РЕШЕНИЕ № 1191 София, 01.02.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: ТАНЯ РАДКОВА Членове: АНЕЛИЯ АНАНИЕВАМАРТИН АВРАМОВ при секретар Михаела Тунова и с участието на прокурора Чавдар Симеонов изслуша докладваното от съдията Мартин Аврамов по административно дело № 10762/2022 г. Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Н. Недялков, чрез адв. Я. Мадина, оспорва Решение № 603/13.07.2022 г. на Административен съд – Пазарджик по адм. дело № 1378/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 2227/18.11.2021 г. на кмета на Община Пазарджик, нареждаща премахването на незаконен строеж: „Масивна ограда“, изпълнен в поземлени имоти с идентификатори 55155.9.326, 55155.9.118 и 55155.9.340 по КККР, (ДЗС) землище на гр.Пазарджик.

Ответникът - кметът на Община Пазарджик, е на становище за неоснователност на оспорването и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Атакуваното решение не е засегнато от касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.

1. Оградата с описаните в заповедта параметри представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДРЗУТ, за чието изграждане на общо основание е бил необходим нарочен разрешителен акт от главния архитект на общината – чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ (чието издаване не се и твърди от жалбоподателя). При липсата му строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а квалификацията обуславя правомощието на кмета на общината да разпореди премахването му – чл.225а, ал. 1 от закона.

2. Неоснователен е главният касационен довод – че строежът не е индивидуализиран с частите от него, които съответно попадат във всеки отделен ПИ.

а. Констативният акт и заповедта идентифицират строежа с разположението му в три имота, по вид, дължина, височина и...