О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 405

Гр. София, 30.06.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 25.05.2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА

т. д. № 1930/2021 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на[Фирма 1], чрез процесуален пълномощник, против решение № 260095 от 28.05.2021 г. по в. т. д. № 639/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260223/04.09.2020 г. по т. д. № 1319/2019 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу АГЕНЦИЯ ЗЗД ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И КОНТРОЛ иск с правно основание чл.439 ГПК - да се приеме за установено по отношение на ответника, че не съществува правото му на принудително изпълнение за сумата 43 328 щ. д. – част от вземане за главница по издаден изпълнителен лист по т. д. № 769/2004 г. по описа на ВОС, въз основа на който е образувано изп. дело № 2012808040006 на ЧСИ № 808, преобразувано в изп. дело № 130/2019 г. на ЧСИ С. Д..

В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на въззивното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По подробно изложени съображения се моли решението да бъде отменено и искът да бъде уважен, като се постанови, че за ответника не съществува право на вземане по издадения изпълнителен лист, т. к. вземането е погасено поради прихващане, евентуално – поради нищожност на вписаната законна ипотека.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 пр.3 ГПК.

Формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са следните въпроси: 1/ Допустимо ли е ищецът – ипотекарен длъжник в производство по предявен иск с правно основание чл.439 ГПК да навежда като обстоятелство, на което основава претенцията си, възражение, че ипотеката, по която той е придобил това си качество е нищожна поради противоречие със закона; 2/ Налице ли са предпоставките на чл.103 ал.2 ЗЗД в случай, че ответникът по иска в свое извънсъдебно изявление в официален документ е признал съществуването на насрещно вземане, а в хода на последващо съдебно производство е оспорил съществуването на същото.

Касаторът цитира съдебна практика на ВС и ВКС, на която твърди, че обжалваното решение противоречи, а доводите за очевидна неправилност на съдебния акт черпи от тезата си за нищожност на ипотеката, поради противоречието на правната норма, въз основа на която е вписана, с ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) .

Ответникът по касация не представя писмен отговор в срока по чл.276 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е допустима.

За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е приел, че е сезиран с иск за несъществуване на вземане, поради погасяване на същото чрез извънсъдебно прихващане, като е съобразил следната безспорна фактическа обстановка: С договор за приватизационна продажба от 17.02.1999 г. АЛБАТРОСИНВЕСТ - 98 ООД закупува 950 дяла, равни на 80 % от капитала на АЛБАТРОС КОМЕРС ЕООД, а с последващ договор от 24.04.2000 г. - и останалите 20 %. През 2005 г. ищецът е придобил недвижим имот, собственост АЛБАТРОС КОМЕРС ЕООД, с вписана върху него законна ипотека за обезпечаване плащането на цената по приватизационния договор от 1999 г. На 16.05.2005 г. АЛБАТРОСИНВЕСТ - 98 ООД е прехвърлил на ищеца вземане от ответника – тогава АГЕНЦИЯ ЗЗД ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ, в размер на 63 184.23 щ. д., произтичащо от надплатени суми по цената на договора за приватизационна продажба от 17.02.1999 г. и обективирано в Справка за направени плащания от 05.07.2004 г. С решение по т. д. № 769/2004 г. на ВОС, влязло в сила на 17.11.2005 г. – т. е. след прехвърляне на посоченото вземане, АЛБАТРОСИНВЕСТ - 98 ООД е осъдено да заплати на Агенцията сумата от 43 328 щ. д. – сбор от 4 дължими разсрочени вноски, ведно с договореното увеличение по договора за приватизационна продажба от 1999 г. Въз основа на това решение е издаден на 29.03.2006 г. изпълнителният лист, по който е предприето атакуваното принудително изпълнение. Ищецът отправил към Агенцията изявление за прихващане с цедираното му вземане, получено на 07.08.2019 г., което е оспорено писмено от ответната страна. Именно прихващането представлява и новонастъпилият факт, след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист, даващ основание на ищеца да предяви исковата си претенция по чл.439 ал.2 ГПК.

От правна страна съдът е преценил, че пренесеният пред въззивната инстанция спор е относно това, дали изявлението за прихващане е породило целените правни последици, като на този въпрос е отговорил отрицателно. Решаващият извод на въззивния съд е основан на обстоятелството, че както цесията, така и справката, според която праводателят на ищеца има насрещно вземане по същия договор, са с дати, предхождащи влизането в сила на решението по т. д. № 769/2004 г., а и цесията е извършена по време на висящия процес. Поради това съдът е преценил, че със СПН е установено, че АЛБАТРОСИНВЕСТ - 98 ООД дължи сумата от 43 328 щ. д. като цена по договора за приватизационна продажба от 17.02.1999 г. и че отношенията между страните не могат да бъдат преуреждани въз основа на доводи за надплатени от праводателя на ищеца в предходен момент суми, още повече, че в предмета на спора по цитираното дело е включено точно установяването на разчетните отношения между страните. Съдът е съобразил още, че Агенцията изрично е оспорила дължимостта на сумата, предмет на договора за цесия, и е заключил, че за нея не е възникнало подобно задължение, тъй като вземането, прехвърлено на ищеца, не е било установено по основание и размер към момента на компенсационното изявление. Изложени са и евентуални доводи, че ако се приеме наличие на активно компенсационно вземане в полза на ищеца, то към момента на прихващането същото е било погасено по давност, а предпоставките на чл.103 ал.2 ЗЗД не са налице, т. к. вземането не е било ликвидно и изискуемо преди изтичане на давността.

По отношение на доводите за нищожност на ипотеката въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че[Фирма 1] в качеството си на ищец не може успешно да ги релевира с възражение. При установяване на тази нищожност ищецът би загубил качеството си на ипотекарен длъжник по изпълнението и респективно – активната си легитимация да предяви иска по чл.439 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице наведените основания по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.

Формулираният въпрос относно приложението на чл.103 ал.2 ГПК няма нужното значение за изхода от спора, тъй като касае мотиви, изложени от въззивния съд при условия на евентуалност, след като вече е формиран извод, че в случая възражението за прихващане не може да доведе до погасяване на присъденото вземане. Следователно въпросът не удовлетворява общото селективно изискване на чл.280 ал.1 ГПК, съобразно задължителните разяснения, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на правен въпрос от значение за резултата по конкретното дело сама по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

По въпроса дали ищецът може да релевира „възражение“ за нищожност също има даден отговор от въззивния съд, но той не е в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика, която е в смисъл, че такова възражение може да противопоставя ответникът, тъй като се касае за средство за защита, целящо отхвърлянето на предявения иск. По-важното обаче е, че и двете инстанции по същество /втората чрез споделяне мотивите на първата/ са приели липса на надлежно сезиране на съда по съответния начин и в съответния срок да се произнася по искане за установяване на нищожност на ипотеката при конкретния предявен иск, респективно същото е извън предмета на разрешения материалноправен спор, не представлява обстоятелство, на която се основава исковата претенция и поставеният във връзка с него въпрос също е без значение за изхода по делото.

Решението не се преценява като очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК – от съдържанието му не се констатира превратно /contra legem/ прилагане на действащия закон, нито допуснати особено груби нарушения на правилата на формалната логика. Нищожността на ипотеката, както се посочи по-горе, не е част от предмета на спора, по който съдът се е произнесъл.

С оглед гореизложеното съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 260095 от 28.05.2021 г. по в. т. д. № 639/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: