О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 598

гр. София, 1.07. 2022г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1846 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Д. Д., гражданин на Република Италия, с постоянно пребиваване в Република България, подадена чрез назначения му особен представител адв. Т., срещу въззивно решение № 918 от 07. 12. 2020г. по гр. д. № 2038/2020г. на Пловдивски окръжен съд, поправено по реда на чл. 247, ал. 1, пр. 1 ГПК с решение № 709 от 14. 12. 2021г. по същото дело, в частта, с която е потвърдено решение № 19566/10. 04. 2020г. по гр. д. № 3429/2019г. на Районен съд – Пловдив, в частта му, с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата 9 366.07 лв. - главница по договор за потребителски кредит № 1711162268294530/ 20. 11. 2017г.; изискуема редовна лихва в размер на 357.29 лв., за периода 20. 11. 2017г. - 27. 06. 2018г., вкл.; изискуема наказателна лихва в размер на 151.67 лв. върху просрочени главници за периода 20. 12. 2017г. – 14. 10. 2018г.; сумата 425.87 лв., представляваща законна лихва върху вноските за главница с настъпил падеж за периода 20. 12. 2017г. - 28. 08. 2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 9 366.07 лв., считано от 28. 09. 2019г. до окончателното й изплащане.

Касаторът – ответник, чрез назначения си особен представител, излага твърдения, че обжалваното въззивно решение е недопустимо поради липса на компетентност на българския съд съгласно приложимия Регламент (ЕО) № 1215/2012г., а...