се съгласява да се дадат на друго лице. Ако длъжностното лице се е съгласило дарът или имотната облага да се дадат на друго лице и след това вземе същите или част от тях за себе си, ще отговаря за подкуп по чл. 301 - 302 НК.

13. Когато предмет на подкупа са валутни ценности или имущества под валутен контрол, деецът осъществява с деянието си в идеална съвкупност едновременно съставите на две престъпления - подкуп по чл. 301 и сл. НК и валутно престъпление по чл. 250 НК, поради което следва да отговаря и за двете. Това е така, защото подкуп с предмет валутни ценности или имущества под валутен контрол е сделка, която е забранена от Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол и наредбите по приложението му. В този случай предметът на двете престъпления е един и същ и се отнема само един път, но на двете основания.

14. Субект на подкупа по чл. 304 НК може да бъде всяко лице - длъжностно и недлъжностно. За субективната страна на престъплението е необходим пряк умисъл. По чл. 304, ал. 1 НК отговаря деецът, който даде дар или друга имотна облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши или загдето е извършило или не е извършило действие по служба. Когато имотната облага е дадена за бъдещо действие или бездействие, необходимо е между дееца и длъжностното лице да е постигнато съгласие относно съдържанието на това действие или бездействие по служба.

15. В съдебната практика нееднакво се прилага разпоредбата на чл. 304, ал. 2 НК. При квалифицирания подкуп по чл. 304, ал. 2 НК деецът дава дар или друга неследваща се имотна облага на длъжностното лице с цел да го склони към нарушаване на служебните задължения или извършване на престъпление по служба. В тези случаи е налице идеална съвкупност на престъпления, от които едното е активен подкуп, а другото - подбудителство към извършване на друго престъпление по служба от длъжностното лице. Престъплението на далия подкуп следва да се квалифицира в зависимост от поведението на длъжностното лице. В случаите, когато длъжностното лице наруши служебните си задължения или извърши престъпление по служба, за което предвиденото в закона наказание е до пет години лишаване от свобода, тогава далият подкуп ще отговаря само по чл. 304, ал. 2 НК. В този случай е налице едно престъпление - квалифициран подкуп, който поглъща подбудителството към другото престъпление по служба по смисъла на чл. 304, ал. 2 НК. Подкупът по чл. 304, ал. 2 НК е довършен в момента, когато длъжностното лице извърши или пристъпи към осъществяване изпълнителното деяние на другото престъпление по служба или когато наруши служебните си задължения. Когато извършеното от длъжностното лице престъпление по служба е наказуемо с лишаване от свобода повече от пет години, тогава далият подкуп ще отговаря за обикновен подкуп по чл. 304, ал. 1 НК и отделно за подбудителство в извършеното от длъжностното лице престъпление по служба. Това е така, защото другото престъпление по служба по смисъла на чл. 304, ал. 2 НК се наказва по-тежко от квалифицирания активен подкуп и не се поглъща от подкупа. Налице е идеална съвкупност на престъпления, с които се засягат различни обекти.

16. Лицето, което е дало подкуп, не се наказва в случаите, предвидени в чл. 306 НК - ако е било изнудено от длъжностното лице да стори това или ако доброволно съобщи на властта за дадения подкуп. Доброволно съобщаване на властта е налице, когато деецът писмено или устно по собствено желание уведоми милицията, прокуратурата, съда или друг държавен орган за извършеното от него престъпление.

17. За състава на престъплението по чл. 307 НК е необходимо наличие на склоняване, убеждаване и мотивиране на провокирания да реши да приеме или даде дар или друга имотна облага, и то с цел да бъде изобличен след това в извършване на престъпление. Деянието се изразява в преднамерено създаване обстановка или условия, за да се предизвика даване или получаване на подкуп. Провокация към подкуп няма да е налице, когато длъжностното лице, получаващо подкупа, предварително го е поискало. Когато стане известно, че е поискан подкуп, органите на властта следва не да улесняват, а да предотвратяват даването на подкупа. Субект на престъплението по чл. 307 НК може да бъде всяко лице.

18. Проверката в окръжните и районните съдилища показва, че поначало съдилищата правилно определят наказанията за подкупите. В отделни случаи обаче се подценява високата им обществена опасност и се налагат несъразмерни наказания. При определянето им не винаги се има предвид съществуващата разлика между пасивния и активния подкуп и конкретните условия, при които са извършени престъпленията. Някои съдилища не изследват достатъчно и не изясняват причините и условията на престъпленията по конкретните дела. За констатираните слабости и недостатъци в работата на държавните, стопанските и обществените органи и за условията, способствали за извършване на престъпленията, не винаги се сигнализират съответните органи. Незначителен е и броят на делата, разгледани пред колективите на трудещите се.

19. При обобщаване съдебната практика по делата за подкуп се констатира, че някои следствени и прокурорски органи не привличат към наказателна отговорност всички лица, извършили престъпления и особено в случаите на подкуп по чл. 304 НК, с цел да ги ползват като свидетели. Затова при предаване на обвиняемите на съд и разглеждане делата в съдебно заседание, когато се разкрият обстоятелства за извършени престъпления от други лица, имащи връзка с престъпленията по обвинителния акт, съдилищата са длъжни да прекратяват производствата на основание чл. 246, ал. 1, т. 4 НПК или чл. 285 НПК и чл. 286 НПК и да ги изпращат на съответния прокурор, съобразявайки се с указанията в тълкувателно решение № 61/1977 г. на ВС на Р. Б. ОСНК. При неизпълнение указанията и при нужда трябва да се сигнализира съответният по-горестоящ прокурор, включително и главният прокурор на Р. Б.

Въз основа на изложеното и на основание чл. 58, ал. 1 от Закона за устройство на съдилищата Пленумът на ВС на Р. Б.

ПОСТАНОВИ:

1. Субект на подкуп по чл. 301 НК и чл. 302 НК е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "а" и "б" НК, което може лично да извърши или да не извърши съответно действие или бездействие по служба, което произтича от служебната му компетентност или възложена работа, за което получава дар или друга имотна облага. Длъжностното лице е субект на подкуп и когато е член на колективен орган или когато по силата на служебното си положение може да възложи извършването на "действието по служба" на друго, подчинено нему лице.

2. "Действието по служба" се осъществява чрез действие или бездействие. То може да е съобразено със служебните изисквания на длъжностното лице, да представлява нарушение на същите или престъпление по служба. Думите "приеме" и "получи", употребени в чл. 301, ал. 1 и 2 НК, имат еднакво съдържание. Престъплението е довършено в момента на приемане или получаване на дара или другата имотна облага. Опит за подкуп по чл. 301 - 303 НК е възможен.

3. Дарът или другата имотна облага са предмет на подкупа. Те трябва да имат имуществен характер. Предметът на подкупа се отнема в полза на държавата, а когато не е налице, се присъжда неговата парична равностойност.

4. Подкупът се извършва при пряк умисъл с користна цел.

5. За състав на подкупа по чл. 301, ал. 1 НК е достатъчно длъжностното лице да е приело или получило неследващия му се дар или друга имотна облага, без да нарушава служебните си задължения.

6. Длъжностното лице нарушава службата си по смисъла на чл. 301, ал. 2 НК, когато извършва действия, които не са съобразени с неговите права и задължения, установени със закон, правилник, наредба, заповед или друг акт.

7. Под "друго престъпление по служба" по чл. 301, ал. 3 НК се разбира всяко престъпление, което длъжностното лице може да извърши при изпълнение на служебните си задължения, независимо от това дали е по-леко, еднакво или по-тежко наказуемо от подкупа. При подкупа по чл. 301, ал. 3 НК е налице реална съвкупност на престъпления - квалифициран подкуп и друго престъпление във връзка със службата. Другото престъпление може да бъде и по чл. 282 НК, когато нарушението или неизпълнението на служебните задължения или превишаването на властта или правата се е изразило в друго деяние на длъжностното лице извън самото получаване на подкупа.

8. При определяне дали длъжностното лице заема отговорно служебно положение по смисъла на чл. 302, т. 1 НК следва да се имат предвид характерът, съдържанието и обемът на изпълняваната от него длъжност или работа, функциите и правомощията, с които е овластено, мястото, което заема в служебната йерархия и характерът на учреждението, стопанската или обществената организация, в която работи.

9. Изнудване посредством злоупотреба със служебното положение по смисъла на чл. 302, т. 2 НК е налице, когато длъжностното лице с цел да набави за себе си имотна облага постави другиго при условия, които го принуждават да даде неследващ се дар или друга имотна облага, за да предотврати извършване на такива действия или бездействия по служба, които биха поставили в опасност или накърнили неговите законни права и интереси. Изнудването посредством злоупотреба със служебното положение може да се извърши по различни начини, включително и чрез употреба на сила и заплашване.

10. Подкупът по чл. 302, т. 3 предл. 1 НК е повторно извършен, когато деецът приеме дар или друга имотна облага, след като е осъждан за подкуп с влязла в сила присъда.

11. Единственият критерий при определяне дали подкупът по чл. 302, т. 4 НК е в големи размери е само паричната равностойност на получения дар или другата имотна облага.

12. Субект на подкуп по чл. 303 НК е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "а" и "б" НК, което не получава лично за себе си дара или другата имотна облага за извършените от него действия или бездействия по служба при условията на чл. 301 НК и чл. 302 НК, а се съгласява дарът или имотната облага да се дадат на друго лице.

13. Когато предмет на подкупа са валутни ценности или имущества под валутен контрол, деецът отговаря при условията на идеална съвкупност за подкуп и валутно престъпление по чл. 250 НК. Предметът на двете престъпления е един и същ и се отнема само един път, но на двете основания.

14. Субект на подкуп по чл. 304 НК може да бъде длъжностно и недлъжностно лице. За субективната страна е необходим пряк умисъл.

15. Подкуп по чл. 304, ал. 2 НК е налице, когато деецът даде дар или друга имотна облага на длъжностно лице и последното наруши служебните си задължения или извърши престъпление по служба, за което предвиденото в закона наказание е до пет години лишаване от свобода. Подкупът е довършен, когато длъжностното лице наруши служебните си задължения или извърши, или се опита да извърши друго престъпление по служба, което не е по-тежко наказуемо. Когато извършеното от длъжностното лице престъпление по служба във връзка с подкупа е наказуемо с лишаване от свобода повече от пет години, далият подкуп ще отговаря за подкуп по чл. 304, ал. 1 НК и за подбудителство към другото по-тежко престъпление.

16. Далият подкуп не се наказва, ако е бил изнуден от длъжностното лице да извърши това или ако доброволно уведоми органите на властта за дадения от него подкуп.

17. За състава на престъплението по чл. 307 НК е необходимо преднамерено склоняване, убеждаване и мотивиране на провокирания да приеме или даде дар, за да бъде изобличен след това в извършване на престъпление. Няма провокация, когато длъжностното лице предварително е поискало подкупа. Субект на престъплението може да бъде длъжностно и недлъжностно лице.

18. Пленумът на ВС на Р. Б. обръща внимание на съдилищата да водят решителна и последователна борба с подкупите, като изследват и изясняват причините и условията, които ги пораждат. За констатираните недостатъци и слабости в работата на държавните, стопанските и обществените органи да сигнализират за отстраняването им. При определяне на наказанията да се ръководят от указанията, дадени от Пленума на ВС на Р. Б. със съответните постановления.

19. Когато при предаване обвиняемите на съд и разглеждане делата в съдебно заседание се разкрият обстоятелства за извършени престъпления и от други лица, съдилищата са длъжни да прекратяват производствата на основание чл. 246, ал. 1, т. 4 НПК или чл. 285 НПК и чл. 286 НПК и ги изпращат на съответния прокурор, съобразявайки се с указанията, дадени в тълкувателно решение № 61/1977 г. на ВС на Р. Б. ОСНК. При нужда да сигнализират съответния по-горестоящ прокурор, включително и главния прокурор на Р. Б.