Министърът на правосъдието и главният прокурор на Република България са направили предложение до ОСНК на ВС за издаване на тълкувателно решение по въпросите:

1. Запазва ли се административнонаказателната отговорност за административно нарушение, което е включено в състава на амнистирано по Закона за амнистията от 1981 г. (ДВ, БР. 54 от 10.07.1981 г.) престъпление, когато няма влязла в сила присъда?

2. Как следва да се прилага чл. 3, ал. 2 ЗЗД от 1981 г. по отношение вещите и имуществата, които се отнемат в полза на държавата на основание чл. 53 НК при престъпленията по чл. 225 НК, чл. 225а НК, чл. 226 НК, чл. 233 НК, чл. 234 НК, чл. 242 НК, чл. 250 НК, чл. 327 НК, чл. 354 НК, чл. 354а НК и др., и по отношение на присъдената равностойност на същите по чл. 226 НК, чл. 233 НК, чл. 237, чл. 242 и чл. 250 НК.

Как следва да се реши горният въпрос, когато за тези престъпления поради ЗЗД наказателно преследване не е възбудено или възбуденото е прекратено.

3. ЗЗД от 1981 г. прилага ли се по отношение на деянията, извършени по време на действието на НК (отм.), за които са се предвиждали по-тежки наказания от предвидените по чл. 1 ЗЗД от 1981 г. наказания, ако по сега действащия Наказателен кодекс тези наказания са в предвидените по този текст граници?

ОСНК на ВС, за да се произнесе, взе предвид следното:

1. По първия въпрос има две становища:

а) когато в състава на амнистираното престъпление е включено административно нарушение, тъй като по ЗЗД от 1981 г. не се амнистират административни нарушения, то амнистията не засяга административното нарушение и за него деецът следва да носи административнонаказателна отговорност;

б) амнистирането на престъплението, в състава на което е включено административно нарушение, засяга изцяло състава на престъплението и затова се амнистира и административното...