ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 584

гр. София , 20.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Симеон Чаначев

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като разгледа докладваното от А. Ц. Ч. касационно гражданско дело № 20218003102039 по описа за 2021 година Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Св. Й. Анд., чрез адв. Н.П., срещу определение № 260865/06.04.2021 г. по в. гр. д. № 2734/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, XIV граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на А. за изменение на постановеното по същото дело решение № 260230/18.02.2021 г. в частта за разноските.

В срока за отговор насрещната страна не взема становище

Частната жалба е подадена в срок и е допустима съгласно т. 24 от ТР № 6/2013 г., ОСГТК. Разгледана по същество, същата е основателна.

С решение № 260230/18.02.2021 г. по в. гр. д. № 2734/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, XIV граждански състав, е потвърдено решение № 260318/11.09.2020 г. по гр. д. № 18786/2019 г. на Пловдивски районен съд, VІІІ граждански състав, с което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на ищеца Св. Й. Анд. сумата от 5658,38 лева, представляваща обезщетение за неползвани от него 106 дни допълнителен платен годишен отпуск, полагащи му се за положен извънреден труд през периода 25.02.2003 г. – 31.12.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.11.2019 г., до окончателното ѝ изплащане, както и 1200 лв. съдебни разноски. Въззивният съд е приел искането на въззиваемия А. за присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за процесуалния му представител в размер на 1200 лв. за неоснователно, тъй като по първоинстанционното дело бил налице договор за правна защита и съдействие, с който било договорено възнаграждение в размер на 1200 лв. и предмет, определен по същия начин като в пълномощното по делото - написване на искова молба и процесуално представителство и защита. Посочено е, че съгласно чл. 34, ал. 4 ГПК, пълномощното има сила до завършване на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго, като от съдържанието на представените пред първоинстанционния съд пълномощно и договор за правна защита и съдействие не давали основание упълномощаването да се счита само за представителство пред първа инстанция, респективно възнаграждението да е договорено само за изготвяне на искова молба и представителство пред първа инстанция. Посочено е, че в ЗАдв. л. нормативно установено изискване за договаряне от адвокатите на отделни възнаграждения за процесуално представителство пред всяка една съдебна инстанция, а правилото на чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не било определящо, тъй като наредбата урежда единствено минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не въвеждане на ограничения при договарянето на възнаграждение за процесуално представителство и правна защита и съдействие до приключване на делото във всички съдебни инстанции или само за една от тях.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК А. е подал молба за изменение на решението в частта за разноските, като му бъдат присъдени направените съдебни разноски по въззивното дело в размер на 1200 лв. Насрещната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не е взела становище по молбата.

С обжалваното в настоящото производство определение въззивният съд се придържа към изложените в решението мотиви, че липсва нормативно установено правило, че на адвокатите задължително се дължи възнаграждение за процесуално представителство пред всяка съдебна инстанция, а разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. не обвързва съда. Приема се, че от съдържанието на представения пред районния съд договор за правна защита и съдействие не може да се направи извод, че договореното възнаграждение е само за представителство пред първата инстанция. Освен това е посочено, че договореното възнаграждение от 1200 лв. е в двукратния размер на минималното възнаграждение, определено съобразно материалния интерес по делото.

ВКС споделя извода на въззивния съд за допустимост на молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските, доколкото същата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е представен списък по чл. 80 ГПК съобразно изискванията на т. 2 от ТР № 6/2013 г., ОСГТК. Неправилен е обаче изводът, че заплащането на възнаграждение за процесуално представителство пред всяка съдебна инстанция не е законово регламентирано. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Производството по чл. 248 ГПК е функционално свързано с производството по предявения иск в съответната съдебна инстанция, поради което дължимите разноски са тези, които произтичат от изхода на делото по същия спор.

Видно от данните по делото, С.А. е заявил своевременно искането си за присъждане на разноски за производството пред въззивната инстанция още с отговора на въззивната жалба, като по делото е представен договор за правна защита и съдействие с предмет процесуално представителство и защита по в. гр. д. № 2734/2020 г. по описа на Пловдивски окръжен съд. В договора е посочено, че възнаграждението от 1200 лв. е заплатено на адв. П. в брой, като в тази част договорът има характера на разписка (т. 1 от ТР № 6/2013 г., ОСГТК). Следователно искането за изменение на въззивното решение е основателно и на молителя следва да бъдат заплатени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер, като не следва да се прави преценка дали същите са прекомерни, предвид липсата на релевирано от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ № 260865/06.04.2021 г. по в. гр. д. № 2734/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, XIV граждански състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, гр. София, бул. „Н. С.” № 21, да заплати на Св. Й. Анд., ЕГН ЕГН, с адрес в гр. Пловдив, ул. „Б. Б. № 50, вх. „В“, ет. 1, ап. 1, сумата от 1200 лв. - разноски пред въззивната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.