Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: РОСЕН В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 10941 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пловдив срещу Решение № 1692/11.10.2022 г. по адм. дело № 1589/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В жалбата са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се присъдят разноски.

Ответникът – Н. Е., [ЕГН] от гр. Пловдив не изразява становище по касационната жалба в законоустановения срок.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218 АПК е основателна.

С обжалваното решение, Административен съд – Пловдив е отменил решение № 2153-15-259/28.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-15-00918734/13.05.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив, с които на Н. Е. е било разпоредено да възстанови недобросъвестно получено обезщетение за отглеждане на малко дете за период от 08.09.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 5415,89 лева и разноски. Съдът е приел, че не е констатирано недобросъвестно поведение от страна на Енев и липсата на такова не налага възстановяване на обезщетението, поради което, административният акт е незаконосъобразен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

От фактическа страна е установено, че съгласно данни от ПП „ПОПДОО“ и справка за постъпили данни в Интегрираната система за електронен обмен на документи и данни /ИСЕОДД/ за Н. Е. е било представено удостоверение приложение № 10 към чл. 9 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 50, ал. 7 от КСО с вх. № Р 14-15-000-00-0007464606/15.09.2020 г. от осигурител "м+в М. Н. ЕООД. В качеството на баща на детето А. Е., лицето е ползвало отпуск по чл. 163, ал. 7 от Кодекса на труда /КТ/, по чл. 163, ал. 1 от КТ и по чл. 163, ал. 8 от КТ и е получавало паричното обезщетение по чл. 53 от КСО при определени обстоятелства, изрично посочени в декларацията, а именно че има необходимия 12-месечен осигурителен стаж като осигурено лице за общо заболяване и майчинство по безсрочно правоотношение. От 08.09.2020 г. до 16.03.2021 г. Енев, в качеството си на баща на детето А. Е. е ползвал отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 163, ал. 8 от КТ, съгласно Заповед № 1 от 08.09.2020 г. за разрешения от работодателя отпуск. На 22.04.2020 г. със справка вх. № Р14-15-000-00-0006931734/22.04.2020 г. осигурителят е представил удостоверение - приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО с посочена дата на изплащане на обезщетението по чл. 50, ал. 6 от КСО от 10.03.2020 г.

Със справка вх. № Р14-15-000-00-0007431382/08.09.2020 г. осигурителят е представил удостоверение - приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО с посочена дата на изплащане на обезщетението по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО от 08.09.2020 г. С вх. № Р14-15-000-00-0007464564/15.09.2020 г. осигурителят е подал заличаване на подаденото заявление/декларация за изплащането на парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО, считано от 08.09.20209 г. На същата дата със справка вх. № Р14-15-000-00-0007464606/15.09.2020 г. е представено удостоверение приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 50, ал.7 от КСО, считано от 08.09.2020 г. При извършена справка е било установено, че А. Е. се е осигурявала като самоосигуряващо се лице, за периодите от 01.08.2007 г. до 01.11.2011 г. и от 01.03.2012 г., като собственик [Фирма 2]. Също така е станало ясно, че съгласно регистър "Приход" за лицето са липсвали внесени осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от м.01.2018 г. до м.12.2020 г. включително.

Постановено е Решение № 5711/13.06.2022 г., по адм. дело № 492/2022 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е отменено решение № 2046/01.11.2021 г. по адм. дело № 2231/2021 г. на Административен съд – Пловдив и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от КСО гласи, че когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на детето вместо от майката /осиновителката/ се ползва от бащата /осиновителя/ или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Това обезщетение се изплаща на настойника, когато той ползва отпуска по чл. 167, ал. 5 от Кодекса на труда. Право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 2 от КСО обаче имат само осигурените лица. В случая бащата, на който е прехвърлено правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете и съответно – на парично обезщетение, не разполага със самостоятелни права, от които да черпи предоставените от закона обезщетения, а те са акцесорни, като предпоставка за получаването им е правото на майката на детето на обезщетение за общо заболяване и майчинство. По делото е установено, че за майката на детето на оспорващия са липсвали внесени осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от м.01.2018 г. до м.12.2020 от която дата е престанала да бъде "осигурено лице" /вкл. и за общо заболяване и майчинство/ по смисъла на легалната дефиниция в 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.

Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл.10 от КСО. От съдържанието на легалната дефиниция за „осигурено лице“ следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря то, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО предполага лицето да е осъществявало реално трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност не може да има качеството на осигурено лице.

Предпоставка за прилагането на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО е недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми. Добросъвестността е правна категория, която изисква точно и съвестно отношение и изпълнение на права и задължения в съответствие със законовите норми. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но съдебната практика го дефинира като получаване на осигурително плащане въпреки знанието на факти и обстоятелства, които представляват пречка за това, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства.

Недобросъвестността на ответника по касация се състои в това, че е при получаване на обезщетението Енев е въвел в заблуждение административния орган досежно правото му на получаване на осигурително плащане, тъй като А. Е. не е внасяла осигурителни вноски за фонд ДОО, тъй като на същата поради това е било отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болнични листове, като за това са били представени влезли в сила разпореждания № О-15-000-00-01391480/20.05.2020 г. и № О-15-000-00-01391481/20.05.2020 г.

Недобросъвестното поведение от хипотезата на чл. 114, ал. 1 КСО винаги подлежи на доказване и доколкото фактите по спора сочат наличие на данни за недобросъвестност, обосновано и законосъобразно органите на НОИ са издали оспорените актове.

Като е достигнал до различни от направените изводи, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който е неправилен и следва да бъде отменен, а оспорването срещу актовете на органите на ТП на НОИ - отхвърлено като неоснователно.

Предвид изхода на спора в тежест на Н. Е. следва да бъдат поставени заявените от касатора разноски за двете инстанции, които възлизат на сумата от 400,00 лева /200,00 лева държавна такса /ДТ/ за касационното оспорване и по 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите, определено във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ .

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1692/11.10.2022 г. по адм. дело № 1589/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Н. Е., [ЕГН] от гр. Пловдив, срещу решение № 2153-15-259/28.07.2021 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-15-00918734/13.05.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив.

ОСЪЖДА Н. Е., [ЕГН] от гр. Пловдив да заплати на Национален осигурителен институт, гр. София сумата от 400,00 /четиристотин/ лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. В. п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА