Р Е Ш Е Н И Е

№ 48

София, 28.06.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети март, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. д.№ 908 по описа за 2019 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. П. П., [населено място], подадена чрез процесуалния и представител адвокат Н. П., срещу решение №201 от 20.12.2018 г. по гр. д. №544/2018 г. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1215 от 22.10.2018 г. по гр. д. №58/2018 г. на Сливенския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. П. П. против ГД „Изпълнение на наказанията” – София положителен установителен иск за признаване за установено, че ищцата има право на общо 107 дни допълнителен платен годишен отпуск за компенсиране на положения от нея извънреден труд над 50 часа за всяко отчетно тримесечие за периода 01.05.2004г. – 30.06.2013г., посочен по години. Въззивният съд е приел, че предявеният иск е за установяване правото на служителя на компенсация с допълнителен платен годишен отпуск на положен от него извънреден труд. Всеки може да предяви установителен иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правният интерес на ищцата се извежда от необходимостта за установяване по надлежния ред на предпоставките, при които възниква правото и да бъде компенсирана с допълнителен отпуск за положен труд в извънработно време, което право се оспорва от ответната страна. Безспорно е установено, че ищцата е държавен служител по смисъла на чл.19, ал.1...