Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя В. Г. по административно дело № 11267 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. М., чрез адв. Р. срещу решение № 5301 от 16.08.2021 г., постановено по адм. дело № 5977/2021 г., по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЧР-110/14.04.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 16 и т. 17, предл. 3-то от Устройствения правилник на „ИАОС“ е прекратено служебното му правоотношение за длъжността „главен секретар“.

Касационният жалбоподател по подробно изложени доводи обжалва решението, като неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - изпълняващ правомощията на Изпълнителен директор на ИАОС, чрез процесуален представител юрк. Г. оспорва касационната жалба. Счита, че административният съд е постановил правилно решение, съобразявайки и анализирайки всички събрани в хода на производството пред АССГ доказателства. Моли подадената касационна жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, а оспореното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 600лв. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законово определения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че с оспорената пред него заповед е прекратено служебното правоотношение на А. М. на длъжност "главен секретар" в Изпълнителна агенция по околна среда на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическата страна, че със заповед № 260/20.08.2019 г. на изпълнителен директор на ИАОС на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗДСл във вр. с чл. 13, ал. 1 от Наредбата за провеждане на конкурси за държавни служители е обявен конкурс за длъжността "главен секретар" на ИОАС, като в заповедта са посочени конкретните условия на които кандидатите трябва да отговарят, както и необходимите документи за участие. А. М. е подал заявление за участие в конкурса, като е приложил и съответните документи. Въз основа на представените документи и съставения от конкурсната комисия протокол № 1/09.09.2019 г. същия е допуснат до участие в конкурса, като в последствие е класиран на 1- во място от конкурсната комисия. Със заповед № ЧР 596/19.09.2019 г. на изпълнителен директор на ИА ОС е назначен на длъжността "главен секретар". Със заповед № ЧР 503/15.05.2020 г. на изпълнителен директор на ИА ОС на осн. чл. 12, ал.1 ЗДСл във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 16 и т. 17 пр. трето от Устройствения правилник на ИА ОС е прекратено служебното му правоотношение. Заповедта е отменена със заповед № 231/17.09.2020г. и със заповед № ЧР 905/18.09.2020 г. на осн. чл. 122, ал. 1 ЗДСЛ е възстановен на предишната длъжност, като на същата дата му е връчена и длъжностната характеристика. В т. 10 от същата изискванията за заемане на длъжността са минимален професионален опит – 7 години или ранг V старши. На 14.04.2021 г. е издадена обжалваната заповед № ЧР 110 на изпълнителния директор на ИАОС, с която е прекратено служебното му правоотношение от датата на връчване на заповедта- 25.05.2021 г.

При така установената фактическа обстановка съдът е изложил доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми. Съдът е анализирал подробно целия притежаван от Медникаров трудов стаж, като е приел, че част от заеманите от Медникаров длъжности не могат да се приемат като отговарящи на критериите за длъжността "главен секретар" и съответно не следва да бъдат зачитани, като професионален опит за длъжността "главен секретар".

В заключение е достигнал до извод за материалноправна законосъобразност на заповедта, тъй като както към датата на назначаването така и към датата на издаване на заповедта не е отговарял на изискването за заемане на длъжността - 7 години професионален опит.

По изложените доводи е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е правилно.

Оспорената заповед е основана на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, която дава правомощие на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение с държавния служител без предизвестие, когато той е назначен при неспазване на условията по чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл и нарушението съществува към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 ЗДСл въвежда редица положителни и отрицателни предпоставки за да бъде назначено лицето на държавна служба.

Изискванията за заемане на длъжността се определят със закон - чл. 14, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за администрацията (ЗЗД), чрез длъжностното разписание за съответната длъжност и в Устройствения правилник на съответната администрация (чл. 14, ал. 3 ЗЗД).

Съгласно чл. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност.

От доказателствата по делото безспорно е установено, че служебното правоотношение на Медникаров е прекратено поради това, че не отговаря на изискването за минимум 7 години професионален опит. Дефиницията за "професионален опит" е описана в чл. 2, ал. 2 НПКДА гласи, че "това е времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност". В случая съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд правилно е приел, че част от упражняваните от жалбоподателя длъжности не следва да се зачитат за професионален опит за заемане на длъжността „главен секретар“.

По изложените съображения, изводът на административния съд за законосъобразност на заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на Медникаров на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител е правилен.

При постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения. Решението като валидно, допустимо и правилно, постановено при съобразяване с материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена.

Основателно е и възражението за прекомерност на претендираните разноски в размер на 600 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което претендираното юрисконсултско възнаграждение от 600 лв. е необосновано завишено.

С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на Изпълнителна агенция по околна среда, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто)лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5301 от 16.08.2021 г., постановено по адм. дело № 5977/2021 г., по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на Изпълнителна агенция по околна среда сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА