Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията К. А. по административно дело № 11429 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. М., гр. Сливен, [улица], срещу Решение №215 от 19.10.2022 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. дело №274/2022 г.

С обжалваното решение съдът e отхвърлил жалбата на Мораитов срещу принудителна административна мярка (ПАМ) - принудително задържане чрез техническо средство – скоба на моторно превозно средство (МПС) с рег. №[рег. номер], приложена на 27.06.2022 г. в 14.13 ч., в гр. Сливен, ул. "Г. С. зад „Гера“, от специалист „Екология“ при О. С.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че с Наредбата за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на О. С. (НУРПБППМПСТОС, Наредбата) се определя редът за платено и безплатно преференциално паркиране, според който паркиране върху места, определени за паркиране на хора с трайни увреждания, след заплащане на дължимата такса не се допуска. В тази връзка счита, че съгласно правилата на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), след изтичане на обозначеното време от 2 часа, МПС на лице с увреждания няма право да бъде паркирано на това място или същото е паркирано неправилно и следователно следва да бъде отстранено принудително, което е сторено в 17.45 ч. Според касатора поставянето на наказателна скоба, вместо да преустанови нарушението, задържа автомобила на място, в нарушение на правилата за движение и в нарушение на целта на преустановителните ПАМ. Според касатора с извършените от компетентните органи действия се изпада в противоречие, тъй като от една страна МПС е паркирано, без да е заплатена такса и се задържа до заплащането на такава, въпреки, че такава такса не се дължи, а от друга се приема, че МПС е паркирано неправилно и съответно е репатрирано именно защото е паркирано на място, предназначено за хора с увреждания.

Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Специалист в отдел "Екология" в О. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага възражения на релевираните от касатора доводи.

Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото, като прави възражение за прекомерност в случай, че насрещната страна е поискала адвокатско възнаграждение над установените размери.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

По делото се установява от фактическа страна, следното:

На 27.06.2022 г. в 14.13 ч., в гр. Сливен, специалист „Екология“ в О. С. в присъствието на свидетел на длъжност контрольор АТП - скоби при Общинско предприятие "Градска мобилност" - Сливен, е извършил проверка на ул. "Г. С. зад „Гера“, при която е установено, че МПС с рег. №[рег. номер], [Марка], е паркирано на паркомясто, предназначено за хора с трайни увреждания над 2 часа, предвид което е приложена ПАМ - поставяне на наказателна скоба №9. Съставен е Протокол №016323 и са направени са 6 бр. снимки.

Към преписката е приложен талон, серия А №0000000006 за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора в неравностойно положение до 2 часа на ден с отразени: дата и установен час на паркиране - 27.06.2022 г. 11:32 часа; подзона и код на служител - 03 user 31; марка и ДРН: Мерцедес [рег. номер]; към талона е приложена разпечатка - Синя зона община Сливен, съдържаща данни за извършената проверка, относно установяване паркирането на процесния автомобил.

С. З. № РД 15-2476 от 14.10.2019 г., издадена от кмета на О. С. на служителя, приложил мярката е възложено да осъществява контрол чрез прилагане на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 и чл. 168 вр. с чл. 171, т. 5 ЗДвП, във връзка с прилагането на НУРПБППМПСТОС.

С. З. № РД 15-746 от 26.05.2017 г., издадена от Кмета на О. С. е утвърдена схема за разположение на местата за паркиране "Синя зона" на територията на град Сливен, в чийто обхват попада процесната ул. "Г. С. .

В хода на делото са събрани гласни доказателства.

Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че принудителната административна мярка е приложена от компетентен орган по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, в установената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.

Приел е, че мястото, на което е бил паркиран процесният автомобил, е било място за преференциално паркиране на МПС, превозващи хора в неравностойно положение, обозначено с пътен знак, чрез който на водача да са указани условията за паркиране. Приел е за установено, че престоят на автомобила е превишил разрешените 2 часа, поради което мярката е законосъобразно приложена. Въз основа на горното е отхвърлил подадената жалба.

Решението е неправилно.

Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. В съответствие с чл. 99, ал. 3 ЗДвП, Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.

НУРПБППМПСТОС определя реда за платено и безплатно преференциално паркиране на територията на О. С. Съгласно чл. 8, ал. 1 от същата, в зоната за платено паркиране се осигуряват определен брой места за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора в неравностойно положение. Тези места са с възможно най-добър достъп от входовете и подходите към тях и се обозначават с пътен знак „Инвалид” и с плътна пътна маркировка с изобразен международния символ „Инвалид” (ал. 2). Според чл. 9, ал. 1 право да паркират и престояват на определените места по чл. 8, имат превозните средства, които към момента при и по време на паркирането обслужват персонално лицето, с валидна Карта за паркиране, издадена на негово име. Притежателите на карта за преференциално паркиране, безплатно паркират МПС на местата по чл. 8, ал. 2 за период до 2 часа на ден (ал. 2).

Съгласно чл. 23, ал. 1 НУРПБППМПСТОС при нарушаване правилата за паркиране в „Синя зона“ и след прилагане на техническо средство за принудително задържане и изтичане на указаното време, се прилага принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. б), предложение първо ЗДвП. В съответствие с чл. 24 от Наредбата при приложени ПАМ, МПС се освобождава след заплащане на дължимата цена за времето, през което е било паркирано в зоната, както и разходите по прилагането им.

Безспорно е, че мястото, на което е бил паркиран процесният автомобил, е било място за преференциално паркиране на МПС, превозващи хора в неравностойно положение, обозначено с пътен знак, чрез който са указани условията за паркиране. Безспорно е също така, че касаторът е притежател на талон, даващ му право на безплатно преференциално паркиране на местата по чл. 8, ал. 2 за период до 2 часа на ден.

По своя правен характер принудителното задържане на МПС с техническо средство - скоба е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Целта на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП е да се гарантира ползването на общинската собственост само след заплащане на дължимата такса.

Няма обаче законова правна норма, която да установява принудително задържане на превозно средство, паркирало над установеното време за ползване на преференциално място за паркиране. Както беше посочено по-горе законът предвижда ограничителни мерки от вида на процесната, само за МПС, за които не е заплатена дължимата цена за паркиране. Съгласно цитираните по-горе разпоредби от Наредбата, паркирането на преференциалните места е безплатно, но ограничено времево, като паркирането на автомобили извън тези по чл. 9, ал. 1 от Наредбата не е предвидено. Следователно не съществува хипотеза, в която е разрешено платено паркиране на тези места.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 23 ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в закон. Това изискване е гаранция за законоустановеността на административната принуда, която пряко засяга права и законни интереси на адресата.

В случая принудителната мярка не е установена в закон. Съдът и административният орган основават приложимостта й на НУРПБППМПСТОС, но видно от посочените по - горе относими разпоредби от същата, не е предвидено основание за прилагане на мярка от вида на процесната в случаите на превишаване на времето за преференциално паркиране. Разпоредбата на чл. 24, регламентираща освобождаването на МПС след заплащане на дължимата цена, не включва случаите на безплатно преференциално паркиране. Но дори да се приеме за приложима и в тези случаи, то установяването на ПАМ в наредба, а не в закон е нарушение на чл. 23 ЗАНН. С оглед на това органът и съдът са били длъжни, на основание чл. 5, ал. 1 АПК, да не приложат разпоредбата на наредбата.

Видно от изложеното обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. С оглед на изложеното оспорената ПАМ, макар и приложена от компетентен орган и в исканата от закона форма е незаконосъобразна, тъй като противоречи на материалноправни разпоредби. Същата следва да бъде отменена.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на касатора се дължат разноски в общ размер на 680,00 лева, от които 10,00 лева внесена държавна такса пред първоинстанционния съд, 70,00 лева държавна такса за касационната инстанция и 600,00 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.07.2022 г. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като е под минимума определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №215 от 19.10.2022 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. дело №274/2022 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ принудителна административна мярка - принудително задържане чрез техническо средство – скоба, на пътно превозно средство с рег. №[рег. номер], приложена на 27.06.2022 г. в 14.13 ч. в гр. Сливен, ул. "Г. С. зад „Гера“, от специалист „Екология“ при О. С.

ОСЪЖДА О. С. гр. Сливен, бул. "Ц. О. №1 да заплати на Д. М., гр. Сливен, [улица], 680,00 (шестстотин и осемдесет) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА