О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 184

гр. София, 23.06.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 667 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248, ал.2 ГПК.

Образувано е по молба на адв. П. С. – процесуален представител на Я. Ш. М., Р. Я. М. и Вилдан Я. С., за изменение на постановеното по делото решение № 60117 от 01.02.2022г. в частта за разноските, като на адв. С. бъде присъдена допълнително сумата 1147,50 лева, представляваща разлика между дължимите се в негова полза разноски за производството пред СГС от общо 13 590 лева и присъдените му такива от 12 442,50 лева, както и сумата 2700 лева, представляваща разлика между дължимите му се разноски за производството пред САС в размер на 9690 лева и присъдените му такива в размер на 6990 лева.

Молителят поддържа, че при присъждане на адвокатско възнаграждение съдът неправилно е изходил от съотношението между цената на предявените искове и уважената част от тях. Позовава се на определение № 7 от 17.01.2022г. по т. д. № 339/21г. на ВКС и определение № 60388 от 09.11.2021г. по ч. т.д. № 338/21г. на ВКС, според които при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски /по своята правна същност обезщетение/ на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК, като последната регламентира случаите, при които страната е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, докато разпоредбата на чл.38 ЗАдв. урежда хипотезата, при която се предоставя безплатна правна помощ. В посочените актове е...