Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. С. Членове: ТИНКА К. Д. при секретар Н. А. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя И. С. по административно дело № 11190/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/ чрез процесуален представител срещу решение № 6191 от 26.10.2022 г., постановено по административно дело № 6809/2022 г. на Административен съд – София – град /АССг/, с което е отменено негово решение № 000030-3842/14.04.2022г., с което е оставено без уважение искането на [Фирма 2], представлявано от управителя К. К. за възстановяване на платена с платежно нареждане от 26.04.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 Закона за хазарта /ЗХ/, в размер на 100 000 лв. и е изпратена преписката за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. По наведени доводи за неправилност и необоснованост на решението се иска отмяната му като незаконосъобразно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът излага подробни доводи за законосъобразност на издаденото решение – постановяването му в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. Претендират се сторените разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – [Фирма 2], чрез процесуален представител в съдебно заседание и в представен от него писмен отговор, оспорва касационната жалба. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила, като правилно, законосъобразно и справедливо. Претендира направените в настоящото производство разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, в предвидената от закона форма след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чиито интереси са засегнати с него. Разгледано по същество е правилно.

Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е било решение № 000030-3842/14.04.2022г. на Изпълнителния директор на НАП, издадено на основание постъпило искане на „БТД“ ООД да му бъдат възстановени преведената по сметка на НАП на 26.04.2021 г. държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ) в размер на 100 000 лв. като недължимо платена.

С диспозитива на решението си изпълнителният директор на НАП е оставил без уважение искането на заявителя за възстановяване на платена държавна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ в размер на 100 000. В мотивите на обжалвания административен акт е посочено, че за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала в гр. София, по влязло в сила решение № 000030 - 1066/01.04.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП се дължат в условията на кумулативност следните такси:

1. Държавна такса по чл. 30, ал. 1 ЗХ във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 4, буква "а" от ТТЗХ (за издаване на лиценз в зависимост от броя на игралните места, включени в лиценза).

2. Държавна такса по чл. 30, ал. 6 изречение второ ЗХ (в зависимост от срока на издадения лиценз ) - 100 000 лева, в хипотезата на срок на лиценза за 10 години.

Прието е, че таксите се дължат на различни основания, изрично регламентирани в ЗХ и Тарифа за таксите, които се събират по ЗХ, така както са различни и критериите за тяхното дефиниране, въвеждането с новите алинеи 5 и 6 на чл. 30 ЗХ на такси за издаване и поддържане на лицензи според критериите "срок на лиценза" и "брой жители в населеното място" по местонахождение на обекта, не изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал. 1 ЗХ.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при формално спазване на предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и неговата цел.

Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд тълкува текста на чл. 30, ал. 7 от ЗХ, съгласно който за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, се събират само таксите по чл. 30, ал. 1 ЗХ. Този законов текст е под номерацията чл. 30, ал. 7 ЗХ от ДВ бр. 69/2020 г., но съществува със същото съдържание от 01.01.2014 г., като е изменена формулировката и е със същия изказ от 01.01.2015 г., номерирана като чл. 30, ал. 5 ЗХ. Тоест цитираната норма не се явява нова по отношение на заплатените от ответника такси.

Съгласно чл. 30, ал. 7 от ЗХ (ДВ, бр. 69/2020 г., предишна чл. 30, ал. 5 от ЗХ с идентично съдържане след изм. в ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само таксите по чл. 30, ал. 1 от ЗХ. Облагането с алтернативен данък на данъчно задължени лица за извършвани от тях специфични дейности е уредено в Част пета "Алтернативни данъци" от ЗКПО, в която се съдържа Глава "Тридесет и втора", регламентираща данък върху хазартна дейност. Раздел V от тази глава регламентира размер, деклариране и внасяне на данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино. От нормите на ЗКПО следва, че [Фирма 2], като организатор на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала, е данъчно задължено лице, което дължи този алтернативен данък за конкретната си дейност, т. е. попада в кръга на лицата, които според чл. 30, ал. 7 от ЗХ дължат само таксите, определени в чл. 30, ал. 1 от ЗХ. Правилен е изводът на административния съд, че еднократната такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ за издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 10 години в размер на 100 000 лв., внесена от [Фирма 2], е недължимо платена по аргумент от чл. 30, ал. 7 от ЗХ, във връзка с Раздел V от Глава "Тридесет и втора" на ЗКПО. Съгласно ал. 6 от същата разпоредба на ЗХ, за издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 25 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 50 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. За издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 100 000 лв.

В чл. 30, ал. 7 ЗХ се предвижда облекчен режим на заплащаните такси за издаване/продължаване на лиценза, като е предвидено, че за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, се събират само таксите по ал. 1. Разпоредбата на алинея 7 от чл. 30 ЗХ е ясна и тя предвижда, че лицата, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, следва да заплащат такса за издаване/продължаване действието на лиценза, в размер определен единствено по Тарифата за таксите, които се събират по Закона за хазарта. Размерът се определя единствено според броя на игралните места в залата, в която ще се извършва разрешената дейност, и не е обвързан със срока на валидност на лиценза, както е предписано в чл. 30, ал. 6 ЗХ. Доколкото чл. 30, ал. 7 ЗХ е разписал ясно каква е таксата за издаване/продължаване на лиценза за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, а именно единствено такава по ал. 1, няма основание да се събира и втора такса по ал. 6, обусловена от срока на валидност на лиценза.

С оспореното пред първоинстанционния съд решение, изпълнителният директор на НАП е отказал да възстанови платена от жалбоподателя с платежно нареждане от 26.04.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ в размер на 100 000 лв. По делото не е спорно, че таксата е платена по сметка на НАП, като основанието за това плащане е записано като чл. 30, ал. 6 ЗХ. Административния съд намира за безспорен и факта, че дружеството се облага с алтернативен данък по ЗКПО. Спорът по делото се свежда до това коя конкретно такса от предвидените в чл. 30 ЗХ дължи дружеството за издаване на лиценз и по-конкретно дължи ли такса по ал. 6 от чл. 30 ЗХ. Настоящият съдебен състав споделя извода на съда, че дружеството като лице, облагащо се с алтернативен данък по ЗКПО, дължи само такса по чл. 30, ал. 1 ЗХ.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че АССг е постановил правилно, мотивирано и законосъобразно решение, постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК искането на ответника за присъждане на деловодни разноски, но не следва да бъде уважавано поради липса на доказателства за направени такива.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6191 от 26.10.2022 г., постановено по административно дело № 6809/2022 г. на Административен съд – София – град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА