Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. В. Членове: ВЕСЕЛА НИК. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от председателя Р. В. по административно дело № 10735 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пазарджик, подадена чрез главен юрисконсулт Л. С.-Богданова против решение № 733 от 10.10.2022 г. по адм. дело № 1346/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик с което е отменено решение № 1012-12-317#1/17.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-12-00987668/01.09.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Пазарджик. В жалбата са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените аргументи се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и присъждане на разноски.

Ответникът – „Аквабилд 67“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез пълномощника адвокат И. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде потвърдено като правилно.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване и за неправилност на първоинстанционното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна срещу съдебно решение, което подлежи на инстанционен контрол и е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С оспореното решение, Административен съд – Пазарджик е отменил решение № 1012-12-317#1/17.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-12-00987668/01.09.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Пазарджик, с които на дружеството е било разпоредено да заличи данните подавани по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на посочените в предписанията 64 физически лица и е присъдил разноски. Съдът е приел, че издаденият административен акт е незаконосъобразен, тъй като дружеството е извършвало търговска дейност, всички 64 работника са извършвали трудова такава и са имали качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. От това е направил извод, че за тях правилно осигурителя „Аквабилд 67“ ЕООД е подавал данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

От фактическа страна е установено, че е била извършена проверка по сигнал с вх. №1056-12-360 от 07.06.2020 г. за установяване коректността и правното основание на подадените от „АКВАБИЛД 67“ ЕООД данни по реда на чл. 5, ал. 4, ал. 1 от КСО с код вид осигурен „01“ - за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО при един работодател за период от месец септември 2020 г. до месец юли 2021 г. В резултат на проверката е бил съставен констативен протокол № КП-5-12-00987545/01.09.2021г. В него е обективирано, че лицата за които са били подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО не са осъществявали трудова дейност и не са извършвали дейности по определените им задължения в представените при проверката длъжностни характеристики. Посочено е, че не е била представена цялата трудовоправна документация, както и първични счетоводни документи, отчитащи набрани и предадени количества доказващи, че лицата реално са извършвали дейности по бране на гъби и горски продукти. Липсвали са документи, доказващи начина на съхранение на добитите продукти предвид малотрайния им характер, както и документи, за тяхното транспортиране и реализация. При извършен оглед на място в горските местности край [населено място], [населено място] и [населено място], общ. Пазарджик от контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик, Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик и органи на ОД на МВР - Пазарджик не са били установени находища на диворастящи гъби, както и лица, конто да търсят/издирват или събират трюфели и/или горски плодове. Не са били установени и пунктове за изкупуване/предаване на диворастящи гъби и горски продукти. Посочено е в административния акт, че 64-те лица не са полагали реално труд. Пред първоинстанционния съд са събрани множество доказателства по делото, както и свидетелски поазания. По делото са приети заключенията на съдебно-икономическа експертиза и две допълнителни съдебно-икономически експертизи.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Не съществува идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно условие. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. Защитими са единствено реално възникнали трудови и осигурителни права. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права, включително правото на обезщетение за временна неработоспособност, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. В настоящия случай „Аквабилд 67“ ЕООД не е доказало пълно и всестранно осъществена трудова дейност в дружеството на посочените работници - берачи на гъби и шофьори.

Трудовата книжка е официален удостоверителен документ, тя е изготвена от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, по установената форма и ред. С оглед на това, тя съставлява годно доказателство за положения трудов стаж и заемане на определена длъжност. Като официален свидетелстващ документ, съгласно чл. 347 от Кодекса на труда (КТ), тя притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда. За част от работниците по делото няма представени трудови книжки.

Независимо, че по делото са представени договор за фургон, за наем на автомобили и фактури за платени наеми на автомобили и специални „кучета търсачи“ не може да се приеме за установено извършването на действия по изпълнението на конкретния тип работа от страна работниците. В тази връзка, за административния орган не съществува нормативно установено задължение да доказва отрицателния факт, че служителите не са полагали труд като берачи на гъби. В тежест на дружеството е да докаже твърденията си в административното производство.

В случая е извършена съвместна проверка от органи на ТП на НОИ – Пазарджик и други държавни институции, като при посещение на местностите, където се е твърдяло, че са се добивали гъбите - горски местности край [населено място], общ. Пазарджик, Црънча, общ. Пазарджик и [населено място], общ. Пазарджик, посочени от управителя на дружеството в анкетна карта, представена на 23.07.2021 г. в ТП на НОИ - Пазарджик с вх. №1056-12-360#66. не са били установени находища на диворастящи гъби, както и лица, които да търсят/издирват или събират гъби/трюфели и/или горски плодове. Това посещение е било обективирано в протокол №1056-12-360#76 от 04.08.2021 г., приложен по делото и неоспорен от страните. Подробно са били описани от „Аквабилд 67“ ЕООД по видове добитите количества диворастящи гъби за периода май – юли 2021 г. За месец април 2021 г. в дружеството са работили 19 човека, за които са подадени данни за осигуряване, през месец май са 40 човека, през месец юни 60 човека и през месец юли 58 човека. Посочено е какво е било отразено в длъжностните характеристики на тези лица, както и по какъв начин е отчитана извършената работа (с протоколи за добити количества продукция). Протоколът е бил подписан от присъствалите лица, заявявайки, че в участъкът на [населено място], освен отделни местни лица, не са срещани организирани хора, които да събират диворастящи гъби. В протокол №1056-12-360#77 от 04.08.2021 г. е било описано подробно и посещение на посочения пункт за изкупуване на диворастящи гъби, намиращ се в [населено място], обл. Пазарджик, местност „Капаница“. На място не са били открити служители на „Аквабилд 67“ ЕООД.

От тези фактически обстоятелства може да се направи извод, че самата регистрирация на пункт не може да се приеме като гаранция, че там действително са се добивали и изкупували гъби. Също така по делото е представен документ, че на 30.06.2021 г. е добито от една местност 1270 кг. пресен черен трюфел, 798 кг. пачи крак и 3050 кг. манатарка. Съгласно горскостопанския план на ДГС Пазарджик, поместен на интернет страницата на ДГС-то, „в района на ТП ДГС Пазарджик могат да се добиват средногодишно по 10 тона диворастящи гъби“. Освен това позволителното за ползване на недървесни горски видове, издадено на дружеството, е за минимално количество от хиляда килограма, за което е заплатена и съответната такса. Декларираните количества гъба, добити на ден и за посочените месеци, за които е конкретизирано, че са добити в една и съща местност, не съответстват на доказателствата по делото, както и на правилата на формалната логика. В най-голяма степен това се отнася до декларирания добит черен трюфел. Дружеството не е доказало, че практически с 6 кучета на 58-60 човека-берачи дневно могат да се добият посочените количества от тази гъба, които: за месец май 2021 г. възлизат общо на 12429,00 кг черен трюфел от общо количество набрани гъби от всички видове- 44 379,00 кг; за месец юни 2021г. възлизат на 21033,00 кг черен трюфел от общо количество набрани гъби от всички видове 127 172,00 кг; за месец юли 2021 възлизат общо на 45521,00 кг черен трюфел от общо количество набрани гъби от всички видове- 242 079,00 кг. Не е доказало в какво се е изразявала дейността на берачите - копаели са по цял ден, за да търсят трюфели или в същото време са обикаляли местността, за да наберат останалите десетки тонове гъба от други видове?

В тази насока са основателни наведените касационни доводи, че представените от дружеството документи са частни такива по смисъла на чл.180 от ГПК и същите доказват, че съдържанието им представлява изявление на лицата, които са ги подписали. В това се състои и формалната им доказателствена сила и оспорването им по реда на чл.193, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК би било единствено по отношение на авторството на частния диспозитивен документ. Това авторство не се оспорва от административни орган. Но сами по себе си тези частни документи в своята съвкупност не удостоверяват по безспорен начин, че лицата за които се отнасят са осъществили реално трудова дейност. Последното обстоятелство не е доказано от страна на дружеството.

Освен това е налице противоречие и в посочените количества добита и реализирана гъба. С. П. твърди, че е купувал по 1-3 тона манатарка на ден от „Аквабилд“ ЕООД, а черен трюфел 200-300 кг. Такива количества манатарка и в голямата си част черен трюфел в приложените по делото документи въобще липсват като добити в посочените дни. Показанията на Лулчев също противоречат на документите. Свидетелят твърди, че са добивани до 10 тона на ден. Съгласно протоколите за добив такива количества не са осигурявани на ден. Показанията на св. Лулчев противоречат и на показанията на свидетелят Гребчев що се отнасят до началния час, в който започва работният ден. Освен това Гребчев също твърди, че се добивали по 4-5 тона на ден.

Реалното осъществяване на трудова дейност от посочените в задължителните предписания лица не се доказва и от приложените пътни документи, касаещи превозна дейност и установени нарушения на ЗДвП. Тези документи се отнасят за периоди извън проверявания от административния орган, а същите касаят търговската дейност на дружеството.

Реалното осъществяване на трудова дейност от посочените в задължителните предписания лица не се доказва и от заключението на назначените експертизи. Посочени от вещите лица реализирани количества гъба не съвпадат с отразеното в материалните оборотни ведомости. Освен това финансовата обезпеченост на дружеството, че разполагало с възможост да осъществява търговска дейност през посочените периоди само по себе си също не доказва, че лицата посочени в административния акт са осъществявали реално трудова дейност.

Въз основа на горното се налага извода, че представените документи доказват някаква търговска дейност на дружеството, но не и факта, че лицата реално са осъществявали дейност по бране на гъби. Не е доказано безспорно от дружеството, че посочените количества гъба в счетоводните документи реално са набрани от посочените работници.От извършените проверки, обективирани в протоколите по делото, се установява, че в един и същи ден, на различни места, в пика на добива, в дни за които има счетоводни записвания не са били открити работещи служители на дружеството. В този смисъл не е проведено пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, а именно, че реално е осъществявана трудова дейност по бране на гъби в полза на дружеството. Посочените касационни оплаквания са основателни и следва да бъдат уважени.

С оглед на изложеното обжалваното първоинстанционно решение е постановено в нарушение на материалния закон с оглед на събраните по делото доказателства. Същото следва да бъде отменено, като се постанови ново по същество съгласно чл. 222, ал. 1 АПК. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и подлежи на решаване по същество, като вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което подадената срещу административния акт жалба бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съобразно предвиденото в чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което да бъде възложено в тежест на ответната страна по делото за всяка съдебна инстанция, както и сумата от 200 лева държавна такса за касационната инстанция. Общият размер на дължимите разноски е в размер на 400,00/четиристотин/лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 733 от 10.10.2022 г. по адм. дело № 1346/2021 г. на Административен съд– Пазарджик, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Аквабилд 67“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу решение № 1012-12-317#1/17.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-12-00987668/01.09.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Пазарджик.

ОСЪЖДА „Аквабилд 67“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Национален осигурителен институт - гр. София сумата от 400,00 (четиристотин) лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ