Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ХРИСТО К. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от председателя Т. Н. по административно дело № 11646 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Б., приподписана от адв. И. срещу решение № 2282 от 06.04.2022 г. по адм. дело № 11848/2021 г. по описа на Административен съд – София – град, допълнено и изменено в частта за разноските с определение № 4520 от 06.06.2022 г. и определение № 5795 от 20.07.2022 г., по адм. дело № 11848/2021 г. по описа на Административен съд – София – град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) №Р-22221318005485-091-001/05.04.2019 г., в потвърдената му и изменена част с решение №1735/14.10.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП), с която на ревизираното лице са установени задължения за годишен данък по чл. 26, ал. 7 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2012 г. в размер на 140,31 лв., ведно със съответните лихви, както и в частта за установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 866,05 лв. и лихви в размер на 521,62 лв. и К. Б. е осъден да заплати на Национална агенция за приходите (НАП) гр. София разноски по делото.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според кастора по делото липсват писмени доказателства за получени наложени платежи и парични преводи от „Е. Е. ЕООД, събрани по надлежния процесуален ред, поради което намира, че обстоятелството по чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК не е доказано. В представено писмено становище от 06.06.2023 г. твърди, че по отношение на установените задължения по чл. 17 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 866.05 лв. и лихви в размер на 521.62 лв. е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Иска решението да бъде отменено. Не претендира разноски по делото.

Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – София, чрез юрк. К., в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 438.77 лв.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Касационното производство е повторно, след като с решение № 11516 от 12.11.2021 г. по адм. дело № 2652/2021 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено решение № 4813 от 09.09.2020 г. по адм. дело № 12645/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, в която е отменен РА № Р-22221318005485-091-001/05.04.2019 г., издаден от Е. С. – орган възложил ревизията и Р. З. – ръководител на ревизията, в частта изменена и потвърдена с Решение №1735/14.10.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП относно установените на К. Б. задължения за данък по чл. 17 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 866.05 лв. главница и лихви в размер на 521.62 лв. и делото е върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София-град. В останалата част Върховният административен съд е оставил в сила решение № 4813 от 09.09.2020 г. по адм. дело № 12645/2019 г. по описа на Административен съд – София-град.

Предмет на спора в настоящото производство е първоинстанционото решение относно РА единствено в частта, с която са установени на К. Б. задължения за данък по чл. 17 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 866.05 лв. главница и лихви в размер на 521.62 лв.

С първоинстанционния съдебен акт съдът е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА, в частта с която са му установени задължения за годишен данък по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 140,31 лв., ведно със съответните лихви и задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 866,05 лв. и лихви в размер на 521,62 лв.

Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му.

За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу РА в горепосочените части, първоинстанционният съд е приел, че ревизията законосъобразно е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, тъй като са налични предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - наличие на укрити приходи.

Съдът е приел, че представените в съдебната фаза, на л. 198-209 фактури с получател на доставката ревизираното лице и предмет - доставка на дрехи, следва да се ценят, съпоставени с разходни ордери за 2012 г., издадени от „Еконт експрес“ ООД с получател на сумите жалбоподателя, в преписката, представена от ответника, като разходните ордери носят неговия подпис. При анализа на тези доказателства съдът е направил извод, че ревизираното лице е придобивало дрехи с цел продажба, като е осъществявал тази дейност чрез куриер, в резултат на което е реализирал приходи от продажба на дрехи, които приходи не са били декларирани по съответния ред.

Съдът е приел, че ревизираното лице не е представило доказателства, които да опровергаят направените констатации от приходните органи, поради което е приел, че е налице установеното превишения на приходите над разходите, което е основание за облагане по чл. 17 ЗДДФЛ. Поради изложеното, съдът е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА в тази част.

Решението е недопустимо в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на г-н Бонев срещу РА № Р-22221318005485-091-001/05.04.2019 г., в потвърдената му и изменена част с решение №1735/14.10.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“, с която на ревизираното лице са установени задължения за годишен данък по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 140,31 лв., ведно със съответните лихви. В тази част решението не е било предмет на спора пред административния съд, защото тази част на РА е отменена при първоначалното разглеждане на делото и първоинстанционото решение е оставено в сила в тази част с първото касацонно решение на ВАС. З. първоинстанционният съд недопустимо се е произнесъл по жалбата на ревизираното лице срещу РА в тази част. От мотивите и диспозитива на решението на първата касация е видно, че Върховният административен съд е споделил изводите на предходната първа инстанция, че РА е незаконосъобразен, относно установените задължения, във връзка с получени данни от трето лице „Еконт експрес“ ООД, за данък по чл. 26. ал. 7 ЗДДФЛ и ДОО, ЗОВ и УПФ за процесните периоди, включително и лихви върху авансови вноски за ДОО, ЗОВ и УПФ. Решение № 4813 от 09.09.2020 г. по адм. дело № 12645/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е отменен РА, във връзка с установените задължения за годишен данък по чл. 26. ал. 7 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 140,31 лв., ведно с лихви за забава в размер на 84,51 лв. е оставено в сила, с решение № 11516 от 12.11.2021 г. по адм. дело № 2652/2021 г. по описа на Върховния административен съд.

По изложените съображения обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на Бонев срещу РА по отношение на установените задължения за годишен данък по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 140,31 лв., ведно със съответните лихви, е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.

Решението е правилно в останалата му обжалвана част като резултат, макар да е постановено при почти пълна липса на мотиви.

От мотивите на съдебния акт не може да се заключи, че съдът е разбрал в какво се състои спора по делото и по какъв начин се установени процесните задължения . Вместо да се произнесе дали задълженията по чл. 17 ЗДДФЛ са определени законосъобразно, съдът е изложил мотиви във връзка с РА, в частта, в която същият е вече е отменен с влязло в сила съдебно решение. В мотивите на обжалваното решение са обсъждани единствено доказателствата, свързани с получени данни от трето лице „Еконт експрес“ ООД, въз основа на които е определен данък по чл. 26. ал. 7 ЗДДФЛ, които доказателства са неотносими към установените задължения по чл. 17 ЗДДФЛ.

Тъй като делото е за втори път пред касационната инстанция, на основание чл. 227, ал. 1 АПК, Върховният административен съд следва да реши спора по същество.

В решението на първия касационен състав е прието, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на администратовнопроизводствените правила, поради което настоящият касационен състав не следва да се произнася в тази насока.

По делото не е било спорно, че задълженията на ревизираното лице за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ са установени в резултат на извършена при ревизията съпоставка между получените от г-н Бонев доходи и извършените разходи за данъчен период 2012 г. По време на ревизията е прието, че наличните разполагаеми средства в брой на ревизираното лице към 01.01.2012 г. са били в размер на 5 000 лв., а наличната сума по банковите му сметки е била в размер на 1 317,81 лв. След съпоставка на приходите и разходите на ревизираното лице на годишна база, приходните органи са приели, че е налице превишаване на разходите над приходите в общ размер на 5 398,49 лв. Установени са и получени средства с неустановен произход в размер на 3 271 лв. За да формират данъчна основа за облагане в размер на 8 660,49 лв., приходните органи са събрали превишението на разходите над приходите в размер на 5 398,49 лв. и получените средства по банкова сметка в размер на 3 271 лв. (във връзка с направени преводи от П. С. в размер на 1 478 лв. и ЕТ „Ц. П.“ в размер на 1 793 лв. за които преводи не са представени доказателства за основанието на превода). След обсъждане на събраните по време на ревизията приходните органи са приели, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1 ДОПК и ревизията е проведена по особения ред.

Настоящият съдебен състав намира, че ревизията правилно е проведена по особения ред, тъй като по делото са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Ревизираното лице е било надлежно уведомено по чл. 124, ал. 1 ДОПК, че ревизията ще бъде проведена по особения ред.

Касаторът не е твърдял и не е представил доказателства, че към 01.01.2012 г. е разполагал с различна сума от посочената в РА, поради което приходните органи правилно са приели, че началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2012 г. е било в размер на парични средства в брой – 5 000 лв. и наличната сума по банкови сметки – 1 317,81 лв.

От ревизираното лице не са направени никакви оплаквания във връзка с включените приходи и разходи в паричния поток на г-н Бонев за 2012 г. Единствените направени оплаквания пред всички съдебни инстанции и пред приходните органи са били по отношение на получените суми от „Е. Е. ЕООД, които не са предмет на настоящият спор. По делото не са представени никакви доказателства и по отношение на преведените по банков път суми в общ размер на 3 271 лв. от П. С. и от ЕТ „Ц. П.“. Ревизираното лице не е посочило на какво основание е получило тези средства. Не е ясно дали същите са получени като заем или във връзка с извършена продажба. В тази насока липсват каквито и да било твърдения или представени доказателства, поради което приходните органи правилно са приели, че посочената сума е с неустановен произход.

Настоящият съдебен състав намира, че в тежест на доказване на ревизираното лице, при ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК, е доказването на липса на превишаване на разходите над приходите за данъчния период 2012 г., както и произхода на паричните средства получени по банков път. В настоящият случай ревизираното лице не е доказало тези обстоятелства и е проявило процесуална пасивност, като не е изложило никакви оплаквания по отношение на установените задължения по чл. 17 ЗДДФЛ за 2012 г.

Неоснователно е възражението на касатора, че по отношение на спорните задължения е изтекла абсолютната погасителна давност, съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК. Според посочената правна норма, с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането и прекъсването на давността. Съгласно ал. 1, давностният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. За задълженията по чл. 17 ЗДДФЛ за 2012 г. погасителна давност е започнала да тече от 1.01.2014 г., като същата изтича към 1.01.2024 г., следователно към настоящия момент не е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК.

По изложените съображения, първоинстанционното решение е правилно като краен резултат в посочената част и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ответника по касацията следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 438,77 лв. за касационното производство. Същото е съобразено с материалния интерес на спора и е изчислено въз основа на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 2282 от 06.04.2022 г. по адм. дело № 11848/2021 г. по описа на Административен съд – София – град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на К. Б. срещу Ревизионен акт №Р-22221318005485-091-001/05.04.2019 г., в потвърдената му и изменена част с решение №1735/14.10.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“, с която на ревизираното лице са установени задължения за годишен данък по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 140,31 лв., ведно със съответните лихви и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2282 от 06.04.2022 г. по адм. дело № 11848/2021 г. по описа на Административен съд – София – град, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА К. Б. с [ЕГН] да заплати на Национална агенция за приходите от гр. София сумата 438,77 (четиристотин тридесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки) лева, представляваща разноски за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ ИВА КЕЧЕВА