Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: ЙОРДАН КОНСТ. П. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията Й. К. по административно дело № 11524 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 5931 от 17.10.2022г., постановено по адм. д. № 11708/2021г. Административен съд – София-град, първо отделение, 19-ти състав, е отменил по жалба на „БУБА ФАУДС“ ЕООД, [ЕИК], с адрес за кореспонденция гр.София, кв.“Требич“, ул.“Погледец“ 6, Ревизионен акт /РА/ № Р – 22221320003112 - 091 - 001/ 08.04.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1615/18.10.2021г. на директора на Д“ОДОП“-София, в следните части: относно отказано право на данъчен кредит от доставчиците „ГРУП 1 – КА 9“ ЕООД, „ЕЛАН“ ЕООД, „МЕСТРЕЙД 064“ ЕООД, „ПРОСПЕРА 2008“ ЕООД по фактура № 75/11.01.2016г. с ДДС, „ТАНГРА – РУСИЯ“ ЕООД общо в размер на 27 619,29лв. ведно с лихви за забава в размер на 9 571,95лв. С решението съдът е отхвърлил жалбата в останалата й част и е осъдил страните за разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата.
Срещу така постановеното решение, в отменителната му част, е подадена касационна жалба от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт С. М.. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в посочената му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнителна касационна жалба се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град в обжалваната му отменителна част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, в това число заплатена държавна такса и юрисконсулско възнаграждение.
Ответното по касационната жалба дружество „БУБА ФУУДС“ ЕООД, [ЕИК], с адрес за кореспонденция гр.София, кв.“Требич“, [улица], представлявано от управителя Л. В., чрез своя процесуален представител адв.П. Т. - Леви взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски.
Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от „БУБА ФУУДС“ ЕООД, с адрес за кореспонденция гр.София, кв.“Требич“, [улица], представлявано от управителя Л. В., чрез процесуалния му представител адв. с. „Терзиева, Иванчева, Найденова и съдружници“ с пълномощник адв.П. Т. – Леви. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град в потвърдителната му част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му отхвърлителна част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт и в тази му част. Претендира заплащане на разноски за две съдебни инстанции.
Ответният по касационнана жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. София чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Т. П. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество и двете са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са както следва: жалбата на „БУБА ФУУДС“ ЕООД е основателна, а тази на директора на Д“ОДОП“ – София е неоснователна.
С решението си Административен съд – София град е отменил Ревизионен акт /РА/ № Р – 22221320003112 - 091 - 001/ 08.04.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1615/18.10.2021г. на директора на Д“ОДОП“-София, в следните части: относно отказано право на данъчен кредит от доставчиците „ГРУП 1 – КА 9“ ЕООД, „ЕЛАН“ ЕООД, „МЕСТРЕЙД 064“ ЕООД, „ПРОСПЕРА 2008“ ЕООД по фактура № 75/11.01.2016г. с ДДС, „ТАНГРА – РУСИЯ“ ЕООД общо в размер на 27 619,29лв. ведно с лихви за забава в размер на 9 571,95лв. С друга част от решението съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу посочения ревизионен акт в останалата му част. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията, издадените заповеди за възлагане на ревизия, извършените насрещни проверки на доставчици и други събрани в хода на ревизията доказателства, посочена е извършваната от ревизираното дружество стопанска дейност и получените в тази връзка доставки и упражнено право на данъчен кредит, представените доказателства от доставчици и ревизирания субект, констатациите на органа по приходите за липса на реални доставки и непризнаване на право на данъчен кредит в размер общо на 61 245,65лв. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, подписани са с квалифициран електронен подпис, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. След това административният съд е пристъпил към преценка на материалната законосъобразност на акта. На първо място е дадено тълкуване на относими правни разпоредби относно възникване на правото на данъчен кредит, значението на реалността на доставките като елемент от това право, разпределянето на доказателствената тежест в процеса, като е направено накратко позоваване и на принципни решения на Съда на Европейския съюз в тази насока. От стр.8 до стр. 18 от решението съдът е обсъдил констатациите на органа по приходите за всеки един от доставчиците „ГРУП 1 – КА 9“ ЕООД, „АЛИАН 2“ ЕООД, „ДАРКО ТРАНС ФРУТ“ ООД, „ЕЛАН“ ЕООД, „Е – РОЛ“ ЕООД, „МЕСТРЕЙД 064“ ЕООД, „ПРОСПЕРА 2008“ ЕООД“СКАЙ БИЛД ГРУП“ ЕООД, „СНЕЙЛС“ ЕООД, „ТАНГРА – РУСИЯ“ ЕООД и „ТРАНСАВТО КЪМПАНИ“ ЕООД. Прието е, че правото на данъчен кредит по доставки на „ГРУП 1 – КА 9“ ЕООД, „ЕЛАН“ ЕООД, „МЕСТРЕЙД 064“ ЕООД, „ПРОСПЕРА 2008“ ЕООД по фактура № 75/11.01.2016г. с ДДС, „ТАНГРА – РУСИЯ“ ЕООД е отказано неправомерно и в тази част ревизионният акт следва да бъде отменен. Основните мотиви в тази насока са изложени по отношение на доставчика „ГРУП 1 – КА 9“ ЕООД , а за останалите са отбелязани конкретните особености. Систематизирани за целите на настоящето изложение те се изразяват в следното: отбелязани са фактурите по които е упражнено право на данъчен кредит, размера на същия и техния предмет; възпроизведени са в системен вид констатациите на органа по приходите, поради които е отказано право на данъчен кредит; отбелязани са представените писмени доказателства, свързани с доставката; възпроизведени са подробно констатациите на експерта за този доставчик, в това число допълнителните обяснения дадени при разпита на експерта в открито съдебно заседание, както и мотивите на съда, защо кредитира заключението в тази му част; възпроизведени са показанията на свидетеля Б. В., който е работил като шофьор на хладилния камион на задълженото лице, който е обяснил подробно през процесните периоди как са били извършвани доставките на стоките, необходими за дейността на дружеството; изложени са изводите на съда защо съвкупната преценка на доказателствата обосновава извод за реални доставки по фактурите на този доставчик/стр.10 от решението/; изложени са и мотиви защо съдът приема, че констатациите на органите по приходите за липса на реални доставки не следва да бъдат възприемани.
По отношение на отказаното право на данъчен кредит от останалите доставчици първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в тази му част. Подобно на гореизложеното, основните мотиви в тази насока са изложени в т.2 по доставките на „АЛИАН 2“ ЕООД – стр.11 от решението. В подобен порядък са изложени на първо място констатациите на ревизиращите, защо приемат, че от събраните доказателства не се установяват реални доставки; акцентирано е, че от събраните доказателства не се установява доставчикът да е притежавал обект, от който да може да извършва доставки от типа на процесните; изложени са подробни мотиви защо съдът преценява констатациите на ревизиращите за правилни и обосновани, в това число, че само притежаване на фактура и нейното счетоводно отразяване не е достатъчно за установяване на реалността на стопанската операция; коментирани са съставените приемо-предавателни протоколи, като е прието, че са със съдържание идентично на фактурите, не съдържат данни за конкретното място, където е станало приемо-предаването на стоките и не може да се направи извод за реална размяна на стокови ценности. На отделен ред е направен коментар на доводите на жалбоподателя, обосновани с решението на Съда на Европейския съюз от 13.02.2014г. по дело С – 18/13 „М. П. ЕООД. Отбелязано е, че по него дело не е била спорна реалността на пряката доставка, както и че ДЗЛ не е извършило нарушения, а са установени различни нередности при прекия или предходните доставчици, какъвто не е настоящия случай. Посочено е, че отказът на право на данъчен кредит не обоснован единствено и само поради липса на кадрова и материална обезпеченост на доставчика, а е направена съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства.
Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно в отменителната му част и неправилно и незаконосъобразно в отхвърлителната му част.
В касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –София против отменителната част от решението на Административен съд – София град се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му отменителна част поради наличие на всички основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е извършил правилна и комплексна преценка на всички събрани по делото факти и обстоятелства, което има за последица неправилност и необоснованост на изводи, че процесните фактури документиран реално извършени доставки.
По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
По тази част от делото няма спор за факти. В хода на ревизията е установено, че през ревизираните периоди „БУБА ФУУДС“ ЕООД има за основен предмет на дейност приготвяне и доставяне на храна на ученически столове и бюфет към С. О. райони Надежда, Триадица, Сердика, Подуене и Оборище и предоставяне на готова храна по програма „Топъл хляб“ в клуба на пенсионера в ж. к. „Свобода“ за периода 18.09.2017г. – 31.12.2019г. В тази връзка дружеството е упражнило право на данъчен кредит по доставките на посочените по-горе доставчици. Видно от констативната част на ревизионния доклад / към чиито мотиви препраща ревизионния акт/, констатациите на органите по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит се основават на това, че в хода на ревизията не е установено доставчиците да разполагат с материално-техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на процесните доставки, че повечето от тях не са открити на декларирания данъчен адрес, че не са представили необходимите доказателства, че са притежавали стоки от типа на процесните. Акцентирано е още, че предмет на доставките – месо, плодове, зеленчуци, консерви и други хранителни продукти, свързани с основната дейност на задълженото лице, предполага фактурите за доставките да бъдат придружени от определени допълнителни документи - сертификати за годност, ветиринарно-медицински свидетелства, и прочие, изисквания които поставят нормите на Закона за храните и Закона за ветеринарномедицинската дейност, за да се осигури възможност за проследяване на храните от момента на тяхното производство, през търговията и транспорт и прочие до влагането им в крайни продукти.
По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че констатациите на ревизионният акт за липса на реални дотавки за посочените фактури са опровергани от събраните по делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза и е отменил същия в тази му част.
Настоящата съдебна инстанция споделя тези негови изводи при условията на чл.221,ал.2 АПК и ги набира за обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
Между страните няма спор относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит, съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка".
Както бе вече посочено, констатациите на ревизиращите органи за непризнаване на право на данъчен кредит се свеждат до това, че в хода на ревизията не е установено процесните доставчици да разполагат с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, съответно, че липсват придружаващи фактурите допълнителни документи, съставянето на които е задължително по силата на законовите норми, регламентиращи търговия с подобен род стоки. Поради това основният спор между страните се свежда до това, налице ли са реални доставки на посочените стоки по процесните фактури, законосъобразни ли са така направените констатации за липса на реални доставки и опровергават ли се от събраните по делото доказателства.
За да отговори на така поставените въпроси, настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена – чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Касае за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и правилно съдът е приел, че е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС – решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("М. П. ), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките.
В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.
В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаването на стоката или услугата от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполага ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана същата.
В хода на съдебното производство е извършена проверка на доказателства, събрани в хода на делото, в това число и чрез назначаване на съдебно-счетоводната експертиза, така и ангажирани допълнителни писмени и гласни доказателства. На база на този анализ е установена връзката между отделните доказателства за факта на реалното извършване на процесните доставки, както и извършените последващи доставки от ревизираното дружество.
Наведените в касационната жалба доводи по същество съставляват повторение на част от констатациите на ревизионния акт. Следва да бъде посочено, че мотивите на първоинстанционното решение налагат извод, че противно на твърдяното в жалбата, решаващият съд е обсъдил всички доводи на страните, след което е пристъпил към изграждане на изводите си за реалността на процесните доставки. Следва да бъдат споделени изводите му, че в по-голямата си част констатациите на са неотносими към правото на данъчен кредит, а отсъствието на придружаващи документи, които следва да бъдат съставяни по силата на специалните закони, може да бъде обяснено, че същите са били твърде много по обем и дружеството е имало указания от БАБХ да съхранява същите за период от една година, след което същите са били унищожавани. Правилно е акцентирано и на обстоятелството, че чрез експертизата е установено, че е възможно проследяването на стоките, предмет на доставка по фактурите, от момента на постъпването й в дружеството до крайната й реализация. Не без съществено значение е и обстоятелството, че за преобладаващия брой фактури е установено плащане от страна на получателя, в това число и по банков път, което без да е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит е косвено доказателство, за реалността на доставките.
Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд София град в отменителната му част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на Д“ОДОП“-София и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.
В касационната жалба на „БУБА ФУУДС“ ЕООД се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че решаващият съд не е обсъдил всички относими към доставките факти и обстоятелства, поради което е направил необосновани изводи за липса на реални доставки. Според касатора, изводите на съда са в противоречие с установената съдебна практика и тълкуването на закона, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз. Твърди се още, че фактическата обстановка относно правото на данъчен кредит по тези фактури по нищо не се различава от тази, при които е признато такова право от съда.
По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
По изложените по-горе мотиви първоивоинстанционният съд е приел, че фактурите издадени от доставчиците „АЛИАН 2“ ЕООД, „ДАРКО ТРАНС ФУТ“ ЕООД, „Е РОЛ“ ЕООД , по една от фактурите на „ПРОСПЕРА 2008“ ЕООД, „СКАЙ БИЛД ГРУП“ ЕООД, „СНЕЙЛС“ ЕООД и „ТРАНСАВТОКЪМПАНИ“ ЕООД не материализират реално извършени доставки. Решаващият съд е споделил в тази част констатациите на органите по приходите за липса на реални доставки – че в хода на ревизията не са открити представители на въпросните дружества и същите не са представили изисканите им доказателства във връзка с извършването на доставките; че същите не разполагат с обект, от който могат да бъдат изпълнени доставките и стоките предадени на получателя, че същите не са подавали декларация за извършвана дейност по ЗКПО пред процесните периоди.
Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводи на първоинстанционния съд и ги намира за необосновани на фактите по делото и в противоречие с изводите на съда по отношение на другите фактури, по които реалността на доставките и правото на данъчен кредит е признато на страната. Следва да бъде посочено, че фактическата обстановка по тези доставки в преобладаващия брой от случаите е идентична на тази, при която е признато право на данъчен кредит. Въпросните фактури са придружени от приемо-предавателни протоколи, в които са описани предаваните и получени стоки, фактът на получаване и транспортиране на стоките е установен с надлежни писмени и гласни доказателства. Както бе вече посочено, в хода на делото е установено, защо не могат да бъдат представени придружаващите стоките документи – сертификати, ветеринарни свидетелства и прочие, както и е установен механизма на извършване на доставките, транспортирането на стоката, заприходяването й в получаващото дружество и как тя е реализирана при извършване на последващи доставки.
Видно от данните по делото, по всяка една от въпросните фактури има приложени сходни доказателства на тези, които са приложени по фактурите, за които ревизионният акт е отменен. По всяка една от въпросните фактури има приложени приемо-предавателни протоколи за предаване между получател и доставчик на предмета на доставка /услуги или стоки/. По някои от фактурите освен приемо-предавателни протоколи, има приложени и договори, оферти, и други писмени доказателства. Констатациите на експертите по отношение на тези фактури не се различават от тези, по които правото на данъчен кредит е признато от първоинстанционния съд.
По изложените по-горе мотиви следва да бъде прието, че въпросните фактури по номера и доставчици също удостоверяват реално извършени доставки на стоки и услуги и приемайки друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон.
Като неправилно решението на административния съд следва да бъде отменено в отхвърлителната му част относно непризнато право на данъчен кредит по доставки на „АЛИАН 2“ ЕООД, „ДАРКО ТРАНС ФУТ“ ЕООД, „Е РОЛ“ ЕООД , по една от фактурите на „ПРОСПЕРА 2008“ ЕООД, „СКАЙ БИЛД ГРУП“ ЕООД, „СНЕЙЛС“ ЕООД и „ТРАНСАВТОКЪМПАНИ“ ЕООД, и при условията на чл.222,ал.1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионният акт бъде отменен и в частта му за непризнато право на данъчен кредит общо в размер на 33 626,16лв. главница и лихви за забава в размер на 11 721,83лв.
В останалата му отхвърлителна част при условията на чл.221,ал.2 АПК решението следва да бъде оставено в сила.
Разноски
При този изход на процеса първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила в частта му, в която Д“ОДОП“-София е осъдена да заплати на „БУБА ФУУДС“ ЕООД разноски по делото в размер на 2 246,68лв. , съответно отменено в осъдителната му част за разноските, в която „БУБА ФУУДС“ ЕООД е осъдено да заплати на Д“ОДОП“ – София разноски по делото в размер на 1 920,58лв., а Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическото лице в състава на което влиза Д“ОДОП“- София следва да бъде осъдена да заплати на „БУБА ФУУДС“ ЕООД разноски по делото за двете съдебни инстанции общо в размер на 6 778,32лв. съгласно представения на л.38 от настоящето дело списък с разноски и доказателства за тяхното извършване.
Водим от горното и на основание чл.222,ал.1 и 221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 5931 от 17.10.2022г. на Административен съд – София град, първо отделение, 19-ти състав, постановено по адм. д. № 11708/2021г. , в частта му, в която е отхвърлена жалбата на „БУБА ФУУДС“ ЕООД, [ЕИК], с адрес за кореспонденция гр.София, кв.“Требич“, [улица], представлявано от управителя Л. В., против Ревизионен акт /РА/ № Р – 22221320003112 - 091 - 001/ 08.04.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1615/18.10.2021г. на директора на Д“ОДОП“-София, в частта му, в която на дружеството са определени задължения за ДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит общо в размер на 33 626,16лв. главница и лихви за забава в размер на 11 721,83лв. , по фактури издадени от „АЛИАН 2“ ЕООД, „ДАРКО ТРАНС ФУТ“ ЕООД, „Е РОЛ“ ЕООД , по една от фактурите на „ПРОСПЕРА 2008“ ЕООД, „СКАЙ БИЛД ГРУП“ ЕООД, „СНЕЙЛС“ ЕООД и „ТРАНСАВТОКЪМПАНИ“ ЕООД, както и в осъдителната му част за разноските, в която „БУБА ФУУДС“ ЕООД е осъдено да заплати на Д“ОДОП“ – София разноски по делото в размер на 1 920,58лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ № Р – 22221320003112 - 091 - 001/ 08.04.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1615/18.10.2021г. на директора на Д“ОДОП“-София, в частта му, в която на „БУБА ФУУДС“ ЕООД, [ЕИК], с адрес за кореспонденция гр.София, кв.“Требич“, [улица], представлявано от управителя Л. В., са определени задължения за ДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит общо в размер на 33 626,16лв. главница и лихви за забава в размер на 11 721,83лв. , по фактури издадени от АЛИАН 2“ ЕООД, „ДАРКО ТРАНС ФУТ“ ЕООД, „Е РОЛ“ ЕООД , по една от фактурите на „ПРОСПЕРА 2008“ ЕООД, „СКАЙ БИЛД ГРУП“ ЕООД, „СНЕЙЛС“ ЕООД и „ТРАНСАВТОКЪМПАНИ“ ЕООД.
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 5931 от 17.10.2022г. на Административен съд – София град, първо отделение, 19-ти състав, постановено по адм. д. № 11708/2021г., в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. А. по приходите – София да заплати на „БУБА ФУУДС“ ЕООД, [ЕИК], с адрес за кореспонденция гр.София, кв.“Требич“, [улица], представлявано от управителя Л. В., разноски по делото за двете съдебни инстанции още в размер на 6778,32 /шест хиляди седемстотин седемдесетдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ Й. К. п/ ЛОЗАН ПАНОВ