Р Е Ш Е Н И Е№ 60117С., 01.02.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

при секретаря С. С, като изслуша докладваното от съдия А. Б т. д. № 667 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. Ш. М., Р. Я. М. и В. Я. С., представлявани от адв. П. С., срещу решение № 2419 от 06.11.2019г. по в. гр. д. № 575/2019г. на САС, 2 състав в частта, с която, след частична отмяна на решение № 7142 от 15.11.2018г. по гр. д. № 5028/2016г. на СГС, I ГО, 6 състав, са отхвърлени предявените от тях против ЗК „Л. И” АД искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за разликата над 120 000 лева до 150 000 лева, претендирани от всеки от ищец.

Касаторите излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат, че при определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е нарушил установения в чл. 52 ЗЗД принцип и трайната практика на ВКС по прилагането му, без да съобрази и оцени всички релевантни обстоятелства. Считат, че въззивният съд е допуснал и нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при преценката за наличие на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата, без да съобрази, че съгласно заключението на комплексната съдебна медицинска и техническа експертиза с оглед подвижността на седалката и движението на тялото заедно с нея наличието на предпазен колан не би имало ефективно действие, т. е. същият не би осуетил или ограничил вредите. Поддържат, че...