О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
гр. София, 24.06.2022 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. Х.
И. А.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. В.
т. д. № 1867/2021 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. К., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 20 от 13.05.2021 г. по в. т.д. № 162/2021 г. на Апелативен съд - Варна, Търговско отделение, първи състав, с което е потвърдено решение № 260363 от 02.12.2020 г. по т. д. № 1726/2019 г. на Окръжен съд –Варна, Търговско отделение за отхвърляне на предявения срещу „Стар 17“ ООД иск по чл.124, ал.1 ГПК - за приемане за установено, че взетите решения на ОСС, обективирани в протокол от 02.08.2019 г., са нищожни като липсващи решения.
Касационният жалбоподател твърди, че въззивното решение противоречи на събраните по делото доказателства, които са и превратно тълкувани. Счита, че начинът на оформяне на протокола от ОСС на „Стар 17“ ООД и неговото съдържание опровергават свидетелските показания, на които апелативният съд е основал крайните правни изводи за недоказаност на тезата на ищеца, че събранието не се е провело и не е могло да вземе решение за изключването му като съдружник. По съображения в жалбата, моли за отмяна на въззивното решение.
Обективираното в жалбата искане за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл.280, ал.1 т.3 и ал.2, предл. трето ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Протоколът от общо събрание на съдружниците /със заверени подпис и съдържание/ представлява ли официален свидетелствуващ документ по см. на чл.179 ГПК, или такъв може да е само констативният протокол, изготвен от нотариуса; 2. Представлява ли нотариалното удостоверяване на дата и съдържание на документ свидетелствуващ документ и за факти извън удостоверителните волеизявления - като напр. – място, дата, час на извършване на тези волеизявления и 3. Допустимо ли е, при изрично отбелязване върху щемпела на нотариуса, че документът е предоставен от конкретно лице, както и при липса на отметка „подписът е поставен извън кантората“, както и при липса на предпоставките на чл.573, ал.3 ГПК – за извършване на нотариалното удостоверяване извън кантората, чрез свидетелски показания да се опровергават факти, стоящи извън нотариалното удостоверяване, при условие, че от самото съдържание и оформяне на документа, се прави обоснован извод, че същият е бил изготвен предварително, а в нотариалната кантора приносителите са го подписали и са заверили съдържанието му.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касационната жалба търговско дружество, чрез пълномощника си, е депозирало писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – и основателността на подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Кaсационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в рамките на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания от ищеца правен резултат по висящия установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК /след прекратяване на първоинстанционното производство по предявения конститутивен иск по чл.74 ТЗ/, мнозинството от въззивния съдебен състав е приело, че съставеният в присъствието на нотариус протокол за провеждането на общото събряание на съдружниците на 02.08.2019 г. е официален свидетелствуващ документ и удостоверява с обвързваща доказателствена сила, че такова е проведено на посоченото място, дата и час, че на него не е присъствал редовно поканения съдружник – ищец, както и, че ОСС е взело решения за изключване на ищеца като съдружник в дружеството и за поемане на дяловете му от съдружника П. П.. След преценка на събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства/ св. Б. и св. П./, решаващият съд е изложил съображения, че показанията на св. Н. П. не установяват несъмнено, че ОСС не е било проведено на посоченото място, дата и час.
При постановяване на въззивното решение не са преценявани твърденията на въззивника, относими към законосъобразността на приетите решения на процесното общо събрание на съдружниците на „Стар 17“ ООД.
Решението е подписано с особено мнение от председателя на съдебния състав, в което е отразено, че въпреки указанията на съда, ищецът претендира за отмяна на решенията на ОС като нищожни, а не за установяване на нищожност на взетите решения, като уточненият петитум не е съотносим към иск по чл.124, ал.1 ГПК. Затова, първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството по делото. Отделно, в изразеното особено мнение са изложени и съображения във връзка с допустимостта на иска по чл.124, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Атакуваното въззивно решение не може да се прецени като вероятно недопустимо, за което касационната инстанция следи и служебно. В случая липсват данни за евентуални нарушения на съдопроизводствени правила, обуславящи такъв порок на решението. Не се касае за несъответствие между обстоятелствена част и петитум на предявения от В. К. установителен иск, след съобразяване на уточненията и поддържаното искане на неговия процесуален пълномощник, заявени след доклада по делото, вкл. и в хода по същество. Искът за установяване нищожност на процесното решение на ОС е процесуално допустим, в каквато насока са и задължителните за съдилищата указания в мотивите към т.I, II и III от ТР № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Според тях, независимо от това, дали решението на ОСС подлежи на вписване в ТР /сега ТРРЮЛНЦ/ или не е от подлежащите на вписване, нищожността на решението на ОС може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок, а активно легитимирани да го проведат са лицата, имащи правен интерес – членове на дружеството, така и трети лица. Всъщност, в случая би могъл да се постави въпрос само за прецизността, евентуално правилността, на дадената от съда правна квалификация на установителния иск, което обаче не рефлектира върху допустимостта на обжалваното решение.
Предвид решаващите правни изводи на апелативния съд, като обуславящи за изхода на спора могат да се преценят първите два въпроса, които, макар и непрецизно формулирани, обобщено се свеждат до това, какво е естеството на материализираните изявления в протокола от ОСС, с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието съгласно изискването на чл.137, ал.4 ТЗ, както и с обхвата на неговата материална доказателствена сила. Относно този вид нотариално удостоверяване приложение намират предвидените в ГПК особени правила за нотариално удостоверяване на подпис и съдържание на частен документ – чл.590, ал.4, вр. чл.589, ал.2 ГПК. Чрез нотариалното удостоверяване се доказва съдържанието на документа, неговата идентичност с екземпляра, който се подрежда в специална книга, както и, че документът е подписан от лицето, чието изявление е обективирано. По приложението на посочените законови разпоредби не е налице противоречива или неправилна съдебна практика, налагаща казуално тълкуване, поради което не се установява бланкетно поддържаната от касационния жалбоподател допълнителна селективна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Третият въпрос не удовлетворява общото основание за допускане на касационен контрол, тъй като в частта му относно мястото на извършване на нотариалното удостоверяване на подписи и съдържание на протокола от ОСС въпросът е абстрактен и по него липсва формирана воля на съда, която да е обусловила отхвърлянето на заявената искова претенция. Що се отнася до оспорването на истинността на протокола и оборване на материалната му доказателствена сила на цялостното негово съдържание, както и за допустимите доказателствени средства, то в тази част въпросът е релевантен към правилността на изведения от съда извод, след извършена преценка на свидетелските показания.
Касационно обжалване не следва да се допусне и на бланкетно поддържаното самостоятелно основание по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. От съдържанието на въззивното решение не се установява превратно прилагане на закона или явно нарушаване на правилата на формалната логика.
Независимо от изхода на делото, обективираното в отговора по чл.287, ал.1 ГПК искане за присъждане на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, подлежи на отхвърляне поради липса на доказателства за действително сторени такива от ответното търговско дружество.
Водим от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 от 13.05.2021 г. по в. т.д. № 162/2021 г. на Апелативен съд - Варна, Търговско отделение, първи състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: