О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3227

София, 13.11.2025 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: В. Х.

Елена Арнаучкова

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д. № 1095 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответницата П. К. Т., чрез адв.В. К., срещу решение № 2/08.01.2025г. по възз. т.д. № 93/2024г. на Апелативен съд - В. Т. С него е потвърдено решение № 18/16.02.2024г. по т. д.№ 102/2022г. на Окръжен съд - В. Т. в обжалваната от П. К. Т. част, с която по предявените против нея обективно съединени искове по чл.422 ГПК, ал.1 ГПК се приема за установено, че дължи на „Прокредит банк България“ ЕАД, [населено място], съобразно дела си от наследството на М. Г.Т., починал на 01.04.2021г., сумата 157 000.74лв., представляваща Ѕ от дължимата главница по договор № 11/20.01.2020г. към рамково споразумение за финансиране № 110-РС-881394/12.03.2013г., сключен между „Прокредит банк България“ ЕАД и М. Г. Т., като ЕТ „Поезия-М.Т.“, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч. гр. д.№ 587/2022г. на РС - В. Т. и са присъдени в тежест на П. К. Т. разноски по съразмерност в заповедното и исковото производство.

В касационната жалба са релевирани всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК – процесуална и материална незакосъобразност и необоснованост. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована с оплаквания за необсъждане и неизлагане на мотиви във връзка с представените от ищеца два графика за погасяване на кредит към споразумението от 05.07.2021г., на начина, по който ищецът, след подписване на споразумението от 05.07.2021г., е отразил в счетоводството си отписването на кредита от партидата на ЕТ „Поезия-М.Т.“и го е записал по партидата на ЕТ „Точек-Г.Т.“, на основание „заместване в дълг“, на първото заключение с вещо лице Б. Е. и на довода на ответницата, че при сключване на споразумението от 05.07.2021г. сумата 435 000лв. е оформена като отстъпен нов кредит/ транш по рамковото споразумение на кредитополучател ЕТ „Точек-Г.Т.“. Релевирано е оплакване за нарушение на чл.20 ЗЗД при тълкуването на споразумението между ЕТ „Точек-Г.Т.“ и ищеца от 05.07.2021г. и съпътстващите го договор за встъпване в дълг от същата дата и графици за погасяване на кредита към тези споразумения, както и за нарушение на разпоредбата на чл.107 ЗЗД. По тези съображения искането е за отмяна и за постановяване на друго, с което да бъде изцяло отхвърлен предявеният иск. Претендира за присъждане на направените по делото разноски пред трите инстанции.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията за допускане на обжалване по т.1 и т.3 по следните въпроси:

1. Допустимо ли е съдебно решение, при което ищецът във фактическите твърдения и петитума на предявения иск претендира, че ответникът носи отговорност за задълженията на наследодателя си, в качеството му на солидарен длъжник по договор за кредит, а съдът приема, че няма валидно поето задължение от солидарния длъжник, но ответникът отговаря за задълженията по кредита като наследник на кредитополучателя - едноличен търговец? Касаторът се позовава на решение № 9/18.07.2022г. по гр. д.№ 2476/2021г., I г. о., решение № 50119/16.11.2023г. по т. д.№ 1779/2022г., I т. о., и решение № 50057/06.12.2023г. по т. д.№ 1337/2022г., II т. о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички доводи на страните и да направи цялостна преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбите на чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК? По този въпрос са цитирани решение № 28/06.03.2019г. по т. д.№ 205/2018г., II т. о., решение № 69/10.05.2022г. по гр. д.№ 2530/2021г., III г. о., и решение № 50136/27.02.2023г по гр. д.№ 1610/2021г., II г. о.

3. При наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, длъжен ли е съдът да тълкува договора, съгласно чл.20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните? Касаторът се позовава на решение № 502/26.07.2010г. по гр. д.№ 222/2009г., IVг. о., решение № 546/23.07.2010г. по гр. д.№ 856/2009г., IV г. о., решение № 122/18.07.2019г. по гр. д.№ 3238/2018г., IV г. о., решение № 60229/30.12.2021г. по гр. д.№ 3998/2020г., III г. о., и решение № 225/03.08.2016г. по т. д.№ 3696/2014г., I т. о.

4. Може ли да се квалифицират като пасивна субективна и обективна новация споразумения между ищеца и един от наследниците на починалия длъжник, без участието на другия наследник, въз основа на което:

- остатъкът от задължението е оформен като нов кредит с дата на отпускане след смъртта на починалия длъжник;

- в счетоводството на ищеца остатъкът от кредита е отписан от партидата на стария длъжник и е записан по партидата на наследника, подписал споразумението;

- в счетоводните документи на ищеца като основание за отписване на кредита от партидата на стария длъжник и записването му на партидата на новия длъжник е посочено основание „заместване в дълг“

- в споразуменията между ищеца и подписалия ги наследник са променени размерът на погасителните вноски, падежът на същите, обслужващата банка, по която ще се администрира задължението, обезпеченията и пр.

Касаторът се позовава на определение № 987/05.05.2023г. по гр. д.№ 4652/2022г., III г. о., определение № 36/26.01.2012г. по гр. д.№ 155/2011г., II т. о., и решение № 225/03.08.2016г. по т. д.№ 3696/2014г., I т. о.

5. При встъпване в дълг по реда на чл.101 от ЗЗД третото лице става ли съдлъжник и отговаря ли солидарно с длъжника за изпълнение на задължението му към кредитора? Универсалният правоприемник на длъжника може ли да бъде трето лице по см. на чл.101 ЗЗД и възможно ли е да встъпи в дълга на длъжник, който е заличен и вече не съществува? Касаторът посочва решение № 50/26.06.2020г. по т. д.№ 489/2019г., I т. о., решение № 378/30.12.2014г. по гр. д.№ 3020/2014г., IV г. о., и решение № 34/17.02.2014г. по гр. д.№ 2586/2013г., IV г. о. и същевременно по втората част от въпроса въвежда основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

6. Представляват ли счетоводните документи и записи, в които се съдържат неизгодни за съставилата ги страна факти, частни свидетелстващи документи, ползващи се с формална доказателствена сила? Посоченото в счетоводните записи на кредитора основание за отписване на задължения от партидата на стария длъжник и записването им по партидата на новия длъжник – „заместване в дълг“, представлява ли доказателство за съгласие на кредитора за извършване на „субективна пасивна новация“ по чл.107 ЗЗД или за „заместване в дълг“ по чл.102 ЗЗД, което освобождава наследника на стария длъжник от отговорност за погасяване на задължението? По него са посочени определение №450/13.07.2010г. по т. д.№ 961/2009г., II т. о., и определение № 359/13.05.2014г. по т. д.№ 3957/2013г., I т. о.

С писмен отговор насрещната страна, ищецът „Прокредит банк България“ ЕАД, чрез адв. А. Б., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора.

Съставът на I т. о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното:

По делото е установено и безспорно, че на 07.03.2022г. е подадено от „Прокредит банк България“ ЕАД, [населено място], заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.2, предл.2 ГПК за парично вземане за главница в размер на 434 001.47лв. и за наказателна лихва в размер на 2 318.64лв., произтичащо от договор № 11 от Рамково споразумение за финансиране № 110-РС-881394/12.03.2013г., против трима солидарни длъжници: 1/ЕТ „Точек-Г.Т.“, в качеството му на поел по реда на чл.60, ал.2 ТЗ търговското предприятие на кредитополучателя ЕТ „Поезия-М.Т.“, 2/ Г. Т., в качеството на встъпил в дълга на осн. чл.101 ЗЗД и като наследник по закон на починалия солидарен длъжник М.Т. и 3/П. Т., в качеството на наследник по закон на починалия солидарен длъжник М.Т..

Срещу издадената заповед по чл.417 ГПК е депозирано възражение по реда на чл.415, вр. чл.414 ГПК само от солидарния длъжник П. Т. и на заявителя е указана възможността да предяви против нея иск относно вземането си в едномесечен срок.

Първоинстанционното производство, т. д.№ 102/2022г. на Окръжен съд - В. Т. е образувано по предявените от „Прокредит банк България“ ЕАД по реда на чл.422 ГПК установителни, евентуално осъдителни претенции против солидарния длъжник П. Т. за цялото вземане, за което е издадена заповедта по чл.417 ГПК, произтичащо от договор за банков кредит № 11 към рамково споразумение за финансиране от 12.03.2013г.

С първоинстанционното решение предявеният против П.Т. главен установителен иск е уважен частично за Ѕ от остатъчното задължение за главница по договор № 11/20.01.2020г. към рамково споразумение за финансиране от 12.03.2013г. в размер на 157 000.74лв., а за разликата до предявения размер от 434 001.47лв. искът е отхвърлен, както и е изцяло е отхвърлен искът за наказателни лихви в размер на 2 318.64лв.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ответницата П.Т. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът по чл.422 ГПК, а първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, като необжалвано, е влязло в сила. Във въззивното решение е прието за установено и безспорно, че е възникнала облигационна връзка между кредитор „Прокредит банк България“ ЕАД и кредитополучател М.Т., като ЕТ „Поезия-М.Т., въз основа на сключеното от тях на 12.03.2013г. рамково споразумение за финансиране в определен общ кредитен лимит, в изпълнение на което на 20.01.2020г. е сключен договор/ анекс за усвояване на суми и за определяне на конкретните параметри, по които кредитополучателят е усвоил кредита за сума в размер на 600 000лв. Съставът на апелативния съд е приел, че не е породило никакви правни последици посоченото в споразумението от 12.03.2013г., че солидарен длъжник на кредитополучателя е физическото лице/ФЛ М.Т., , доколкото едно и също лице, в случая М.Т., действащ като едноличен търговец, не би могло да поеме две отделни задължения по договора при условия на солидарност. В обжалваното решение е установено и безспорно, че кредитополучателят М.Т. е починал на 01.04.2021г., и е оставил двама наследници по закон - ответницата П. Т. и брат й Г. Т., които наследяват по равно, а с протокол - съгласие от 27.04.2021г. П.Т. и Г.Т., в качеството им на наследници по закон на М.Т., са декларирали съгласието си наследникът Г.Т., който е вписан като ЕТ „Точек-Г.Т.“, да поеме търговското предприятие на наследодателя. Въззивният съд е изтъкнал, че съгласието за поемане на търговското предприятие на наследодателя обвързва единствено наследниците, но не обвързва кредиторите на търговеца, в случая ищеца. Споделил е изцяло извода на първоинстанционния съд, че въз основа на сключеното допълнителното споразумение от 05.07.2021г. между ищеца и Г.Т., действащ като ЕТ, не е настъпила новация на задължението по договора от 20.01.2020г., респ., че не е настъпило погасяването на дълга на наследодателя по см. на чл.107 ЗЗД. При тълкуване на споразумението от 05.07.2021г., съставът на апелативния съд е приел, че ясно изразената воля на страните е за встъпване в дълг по чл.101 ЗЗД. Счел е, че този извод не се променя от отразяването в програмния продукт, използван в счетоводството на ищеца на термина „заместване в дълг“. При обсъждане на обстоятелството, че след сключване на споразумението от 05.07.2021г. остатъкът по сметката на починалия кредитополучателя е отписан от неговата партида и е записан по партидата на встъпилия в дълга, чиято сметка е обозначена като обслужваща дълга, въззивният състав е приел, че се касае само за технически операции, от които не може да се направи извод за заместване на стария длъжник с нов, т. е. за субективна новация. Счел е, че не е налице и обективна новация, предвид на това, че с допълнителното споразумение от 05.07.2021г. не са променени съществените елементи на облигационното правоотношение, а задължението е само преструктурирано и са предвидени облекчени условия за погасяването му.

При служебната проверка и на въведените от ответницата доводи не се констатира вероятност решението да е недопустимо. Както е изяснено в мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 29.02.2012г. на ВКС по тълк. д. № 2/2011г., ОСГТК, произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на съдебното решение, е налице само тогава, когато решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената защита. Съответно, произнасянето въз основа на факти, които са въведени от страната, но им е дадена неправилна правна квалификация, е относимо към правилността на решението. В разглеждания случай произнасянето е в рамките на въведените в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение факти и търсената защита, поради което не е налице нарушение на диспозитивното начало. Изложеното в мотивите кой/кои са длъжниците по договора за кредит не е относимо към допустимостта, а – към правилността на решението.

Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото /т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ и по отношение на него е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от касационния съд въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по въпроси № 1 и № 2 произтича от отсъствието на въведената по тях допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.

С допустимостта на решението е свързан и въпрос № 1. Тъй като, както се посочи, произнасянето е в рамките на въведените в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение факти и търсената защита, не се констатира отклонение на даденото разрешение.

По процесуалноправния въпрос № 2 общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е обоснована с оплаквания за необсъждане на приложените два графика за погасяване на кредит към допълнителното споразумение от 05.07.2021г., за неизвършване на преценка на първото заключение на ССЕ с в. л.Б.Е. и на доводите на ответницата, че сумата от 435 000лв. е оформена, съобразно постигнатото допълнително споразумение от 05.07.2021г., като нов кредит, предоставен на новия кредитополучател ЕТ „Точек-Г.Т.“, към чието задължение ответницата няма отношение, както и, че тя не е участвала при преговорите и подписване на споразуменията от 05.07.2021г. От мотивите на обжалваното решение, не се констатира даденото разрешение по въпроса да е в противоречие с формираната по въпроса съдебна практика, вкл. посочената от касатора. Независимо, че представените от ищеца два графика за погасяване на кредит и първото заключение на ССЕ с в. л. Е. не са специално обсъдени, доводите на ищцата за новация на дълга на наследодателя и за погасяването му са обсъдени, но са приети за неоснователни.

Неоснователно е и искането за допускане на обжалване и по останалите въпроси, поради липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, поради което по тях не е е необходимо изследване на въведените допълнителни предпоставки.

Въпрос № 3 е свързан с приложението на чл.20 ЗЗД. Видно от мотивите, въззивният съд не е отрекъл необходимостта от тълкуване на споразумението от 05.07.2021г. между ищеца и другия наследник Г.Т., но при тълкуването му е приел, че ясно изразената воля на страните е за встъпване, а не за заместване в дълг.

Въпрос № 4 не е правен, а е чисто фактологичен и изисква проверка на правилността на изводите, направени при обсъждане на доказателствата по делото.

Правилността на направените от въззивния съд при приложение на чл.20 ЗЗД изводи, както и на изводите, че липсва новация е предмет на същинския касационен контрол, но не е предмет на селективната фаза на касационното производство.

Въпрос № 5 е значим за отговорността на встъпилия в дълга наследник Г.Т., но не е пряко обуславящ крайния изход на спора относно отговорността на ответницата за произтичащото от договора за кредит задължение на наследодателя й.

Не са значими за крайния изход на спора и въпросите под № 6. Първият поставен въпрос относно доказателствената сила на счетоводните документи и записи, съдържащи неизгодни за съставилата ги страна факти, не е обсъждан от въззивния съд. Вторият поставен въпрос е пряк израз на несъгласие с правилността на решението, която, както се посочи, е извън предмет на производството по чл.288 ГПК.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

С оглед на този изход на спора на касатора не се дължат разноски. В полза на ищеца се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК, доказани с приложените фактура и платежно нареждане, в размер на 4918.50лв.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 2/08.01.2025г. по възз. т.д. № 93/2024г. на Апелативен съд - В. Т.

Осъжда П. К. Т. да заплати на „Прокредит банк България“ ЕАД, [населено място], направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 4918.50лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: