Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Б. Членове: Л. П. . при секретар И. К. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 10989 / 2022 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на Директора на ТД на НАП Пловдив, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Т. С. срещу Решение № 707/ 29.09.2022 г., постановено по адм. дело № 656/ 2022 г. на Административен съд - гр. Пазарджик (АС Пазарджик), с което е отхвърлена исковата молба на Директора на ТД на НАП Пловдив, за прогласяване нищожността на Решение № 509/ 14.06.2022г., постановено по административно дело № 33/ 2022 г. на Административен съд - Пазарджик като неоснователна.

В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилност, поради нарушение на материалния закон на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и да се уважи исковата молба, като се прогласи за нищожно решение № 509/ 14. 06. 2022г. по административно дело № 33/ 2022г. на АС Пазарджик.

Ответникът– "Р. И. ЕООД - град Пещера не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Административен съд - Пазарджик е сезиран с иск на Директора на ТД на НАП Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт Т. С. за прогласяване нищожността на Решение № 509/14.06.2022 г., постановено по адм. дело № 33/ 2022 г. по описа на същия съд.

С обжалваното решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска на Директора на ТД на НАП Пловдив, като неоснователен.

В мотивите си съдът е посочил, че съдебният акт е постановен в рамките на правораздавателната власт на съответната съдебна инстанция, по повод подадена пред него жалба и като такъв е валиден. Посочил, че решението е постановено в законоустановена писмена форма, подписано е от съдебния състав, разпределен да разгледа образуваното дело като обективираната в съдебния акт воля на съдебния състав е напълно ясна и разбираема.

Преценил е, че съдът в съдебния акт е изложил мотиви по отношение на релевантните към казуса въпроси, аргументирал се е обстойно и при извършена служебна проверка по чл.168, ал.2 АПК е обосновал основателност на депозираната пред него жалба.

Достигнал извод, че атакуваният съдебен акт - Решение № 509/14.06.2022 г. постановено по адм. дело № 33/ 2022 г. на Административен съд - Пазарджик не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Същото е преценено за валидно и допустимо и постановено в рамките на правомощията на съдебния състав.

Решението е ПРАВИЛНО.

В мотивите си съдът е обсъдил установените в съдебната практика критерии за валидност на съдебните актове. Приел, че за да бъде обявено за нищожно едно решение е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената воля или формата на акта.

Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че искът с правно основание чл.128, ал.1, т.8 от АПК, с който е бил сезиран е допустим, но неоснователен. С оглед преценката за допустимост, следва да се допълни, че съдебният акт, чиято нищожност се иска е постановен в производство по чл.268 ДОПК и съгласно чл.268, ал.2 ДОПК не подлежи на инстанционен контрол, включително и по отношение на неговата валидност.

Правилно съдът е приел, че посочените от ищеца пороци на съдебния акт не обосновават неговата нищожност. В правната теория и съдебната практика е изяснено, че нищожни са тези решения на съда, които страдат от толкова съществени пороци, свързани с надлежността на правораздавателния орган, пределите на правораздавателната власт на съда и формата на постановеното решение, че те се отразяват на валидността съдебния акт.

Съдебният акт е постановен в рамките на правораздавателната власт на съда, от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав. Решението е изготвено в писмена форма, с всички необходими реквизити и е подписано от съдията.

Неоснователен е и доводът за неразбираемост на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, тъй като обратно на твърденията на касатора същите са разбираеми, непротиворечиви и изпълними от публичния изпълнител. Волята на съда е ясна и е изразена недвусмислено.

В касационната жалба се навеждат доводи, които са били изложени и пред административния съд, който правилно е посочил, че са неотносими към въпроса за валидността на решението, а касаят правилността на съдебното решение (чиято нищожност се иска). Дали съдът е съобразил установените факти и въз основа на тях е направил своя извод в съответствие със закона, е въпрос за правилност на съдебния акт, който не може да бъде разглеждан в производството по чл.128а АПК.

Решението, с което искът е отхвърлен като неоснователен се явява правилно и следва да се остави в сила.

С оглед резултата на касационното производство страните не си дължат разноски. От ответника по касация, за когото изхода от спора е благоприятен не е направено искане за разноски.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 707/ 29.09.2022 г., постановено по административно дело № 656/ 2022 г. на Административен съд - Пазарджик.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ