Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: Р. Д. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 11290 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от Директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. А. Р., против решение № 381/12.10.2022 г., постановено по адм. д. № 460/2021 г. по описа на Административен съд С. З.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на първоинстанционния съд за неправилно изземване на преписката от компетентния орган по приходите и възлагането на правомощия за решаването на въпроса на друг, равен по степен орган. Според развитите съображения, от представените доказателства се установява основанието по чл. 7, ал. 3 ДОПК за издаване на съответната заповед на директора на ТД на НАП Пловдив. Отправя искане за отмяна на съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане от административния съд. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.

Ответникът - Н. К. с ЕТ Н. К. - 82, чрез адв. М. Р., оспорва основателността на касационната жалба по аргументи, изложени в писмен отговор от 30.11.2022 г. и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 750 лв., за което представя списък на разноските и доказателства.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд С. З. е бил РА № Р-16002420004627-091-001/15.04.2021 г., издаден от Д. И., на длъжност Началник сектор Ревизии при ТД на НАП Пловдив и Д. С., на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден с решение № 342/22.06.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Н. К. с ЕТ Н. К. -82, [ЕИК], са установени задължения за ДДС - лихви в размер на 94,34 лв., задължения за ДОО - лихви в размер на 123,25 лв., за ЗО - лихви в размер на 71,75 лв., за ДЗПО-УПФ - лихви в размер на 50,08 лв. и допълнително установен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2016 г. в размер на 4 585 лв. и лихви в размер на 1 841,79 лв.

В съдебното решение са проследени извършените процесуални действия от органите по приходите и обстоятелствата за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Ревизионното производство е било възложено със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002420004627-020-0014/30.07.2020 г., издадена от Н. К., определен по надлежния ред да изпълнява функцията при отсъствие на Г. Н.. Ревизията е била спряна със заповед № Р-16002420004627-023-001/16.09.2020 г., издадена от Г. Н. и възобновена със заповед № Р-16002420004627-143-001/17.11.2020 г., издадена от Д. А.. Впоследствие от негова страна са издадени и заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-1600242004627-020-002/11.01.2021 г., № Р-16002420004627-020-003/11.02.2021 г. и № Р-16002420004627-020-004/26.02.2021 г. по отношение на крайния срок и предметния обхват на производството. Предложенията за установяване на ревизиращия екип са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-16002420004627-092-001/26.03.2021 г. Срещу доклада е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК, което е преценено като неоснователно при издаване на процесния РА.

След извършена проверка по отношение на валидността на РА, първоинстанционният съд е приел, че същият е нищожен като издаден от некомпетентен орган, тъй като съставът на органите по приходите, издали РА, е формиран в противоречие с правилата на материалния закон.

Решаващият съд е мотивирал изводите си от правна страна с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК и анализа на събраните доказателства. Посочено е правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка, както и че предпоставките за изземване на преписката са изброени изчерпателно в закона. От представената заповед № РД-09-1624/12.10.2020 г. на директора на ТД на НАП Пловдив се установява, че е разпоредено изземване правомощията на Г. Н. като възлагащ орган по процесната ревизия, считано от 09.10.2020 г. и възлагането им на Д. И., съгласно Приложение № 1 към заповедта. Направената промяна в случая не намира законово основание. Освен че заповедта от 12.10.2020 г. не съдържа фактически основания, въз основа на които да се извърши преценка за спазването на законовите изисквания, Г. Н. не е загубила персоналната си компетентност като орган, възложил ревизията във връзка с издаването на РА. Въз основа на заповед на изпълнителния директор на НАП от 09.10.2020 г. за назначаване на длъжност и. д. директор на офис/дирекция за обслужване С. З. е налице възникнало допълнително служебно правоотношение при незаета длъжност по смисъла на чл. 16 ЗДСл. Възлагането на допълнителни компетентности на органа по приходите и определянето на възнаграждение при условията на вътрешно съвместителство не може да се квалифицира като трайна невъзможност, след като неговата основна длъжност остава непроменена. С оглед на предвидената в закона компетентност на издателите на РА, опорочаването на участието дори и на единия от тях влече нищожност на РА като цяло.

Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е оплакването на касатора за неправилна преценка на доказателствата от страна на Административен съд С. З. Спорът по делото не касае фактическата обстановка, която е изяснена в цялост от първоинстанционния съд при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, а относно тълкуването и приложението на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК, в приложимата редакция (ДВ бр. 105 от 2005 г.), горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. Законът допуска горестоящият орган да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентен орган по приходите, но при изчерпателно изброени хипотези - отвод, самоотвод или трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Правилни са развитите мотиви от съда в тази насока, включително и за липсата на фактически основания в заповедта на директора на ТД на НАП Пловдив от 12.10.2020 г. Възраженията на касатора са неясни и изместват правния спор като е наведено и твърдение, че дерогацията в закона може да бъде обоснована с длъжностната характеристика на директор офис/дирекция в ТД на НАП. Подобно разбиране не може да бъде споделено.

Не е спорно, че ревизията на Н. К. с ЕТ Н. К. - 82 е възложена със ЗВР № Р-16002420004627-020-0014/30.07.2020 г., издадена от определения за заместник на Г. Н. към този момент орган по приходите. В конкретния случай ревизията е била проведена и впоследствие иззета със заповед № РД-09-1624/12.10.2020 г. на директора на ТД на НАП Пловдив с посочено основание чл. 7, ал. 3 ДОПК, следователно задължение на касатора е било да установи наличие на фактите и обстоятелствата за изземване и определянето на друг орган възложител на ревизията.

С определение от 21.06.2022 г. решаващият съд е констатирал непълнотата на административната преписка и е указал на ответника за необходимостта от представяне на доказателства относно компетентността на издателите на РА. Към молба от 12.07.2022 г. на процесуалния му представител са приложени доказателства, които е следвало да установят основанието за изземване на ревизионната преписка от органа по приходите, изпълняващ първоначално функциите на ръководител на ревизията.

В касационната жалба липсват аргументи по отношение на обсъдената в мотивите на съдебния акт заповед № 3233/13.10.2020 г., издадена от изпълнителния директор на НАП. Въз основа на заповедта и считано от 09.10.2020 г., Г. Н. е определена да изпълнява длъжността Директор на офис/дирекция в ТД на НАП Пловдив, офис/дирекция за обслужване С. З. В разгледаната заповед изрично е уточнено, че се издава в хипотезата на вътрешно съвместителство като останалите условия по служебното правоотношение остават непроменени. Служителят е преназначен от длъжността Началник сектор на длъжността директор на офис/дирекция със заповед № 2-152/12.04.2021 г., считано от 13.04.2021 г., както изтъква и касатора. Именно през този период от Д. И. са издадени ЗИЗВР № Р-1600242004627-020-002/11.01.2021 г., № Р-16002420004627-020-003/11.02.2021 г. и № Р-16002420004627-020-004/26.02.2021 г.

По изложените аргументи настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което е обявен за нищожен РА № Р-16002420004627-091-001/15.04.2021 г., потвърден с решение № 342/22.06.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, е правилно и следва да се остави в сила. Първостепенният съд се е произнесъл след съобразяване на доказателствата и доводите на страните предвид изяснената фактическа обстановка по делото, поради което са налице условията за препращане към останалите мотиви съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК.

При този изход на спора в тежест на Национална агенция за приходите (по арг. 1, т. 6 ДР АПК) следва да бъдат възложени разноските за касационното производство и на ответника по касация следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв., съгласно приложения договор от 07.11.2022 г. Възражението за прекомерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 381/12.10.2022 г., постановено по адм. д. № 460/2021 г. по описа на Административен съд С. З.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Н. К., в качеството му на ЕТ Н. К. - 82, [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр. С. З. [улица], [номер], разноски за касационното производство в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА

/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА