Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: СВЕТЛАНА Б. П. при секретар И. К. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията С. Б. по административно дело № 11311 / 2022 г.
Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С., чрез адвокат П. Х., против решение № 379/11.10.2022 г., постановено по адм. д. № 336/2022 г. по описа на Административен съд – С. З. с която е отхвърлена исковата ѝ молба против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - С. З. за присъждане на обезщетение в размер 2000 лева, за претърпени неимуществени вреди. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което се иска отмяна на съдебния акт и уважаване на исковата претенция.
Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - С. З. чрез юрисконсулт Р. М., с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения:
С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, административният съд е отхвърлил исковата молба на Д. С. против ОДМВР - С. З. с която се претендира обезщетение в размер 2000 лева за претърпени неимуществени вреди в следствие на отменена като незаконосъобразна Заповед за ППАМ № 21-0447-000026 от 24.06.2021 г., издадена от началник РУ към ОДМВР - С. З. РУ - Гълъбово, в периода 08.07.2021 г. – 11.01.2022 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.
По делото е установено, че със Заповед за ППАМ № 21-0447-000026 от 24.06.2021 г., издадена от началник РУ към ОДМВР - С. З. РУ - Гълъбово, на Д. С. е наложена ПАМ прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест месеца, отнемане на 1 бр. СУМПС и 2 бр. регистрационни табели. Посочената заповед е обжалвана пред АС - С. З. който с решение № 379/01.11.2021 г., постановено по адм. д. № 447/2021 г. я отменил. Решението на съда е влязло в законна сила на 01.11.2021 г.
За изясняване на обстоятелствата по делото, освен представените писмени доказателства, е разпитан един свидетел, който в проведеното открито съдебно заседание по делото на АС - С. З. посочил, че е съсед на ищцата и видял свалянето на номерата на автомобила ѝ. Стефанова се срамувала да излиза, защото хората я разпитвали, като също така му била звъняла да ѝ върши услуги с колата – да закара детето до училище или до центъра на града, до болницата или до аптека. Посочва, че ищцата не излизала, казвала, че имала някакви здравословни проблеми, притеснявала се, в смисъл, че не се чувствала добре, имала безсъние.
Въз основа на така установеното, административният съд приел, че по делото е доказана само първата предпоставка за основателност на исковата претенция, а именно: отменен административен акт, в случая Заповед за ППАМ № 21-0447-000026 от 24.06.2021 г., издадена от началник РУ към ОДМВР - С. З. РУ - Гълъбово. Посочил е, че ищцата не е доказала да е понесла вреда, която да е в причинна връзка с отменената заповед. Напротив, съдът посочил, че твърденията на Стефанова, че не е могла да води детето си на училище са неоснователни, защото се касае за месеците юли и август, когато децата не са на училище.
Решението е частично неправилно. Настоящият състав счита, че в случая неимуществената вреда, която е пряка последица от отменената заповед, е налице и е доказана, но не в пълния ѝ претендиран размер.
Доказани са вреди, представляващи претърпени негативни психически изживявания, неудобство и притеснение като следствие от издадената по отношение на Д. С. заповед.
Както е посочил свидетелят по делото, касационната жалбоподателка е била притеснена от това, че не е могла да използва колата си и така да се придвижва до където ѝ е необходимо, поради и което го е молела той да я кара. Следва да се посочи, че в случая тя е имала нужда от придвижване не само до училището на детето ѝ, но и до други места, като също така – заповедта е отменена с влязло в сила на 01.11.2021 г. съдебно решение, от където следва, че табелите и СУМПС са върнати след това.
Всичко това обаче не води до неоснователност на исковата молба, а до недоказаност в пълния ѝ предявен размер. Настоящият състав счита, че по делото е доказано надлежно от ищцата, че претендираните от нея неимуществени вреди са свързани с отменената Заповед за ППАМ № 21-0447-000026 от 24.06.2021 г., издадена от началник РУ към ОДМВР - С. З. РУ - Гълъбово, но не в заявения от Д. С. размер от 2000 лева.
При преценка на размера на обезщетението следва да се има предвид, че периодът на преживените негативни емоции не е дълъг и интензитетът на засягане не е значителен, като също така, преживяванията не са били от естество да предизвикат намеса на специализирана медицинска помощ от психолог и/или психиатър, съответно няма данни за преживяна висока степен на тревожност. Ето защо размер на обезщетението от 500 лв. е справедлив и обоснован за претърпените вреди. Решението следва да бъде частично отменено, като на касатора се присъди обезщетение за неимуществени вреди от отменената Заповед за ППАМ № 21-0447-000026 от 24.06.2021 г., издадена от началник РУ към ОДМВР - С. З. РУ - Гълъбово, в размер на 500 лева, ведно със законната лихва, така, както е поискана – от датата на подаване на исковата молба 17.05.2022 г. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора, и поради това, че на ищцата се дължат разноски за пред първата инстанция само, защото там са заявени, а пред касационната инстанция не, то в полза на Д. С. следва да се присъдят разноски в общ размер на 122,50 лева, от които 112,50 лева за адвокатско представителство, представляващи съразмерен размер на възнаграждението спрямо уважената част от иска – 450 лева е заплатеното в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото на АССГ Договор за правна защита и съдействие от 16.05.2022 г., и 10 лева за заплатена държавна такса за образуване на делото.
От страна на ответника са заявени претенции за разноски, поради което, и на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, в производството се дължи юрисконсултско възнаграждение. Съобразно с фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав определя разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за касационната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 379/11.10.2022 г., постановено по адм. дело № 336/2022 г. по описа на Административен съд – С. З. в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 1 ЗОДОВ на Д. С. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - С. З. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменена Заповед за ППАМ № 21-0447-000026 от 24.06.2021 г., издадена от началник РУ към ОДМВР - С. З. РУ - Гълъбово, до размер от 500 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - С. З. на основание чл. 1 ЗОДОВ, да заплати на Д. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменена Заповед за ППАМ № 21-0447-000026 от 24.06.2021 г., издадена от началник РУ към ОДМВР - С. З. РУ - Гълъбово, в размер на 500 лева /петстотин лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 379/11.10.2022 г., постановено по адм. дело № 336/2022 г. по описа на Административен съд – С. З. в останалата му част.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - С. З. да заплати на Д. С., [ЕГН], съдебни разноски за пред първоинстанционния съд в общ размер на 122,50 лв. /сто двадесет и два лева и петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА Д. С., [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - С. З. съдебни разноски за юрисконсултско представителство пред касационната инстанция в размер на 100 лв. /сто лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ С. Б. п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА