Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на трети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: А. А. Г. Х. ДЕКОВА при секретар С. М. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията Г. Х. Д. по административно дело № 10724 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Г. Т. с [ЕГН] и адрес гр. Русе, [улица], подадена срещу Решение № 24 от 28.07.2022 г., постановено по адм. дело № 29/2022 г. по описа на Административен съд Русе с доводи за неправилност на същото поради допуснато нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът иска отмяна на съдебното решение и постановяване от ВАС на друг съдебен акт по същество, с който предявеният иск да бъде уважен. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не представя писмени бележки по същество.

О. О. дирекция на МВР Русе, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. В писмен отговор оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на последната, съответно правилност на атакувания с нея съдебен акт по подробно изложени съображения. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Административен съд Русе е образувано по искова молба, предявена от Г. Т. от гр. Русе срещу Областна дирекция на МВР Русе с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане в полза на ищеца на обезщетение в размер на 3 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в унижение на честта и достойнството му и уронен престиж, както и психологически стрес от това, че трябва да намери 100 лв. във време на пандемия да води дела. Вредите се твърдят като последица от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 20-924 от 22.12.2020 г. на Началника на Първо РУ на ОДМВР Русе, с което за извършено административно нарушение по Закона за българските лични документи (ЗБЛД) неопазване от повреждане на документа си за самоличност (лична карта), му е наложена глоба в размер на 100 лв.

С оспореното решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Г. Т. против ОД на МВР Русе иск за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. За да достигне до този резултат, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че с Наказателно постановление № 20-924 от 22.12.2020 г., издадено от Началника на Първо РУ на ОДМВР Русе за нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД и на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД, на ищеца е било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. Наказателното постановление е било отменено с Решение № 109/12.04.2021 г., постановено по АНД № 48/2021г. по описа на Районен съд Русе. Решението на РС не е било обжалвано и е влязло в сила на 08.05.2021 г. От правна страна административният съд е приел, че само наличието на отменен по съответния ред административен акт не е достатъчно основание да бъде уважена исковата претенция; за да бъде прието, че наказателното постановление е засегнало ищеца по начин, че да предизвика твърдяните и описани в исковата молба неблагоприятни последици, ищецът следва да докаже от една страна действителното наличие на такива последици, а от друга пряката причинна връзка между тях и незаконосъобразния административен акт, но в разглеждания казус същият не се е справил с доказателствената тежест. В заключение съдът е направил извод, че претендираните неимуществени вреди не са били доказани с каквито и да било писмени и гласни доказателства, поради което е отхвърлил исковата претенция. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил обосновани правни изводи за неоснователност на исковата претенция. Във връзка с горното, при разглеждане на спора съдът не е допуснал твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдържанието на решението напълно отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси чл.172а, ал.2 от АПК.

Решението е постановено и при правилно прилагане на материалния закон.

Предявеният пред Административен съд Русе иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон, трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: незаконосъобразен акт/действие или бездействие на държавен/общински орган или негови длъжностни лица, извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Разпределението на доказателствената тежест сочи, че ищецът следва да установи наличието както на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, така и твърдяните в исковата молба факти и обстоятелства, с наличието на които се обосновава правото на иск. Както правилно е приел съдът, в случая е налице само първата от трите предпоставки (отменено наказателно постановление), докато останалите предпоставки не са установени и отговорността на Областна дирекция на МВР Русе не следва да бъде ангажирана.

Ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал наличието на претърпени от него вреди като пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен акт. Вредата е пряка и непосредствена, когато следва закономерно от незаконосъобразен административен акт и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие.

Противно на изложеното от касационния жалбоподател, първоинстанционният съд е обосновал съдебния си акт след преценка и обсъждане не само на показанията на полицейските служители и бившата съпруга на касатора, но и на свидетеля на касатора. От всички събрани гласни доказателства, в това число и на свидетеля на касатора не може да се изведе извод за претърпени от последния негативни преживявания от рода на твърдените, явяващи се пряко и непосредствено следствие от отмененото Наказателно постановление № 20-924/22.12.2020 г. Ангажираните от този свидетел показания в съдебно заседание касаят основно задържането на касатора от полицията, влошените семейни отношения, оставането му без дом и притесненията му в резултат на това, както и въпроси за по-нататъшния му живот. Те не допринасят за установяване наличието на негативни преживявания, стрес и притеснения у касатора, породени именно от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено за установената от полицаите повредена лична карта на Тодоров. По делото е установено издаване и на второ наказателно постановление на касатора за неизпълнение разпореждане на полицейски орган (отказ да представи документ за самоличност) и противозаконно пречене на орган на МВР да изпълни функциите си, както и заповед за задържане за 24 часа, като свидетелят излага общо негативни преживявания на касатора, без да установи връзката им конкретно с процесното наказателно постановление.

Неоснователно касаторът извлича аргументи за уважаване на исковата претенция на базата на факти, свързани с неговото задържане по ЗМВР, с необсъждане на фактите свързани с незаконосъобразното поведение на полицейските служители при това задържане, и с нанасяне от последните на телесно увреждане. Всички те са ирелевантни към настоящото производство и могат да бъда обсъждани и ценени в други съдебни производства. Единственото релевантно обстоятелство, свързано с притеснения за намиране на средства за обжалване на НП, не може да има такъв интензитет и продължителност, за да подлежи на обезщетение. По отношение на последното административният съд е изложил обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав.

В случая основният спорен въпрос по делото е претендираните от ищеца неимуществени вреди последица ли са по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ от отмененото Наказателно постановление № 20-924/22.12.2020 г. От приобщените свидетелски показания и писмени доказателства не се установява твърдените в исковата молба преживени от ищеца неприятни емоции и терзания да са пряко следствие от отмененото наказателно постановление. Обосновано решаващият съд е приел, че ищецът по делото не доказва настъпването на конкретни вреди от отмененото наказателно постановление, съгласно изискването на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим на основание 1 от ЗР на ЗОДОВ. По делото категорично не може да се установи какви изживявания е имал ищецът по повод на административнонаказателното производство, като посочените негативни емоции сочат връзка с факти от самото задържане и обстоятелства от семейните отношения с бившата му съпруга.

В производството по делото пред Административен съд Русе ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал наличието на вреда като пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен акт. Недоказаността на вредите води до отсъствието и на третата предпоставка за уважаване на иска пряка причинно-следствена връзка, както правилно е прието в оспореното решение.

При неустановяване на всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че доводите на касатора за неправилност на решението на административния съд са неоснователни. Не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР Русе сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24 от 28.07.2022 г., постановено по адм. дело № 29/2022 г. по описа на Административен съд Русе.

ОСЪЖДА Г. Т. с [ЕГН] и адрес гр. Русе, [улица], вх. З, ет. 6 да заплати на Областна дирекция на МВР Русе, разноски за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ АГЛИКА АДАМОВА

/п/ Г. Х. ДЕКОВА