4№ 246/04.07.2022 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

А. Ц. разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 1993 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 117, ал. 4, вр. чл. 135 ЗПКОНПИ, вр. чл. 274, ал. 3, вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.

Обжалвано е определение № 797/21.03.2022 г. по ч. гр. д. № СП-624/2022 г., с което Софийски апелативен съд отменяйки определение № 1614/23.02.2022 г. по ч. гр. д. № 1864/2022 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, е допуснал обезпечение на бъдещия иск по чл. 153, ал. 2 ЗПКОНПИ, предявен от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) като процесуален субституент на държавата срещу Б. Н. К. чрез възбрани върху идеални части от три апартамента и два гаража в [населено място].

Определението се обжалва от Б. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по въпроси, свързани с правото на обезпечение на иска по чл. 153, ал. 2 ЗПКОНПИ, когато: 1) искането на КПКОНПИ не е подкрепено с достатъчно доказателства, въз основа на които да се направи обоснованото предположение, че проверяваното лице притежава незаконно придобито имущество и в частност, каква е доказателствената стойност на пазарната оценка на имотите, чиято обезпечителна възбрана е поискана, когато е определена в административната фаза на производството по ЗПКОНПИ по начин различен от удостовереното в нотариалния акт (въпроси № № 1 – 4 в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК) и 2) е поискана възбрана на имоти, върху които в полза на държавата вече има наложена възбрана по реда на чл. 72 НПК в обезпечаване на конфискацията и глобата в наказателното производство, заради което е иницирано производството по ЗПКОНПИ (въпрос № 5). Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК – разпоредбата, към която чл. 274, ал. 3 ГПК препраща) и се позовава, без да обоснове, на всички допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. По същество се оплаква, че определението е незаконосъобразно, защото за извода, че правото на обезпечение съществува и за възбранените имоти, въззивният съд се е позовал на пазарни оценки, извършени от самата КПКОНПИ в административната фаза на производството въззивният съд е допуснал обезпечението чрез налагане и на тези обезпечителни мерки, въпреки че искането на КПКОНПИ не е подкрепено с писмени доказателства, надлежно установяващи пазарната стойност на това имущество, а то е обект на наложени възбрани в наказателното производство, станало повод за образуването на производството по ЗПКОНПИ.

Ответникът по частната жалба КПКОНПИ възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а определението е правилно.

Настоящият състав намира частната касационна жалба с допустим предмет – определението е въззивно, по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв., а са спазени и изискванията по чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК; от процесуално легитимирана страна – касатор е ответникът; спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения:

Въззивният съд е приел че правото на обезпечение в полза на държавата срещу проверяваното лице (срещу жалбоподателя) съществува, защото: 1) бъдещият иск по чл. 153, ал. 2 ЗПКОНПИ е допустим; 2) има обезпечителна нужда – запорът върху вземането по банкова сметка на проверяваното лице, наложен с необжалваната част от определението на първата инстанция, не е достатъчен, за да гарантира осъществяването на правата по решението за отнемане на имуществото на проверяваното лице (на касатора) и 3) искът е вероятно основателен – искането на КПКОНПИ е подкрепено с достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че лицето притежава незаконно придобито имущество. Въззивният съд е отказал да сподели извода на първата инстанция, че неиндивидуализирането на имотите по граници и съседи е пречка за постановяване и на обезпечителните възбрани. Приел е, че такъв е смисълът на т. 2 от ТР № 7/2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. ОСГТК на ВКС, зачитайки неговото задължително действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). При тези мотиви е отменил първоинстанционното определение в обжалваната част и е допуснал обезпечение при постановяването и на обезпечителните възбрани върху имотите на проверяваното лице.

Настоящият състав приема, че спецификата на обезпечителното производство по ЗПКОНПИ (чл. 116 – чл. 135 ЗПКОНПИ) изключва възможността съдът да допусне обезпечение на иска по чл. 153, ал. 2 ЗПКОНПИ след представяне на гаранция в определен размер съгласно чл. 180 – чл. 181 ЗЗД. Това е така, защото държавата отговаря и за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконносъобразно обезпечаване на иска (чл. 2а ЗОДОВ), и държавата е сигурен платец, поради което е недопустимо съдът да допуска обезпечението при условията по чл. 391, ал. 1, т. 2 или по ал. 2 ГПК. Следователно специалната уредба на правото на обезпечение, зададена в специалния закон ЗПКОНПИ, не изключва установената практика на Върховния касационен съд, според която когато искът е допустим, а обезпечителната мярка съответства на обезпечителната нужда, съдът е длъжен да отхвърли молбата за допускане на обезпечение, само когато изводът за вероятната основателност на иска е категорично изключен било само при обсъждане на твърденията в молбата за обезпечение, било при обсъждането на приложените към нея доказателства. Така първата група от повдигнатите въпроси (№ № 1 – 4 от изложението към частната касационна жалба) обуславят определението, но те се явяват насочени към даването на отговор, противоположен на установената практика, а именно, че съдът в обезпечителното производство може да откаже да допусне обезпечението на иска по чл. 153, ал. 2 ЗПКОНПИ при постановяване на обезпечителна възбрана върху имоти, чиято пазарна цена е определена в административната фаза на производството и е различна от удостовереното в нотариалния акт. Допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК са изключени и поради константната практика на ВКС в приложението на тези специални закони, която допуска съдът да възприеме различна пазарна оценка от удостоверената в нотариалния акт, когато установява правото на отнемане на имущество в полза на държавата, респ. на обезпечаването на този иск.

Другият повдигнат въпрос (№ 5 в изложението към частната касационна жалба) също обосновава определението. Действително по делото се установява, че върху същите имоти по реда на чл. 72 НПК има наложена възбрани в обезпечаване на конфискацията и глобата в наказателното производство, станало повод за образуваното производство по ЗПКОНПИ. По този въпрос на настоящия състав не е известна установена практика на Върховния касационен съд, но не е и необходимо такава да се създава чрез целения от касатора отрицателен отговор на този въпрос. Това е така, защото приложимите разпоредби от ЗПКОНПИ и от НК ясно и недвусмислено налагат следните изводи: 1) производството за отнемане на незаконно придобито имущество по гражданскопроцесуалния ред при условията по ЗПКОНПИ се провежда независимо от наказателното производство (чл. 5, ал. 2 ЗПКОНПИ); 2) различно е основанието (източникът/правопораждащите факти) на правото на отнемане на незаконно придобито имущество по реда и условията на ЗПКОНПИ и на правото на отнемане на имущество на осъденото лице поради наложените с влязла в сила присъда наказания конфискация и/или глоба и 3) обективното ни право допуска едно и също имущество да е предмет на обезпечение на всяко от тези материални права на държавата, а не допуска отнемането му в полза на държавата и на двете основания. Следователно и по последния въпрос е изключена всяка допълнителна предпоставка за допускане на касационния контрол.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 797/21.03.2022 г. по ч. гр. д. № СП-624/2022 г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.