1№ 555/05.07.2022 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 458 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 288 и по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Обжалвано е решение № 723/28.06.2021 г. по гр. д. № 4207/2020 г., с което Софийският апелативен съд, изменяйки решение № 903663/20.08.2020 г. по гр. д. № 17/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, е осъдил община Разлог да заплати на „Перун – 91“ ООД на основание чл. 59 ЗЗД сумата 812.71 лв. – това, с което ищецът е обеднял като собственик на една стая на четвъртия етаж в една административна сграда в [населено място], ползвана от Общината в периода 28.01.2014 г. - 31.08.2014 г. , като искът е отхвърлен до пълния предявен размер за сумата 108 528 лв.

Решението в установителна част се обжалва от „Перун – 91“ ООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните процесуалноправни въпроси (първите три от които – обобщени и конкретизирани, съгласно т. 1 от ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Съдът по иска по чл. 59 ЗЗД за вземане за стойност поради това, че имотът е ползван не от собственика, а от ответника по иска, длъжен ли е да приеме, че ответникът е извършил извънсъдебно признание за релевантен факт, когато са представени протоколът, че съдебният изпълнител е намерил ответника по иска по чл. 59 ЗЗД във владение на имота и е процедирал по реда на чл. 523, ал. 2 ГПК и влязлото в сила съдебно решение, с което е отхвърлен положителен установителен иск за собственост на имота, който ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД...