Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. С. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя С. С. по административно дело № 11388 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пловдив, подадена чрез юрисконсулт А. Т., против Решение № 1590 от 16.09.2022 г., постановено по адм. дело № 1956/2020 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена по жалба на УМБАЛ [Фирма 2], [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Перущица" № 1А, представлявано от управителя д-р Й. П., Писмена покана с изх. № 29-02-29-106 от 20.07.2020 г. на Директора на РЗОК - гр. Пловдив, с която е разпоредено възстановяване на сума в общ размер на 93 752лв., получена без правно основание, в частта ѝ, касаеща КП № 219, ИЗ № 28438 от 2018 г. ; КП № 183, ИЗ № 19544, 19557, 19895, 20793, 20956, 20963 и 21103 от 2018 г. ; КП № 195, ИЗ № 9895, 10440, 13746, 14257, 18324, 19444, 21382, 21609, 23570, 25894, 27009 и 28572 от 2018 г. ; КП № 219, ИЗ № 10709 от 2019 г. ; КП № 183, ИЗ № 31348, 3023, 9109, 9208, 30585 от 2019 г. ; КП № 195, ИЗ № 1974, 2751, 3282, 5408, 6661, 7057, 8040, 8402, 8786, 10644, 11124, 11876, 13006, 15359, 22565, 29264, 29408, 30004, 30230 от 2019 г. ; КП № 183, ИЗ № 7177 от 2020 г. ; КП № 195, ИЗ № 2292, 3451, 7768 и 8755 от 2020 г., и са присъдени разноски в размер на 1359 лв.

Наведените в жалбата доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът излага аргументи за липса на собствени, точни и ясни мотиви, като съдът не е съобразил, че лечебното заведение е отчело недоговорена дейност, която не е включена в предмета на сключения договор. По подробно развити съображения касаторът претендира решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу писмената покана, в обжалваната част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.

Ответникът - Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) [Фирма 2], [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Перущица" № 1А, представлявано от управителя д-р Й. П., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, поради което иска оспореното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски за всички инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява основателна.

От фактическа страна по делото е установено, че между страните са сключени Договор № 162383 от 23.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и Договор № 162383 от 25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК. С. З. № РД-13-640 от 16.06.2020 г., издадена от Директора на РЗОК - Пловдив, е възложено извършването на проверка от 17.06.2020 г. до 29.06.2020 г. включително на изпълнител на медицинска помощ УМБАЛ [Фирма 2], със задача контрол по изпълнението на договорения пакет болнична медицинска помощ за дейност от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки в съответствие с общите и специални условия на НРД за МД 2018 г. и всички допълнителни споразумения към него и Приложение № 17а "Клинични пътеки" към НРД за МД 2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, Приложение № 17Б, Приложение № 17В и НРД 2020-2022 г. за МД, договор № РД-НС-01-4-1 от 18.02.2020 г., Договор РД-НС-01-4-3 от 28.04.2020 г. и Приложение № 17 "Клинични пътеки" към НРД 2020-2022 г. В хода на проверката е констатирано неизпълнение по КП 219, КП 2, КП 183, КП 220, КП 237, КП 195 и КП 198. Констатациите са отразени в Протокол № 2 от 23.06.2020 г. за неоснователно получени суми (ПНПС), съгласно който подлежащата сума за възстановяване от УМБАЛ [Фирма 2] е в размер на 93 752 лева. От страна на дружеството е представено възражение против констатациите в протокола от 30.06.2020 г., като по отношение на ИЗ 10709/2019 по КП 219 е заявено, че има техническа неточност, състояща се в дублиране на код 79.39 и по КП 217.3 и 217.2 - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация - таз, УМБАЛ [Фирма 2] няма сключен договор и не разполага със специалисти, притежаващи съответния сертификат за извършване на процедурата. По отношение на КП № 195 и КП № 183 във възражението се посочва, че приемът на пациенти под 18 г. с диагноза "Остър перитонит и инкарцерирала херния" е належащ и насочването и транспортирането към друго лечебно заведение на пациенти в такова спешни състояние носи голям риск, особено при пациенти в посочената възраст. Отделно се посочва, че при спешни интервенции, операциите могат да бъдат извършвани и от хирург без специалност Детска хирургия и допълнителни сертификати. По отношение на констатациите на контролиращите органи, обективирани в Протокол № 2/23.06.2020 г. относно КП № 2, КП № 220, КП № 237 и КП № 198 лечебното заведение няма възражения. Въз основа на констатациите в ПНПС е издадена и оспорената пред първоинстанционния съд Писмена покана с изх. № 29-02-29-106 от 20.07.2020 г. на Директора на РЗОК - гр. Пловдив за възстановяване на суми, получени без правно основание в общ размер на 93 752лв.

В хода на съдебното производство е прието заключение по допусната комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице със специалност "Хирургия" и вещо лице със специалност "Ортопедия и травматология". Заключението е прието в съдебно заседание, проведено на 14.02.2022 г., без възражение от страните.

Първоинстанционният съд намира, че писмената покана е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и при липса на съществени процесуални нарушения.

Изложени са мотиви, че относно нарушенията на условията и реда за оказване на медицинска помощ по КП № 2, КП № 198, КП № 220 и КП № 237 не се спори между страните, посочените в ИАА фактически и правни изводи, съответстват на материалния закон, като в тази част съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен.

По отношение на останалата част на акта, досежно случаите по клинични пътеки: КП № 219, ИЗ № 28438 от 2018 г. ; КП № 183, ИЗ № 19544, 19557, 19895, 20793, 20956, 20963 и 21103 от 2018 г. ; КП № 195, ИЗ № 9895, 10440, 13746, 14257, 18324, 19444, 21382, 21609, 23570, 25894, 27009 и 28572 от 2018 г. ; КП № 219, ИЗ № 10709 от 2019 г. ; КП № 183, ИЗ № 31348, 3023, 9109, 9208, 30585 от 2019 г. ; КП № 195, ИЗ № 1974, 2751, 3282, 5408, 6661, 7057, 8040, 8402, 8786, 10644, 11124, 11876, 13006, 15359, 22565, 29264, 29408, 30004, 30230 от 2019 г.; КП № 183, ИЗ № 7177 от 2020 г. ; КП № 195, ИЗ № 2292, 3451, 7768 и 8755 от 2020 г., първоинстанционният съд формира решаващ мотив, че писмената покана е незаконосъобразна. Според изложените съображения, по тези ИЗ е проведено успешно /при условията на спешност/ лечение и оперативни интервенции на непълнолетни граждани на Р. Б. Прието е за безспорно установено, че в случая проверките на контролните органи са извършени единствено на база справки и проверки в електронна програма Hosp_CRW. От представената по делото медицинска документация относима към процесните случаи и с оглед становището на вещите лица, първоинстанционният съд намира за несъмнено установено, че оперативните процедури са осъществени при индикацията спешност, като нейното наличие не се оспорва от административния орган. Съдът възприема експертните изводи на двете вещи лица, според които при оказване на болничната медицинска помощ на ЗОЛ лечебното заведение е спазило диагностично - лечебния алгоритъм и изискванията за завършеност на процесните КП. По отношение на КП № 219 вещите лица са дали заключение, че се касае за допусната техническа грешка при отчитането на основна оперативна процедура с код 79.39, съвпадението на един и същи код – 79. 39 в Приложение 17А в КП № 217. 2; КП № 217. 3 и КП № 219, като в КП 219 се касае за оперативни намеси на капачката на коляното, а в другите две - за оперативни намеси на таза и е невъзможно две различни манипулации, касаещи различни части на опорно-двигателния апарат да се обозначават и отчитат с един и същи код. Отделно от това, се посочва, че при КП 219 не се изисква, притежаване на допълнителна квалификация на медицинското лице, осъществяващо процедурата, а при КП 217 се изисква такъв. Изложени са съображения, че допълнителен сертификат не е задължително да е придобит в България с оглед "Стандарт по ортопедия и травматология." Въз основа на горното първоинстанционният съд обосновава извод, че процесната писмената покана, в посочената част, е материално незаконосъобразна.

По изложените съображения, първоинстанционният съд, постановява решение, в което отменя по жалба на УМБАЛ „ПЪЛМЕД” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, представлявано от управителя д-р Й. П., Писмена покана с изх. № 29-02-29-106 от 20.07.2020г. на Директора на РЗОК – гр. Пловдив, с която е разпоредено възстановяване на сума в общ размер на 93 752лв., получена без правно основание, в частта ѝ, касаеща КП № 219, ИЗ № 28438 от 2018г.; КП № 183, ИЗ № 19544, 19557, 19895, 20793, 20956, 20963 и 21103 от 2018г.; КП № 195, ИЗ № 9895, 10440, 13746, 14257, 18324, 19444, 21382, 21609, 23570, 25894, 27009 и 28572 от 2018г.; КП № 219, ИЗ № 10709 от 2019г.; КП № 183, ИЗ № 31348, 3023, 9109, 9208, 30585 от 2019г.; КП № 195, ИЗ № 1974, 2751, 3282, 5408, 6661, 7057, 8040, 8402, 8786, 10644, 11124, 11876, 13006, 15359, 22565, 29264, 29408, 30004, 30230 от 2019г.; КП № 183, ИЗ № 7177 от 2020г.; КП № 195, ИЗ № 2292, 3451, 7768 и 8755 от 2020г.

Върховният административен съд – шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно.

Обжалваното решение е постановено при наличие на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - противоречие между мотиви и диспозитив.

Въпреки изложените от съда мотиви за законосъобразност на обжалваната писмена покана, в частта по КП № 2, КП № 198, КП № 220 и КП № 237, в решението липсва диспозитив за отхвърляне на оспорването, в тази му част.

Противоречието между мотивите и диспозитива на обжалваното съдебно решение, се равнява на липса на мотиви. Налице е несъответствие между формираната воля на съда, обективирана в мотивите на решението, и нейното изразяване в неговия диспозитив. Следователно крайният правен резултат не представлява логическо следствие от изложените съображения. Това противоречие представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като препятства възможността да се установи каква е била действителната воля на съда. Всяко съдебно решение представлява комплекс от две безусловно необходими и взаимообвързани части: мотиви и диспозитив.

Мотивите са писмените съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение, въз основа на които е обосновал крайния си извод, изведен в диспозитива на решението. Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите на съда. Мотивите не пораждат самостоятелни правни последици, а обосновават резултата, т. е. диспозитива на съдебния акт. Последните, макар и да не са част от решението, като писмени съображения, обосноваващи правните изводи на съда, са от съществено значение за съдебния акт.

От своя страна, диспозитивът на решението, като правен акт в най-кратка и ясна форма, следва да е логическия извод на съжденията на съда. Предвид горното, при положение, че административният съд излага мотиви в насока на отхвърляне оспорването в една част, но въпреки това постановява единствено диспозитив, с който отменя Писмена покана с изх. № 29-02-29-106 от 20.07.2020г. на Директора на РЗОК – гр. Пловдив, с която е разпоредено възстановяване на сума в общ размер на 93 752 лв., е налице хипотеза, при която конкретно изложените мотиви се явяват неотносими и некореспондиращи на крайния извод на съда за частично отхвърляне на оспорването срещу индивидуалния административен акт.

Предвид наличието на нарушение на изискванията за съдържание на решението съгласно чл. 172а, ал.2 АПК и на съдопроизводствените правила, касационната инстанция не може да изложи за първи път съображения, доколкото това би довело до нарушаване на правото на страните да реализират правата си пред две съдебни инстанции.

По изложените съображения, решението предмет на контрол, следва да се отмени като неправилно, а делото да се върне за ново разглеждане на друг състав от първоинстанционния съд. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл.226, ал.3 АПК.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 АПК и чл. 222, ал. 2, т.1АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1590 / 16.09.2022 г., постановено по адм. дело № 1956 / 2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА