Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. П. Членове: К. К. Т. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Т. Д. по административно дело № 11010 / 2022 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) срещу решение № 5374/29.08.2022г., постановено по административно дело № 3265/2022г. по описа на Административен съд-София-град, с което е обявено за нищожно решение № 1952/09.03.2022г. на заместник-председателя на ДАБ.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и поради неговата необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК, по които се претендира отмяната на съдебното решение.

Ответникът по оспорването - М. Мустафа, гражданин на Ирак, оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна.

Предмет на контрол в първоинстанционното производство е решение № 1952/09.03.2022г., с което заместник-председателя на ДАБ е отказал да разреши на М. Мустафа да се събере на територията на Р. Б. с малолетното си дете Р. Мохамед.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е следната: М. Мустафа е гражданин на Ирак, на когото с решение на председателя на Агенцията за бежанците от 12.05.2004г. е предоставен хуманитарен статут, а с решение на председателя на ДАБ от 15.10.2019г. е предоставен статут на бежанец. На 25.11.2007г. в страната си по произход - Ирак, Мустафа е сключил граждански брак със С. Тауфик, с която имат един син - Р. Мохамед, роден на [дата]. в Маракеш, Мароко. Бракът е разтрогнат на 17.01.2011г. като родителските права по отношение на детето са предоставени на майката. По данни на жалбоподателя, преди четири години майката на детето заминала за Франция, където създала друго семейство. Детето останало да живее в Мароко при баба си и вуйчо си в [населено място], Мароко. Жалбоподателят го посетил за последно преди три години.

На 02.05.2016г. Мустафа сключил брак с И. Акрам, гражданка на Ирак, с която понастоящем живее в България. Двамата имат три малолетни деца.

На 23.07.2021г. Мустафа подал молба за събиране със сина му Р., по която е постановено и оспореното пред АССГ решение на заместник-председателя на ДАБ, с която молбата е отхвърлена с мотиви, че това се налага от висшия интерес на детето и обстоятелството, че Мустафа не е доказал, че разполага със съгласието на майката да изведе детето от Мароко.

В съдебното производство жалбоподателят Мустафа прилага заверен превод на писмено съгласие от С. Тауфик - гражданка на Мароко, синът им Р. Мустафа да пътува извън Мароко, за да живее и пребивава с баща си в България. Положеният от С. Тауфик подпис е заверен от Генералното консулство на К. М. във Вилмомбъл, Франция, на 04.10.2021г.

Съдът е приел, че постановеният отказ за събиране на жалбоподателя с непълнолетния му син на територията на Р. Б. е нищожен. За да достигне до този извод съдът е анализирал предвидените в Закона за убежището и бежанците и Закона за чужденците в Р. Б. режими за събиране на семейството. Приел е, че режимът по ЗУБ намира приложение в случаите, когато семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната (чл.34 от ЗУБ), а конкретната хипотеза не е такава, тъй като бракът е сключен и детето е родено след като на Мустафа е била предоставена международна закрила от страна на България. Приел е, че в случая следва да намери приложение процедурата, уредена в ЗЧРБ и ППЗЧРБ, доколкото съобразно даденото от 1 от ДР на ЗЧРБ легално определение на събиране на семейство, обстоятелството дали семейните връзки са възникнали преди или след влизането на това лице в страната, е без значение. Приел е, че административният орган е следвало да съобрази, че чл.34 от ЗУБ не намира приложение в случая, поради което той не е компетентен да се произнесе, след което да изпълни задължението си по чл.31, ал.2 от АПК и да препрати молбата на Мустафа на компетентния за това орган съобразно ЗЧРБ. Поради това съдът е прогласил нищожността на оспореното решение на заместник-председателя на ДАБ и е изпратил административната преписка на директора на СДВР за произнасяне.

Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон.

Компетентността е предоставената от законодателя власт на определен административен орган да издаде конкретен административен акт, чрез който се създават или признават права (респ. задължения). Компетентността на административните органи е определена в закон. С чл.34 от ЗУБ и чл.48, ал.1, т.3 от ЗУБ законодателят предоставя на председателя на ДАБ компетентност да взема решения по молби за събиране на семейства. Съобразно чл.52 от ЗУБ председателят на Държавната агенция за бежанците може да делегира правомощията си по чл. 48, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 и във връзка с дейностите по чл. 53, т. 12, с изключение на правомощието да отнема международна закрила, на заместник-председателите на Държавната агенция за бежанците. Със заповед № РД-05-80314.12.2020г. председателят на ДАБ е делегирал правомощията си по чл.48, ал.1, т.3 от ЗУБ на заместник-председателя на ДАБ, който се явява и издател на оспореното пред АССГ решение. Поставеното от чл.34 от ЗУБ условие семейните връзки да предшестват влизането на чужденеца на територията на страната, представлява една от предпоставките, които административният орган следва да прецени при разглеждане на молбата по същество и няма никакво отношение към компетентността му.

Ето защо следва да се приеме, че при установените факти, административният съд е направил неправилен извод относно липсата на компетентност на издателя на акта. Решението, с което се отказва събирането на Мустафа със сина му Р. е издаден от оправомощен съобразно чл.34 от ЗУБ орган в условията на делегиране на правомощия на основание чл.52 от ЗУБ.

При наличието на касационното основание по чл.209, т.3, предл.1 от АПК, решението на административния съд следва да бъде отменено като неправилно. Тъй като съдът е установил относимите към спора факти, съобразно чл.222, ал.1 от АПК делото следва да бъде решено по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ, чужденецът с предоставена международна закрила има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Р. Б. при условие, че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната. Безспорно е, че непълнолетният към момента син на Мустафа от негов предходен брак се явява член на семейството му по смисъла на 1, т.3 от ДР на ЗУБ, но от доказателствата по делото се установява, че двете кумулативни изисквания, визирани в чл.34, не са изпълнени, защото семейните връзки трябва да предшестват влизането на чужденеца на територията на Р. Б. а не да са възникнали впоследствие, както е в случая.

В конкретната хипотеза административният орган е съобразил и разпоредбата на чл.6а от ЗУБ, според която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. До настоящия момент детето е живяло в родния си град в Мароко и след заминаването на майка му за Франция за него се грижат баба му и вуйчо му, а бащата е посетил детето последно преди три години. Откъсването на детето от обичайната му среда безспорно би могло да повлияе отрицателно на неговото емоционално и психическо съзряване.

Обстоятелството, че майката е дала съгласието си детето да пътува извън Мароко, за да живее и пребивава с баща си България, не променя горните изводи. След като разполага с това съгласие, бащата би могъл да се възползва от установената в ЗЧРБ и ППЗЧРБ процедура, като подаде искане за това до компетентните органи.

По изложените съображения предявеното от чужденеца оспорване следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5374/29.08.2022г., постановено по административно дело № 3265/2022г. по описа на Административен съд-София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Мустафа, гражданин на Ирак, против решение № 1952/09.03.2022г. на заместник-председателя на ДАБ.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ

/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА