Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. П. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 11715 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция М. Б. подадена чрез пълномощника юрк. В. С.-Стойкова, срещу Решение № 6009/20.10.2022 г., постановено по адм. дело № 5145/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, с което по жалба на В. Т. е отменено Решение № 32-146В843/05.05.2022 г., издадено от Директора на Териториална дирекция М. Б.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че декларираната с митническата декларация стойност на внесената стока не е доказана, а напротив – в хода на административното производство органът е установил различна, по-висока стойност на вноса, която именно е послужила за определяне на допълнителни задължения, което е игнорирано от административния съд. Възразява срещу размера на присъденото за първата инстанция адвокатско възнаграждение на ответната страна. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго – по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против процесния административен акт. В допълнителна молба от 25.05.2023 г. моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – В. Т., чрез пълномощника адв. А. А., в подаден писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – София град е било Решение № 32-146В843/05.05.2022 г., издадено от Директора на Териториална дирекция М. Б. с което на основание чл. 70, 1 и 2 и чл. 71, 1 буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008030029R7, е определена нова митническа стойност на внесена стока – употребявано ATV, в размер на 11 872,38 лв.; на основание чл. 85, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код по КН 87032290/ код по ТАРИК 87032290 00, спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 1 187,24 лв.; на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, 2 от същия регламент е определено задължение за ДДС в общ размер на 2 611,92 лв. В резултат с акта са установени в тежест на В. Т. задължения за досъбиране в общ размер на 3 336,16 лв., от които мито в размер на 1 042,55 лв. и ДДС в размер на 2 293,61 лв., ведно със задължение за лихви, считано от 20.01.2021 г. до уведомяването на длъжника.

В хода на проведеното административно производство е установено, че на 20.01.2021 г. с митническа декларация с MRN 21BG001008030029R7 Тонев е декларирал стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение „употребявано ATV - катастрофирало, марка Polaris, модел General 1000, тип General 10; с дата на първа регистрация 01.01.2009 г.; цвят : 0; р. обем: 1000, двигател: няма данни, шаси № 3NSVGE992KF784829“. В МД са посочени още държава на изпращане/износ – САЩ, метод за определяне на стойността - договорна стойност на внесената стока, както и цена на стоката – 900 щатски долара. Към митническата декларация са приложени фактура № 3024 от 15.11.2020 г. за продажбата, издадена от Global Auto Exchange, удостоверение за претърпяло щета превозно средство с номер на шаси 3NSVGE992KF784829, спедиторски коносамент IMPL/4741/11/20 L3 и коносамент от 23.11.2020г. Митническата стойност на стоката, определена на база декларираните за нея елементи, е определена в размер на 1 446,86лв., като са определени и взети под отчет публични задължения за мито в размер на 144,69 лв. и за ДДС в размер на 318,31 лв. Съгласно удостовереното във фактурата, цената по сделката е формирана, както следва: превозното средство – 500 щ. д. и 400 щ. д. за международен транспорт до пристанище Бургас.

При извършен последващ контрол от страна на митническите органи е анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси, като на електронни сайтове www.autoauctions.io и www.bidfax.info е открита информация за обявена продажба на аукцион с дата 04.11.2020 г. Публикуваната продажна цена е в размер на 7 150 щ. д., като превишава с 6 250 щ. д. декларираната пред митническите органи цена в размер на 900 щ. д. Тези фактически установявания са послужили на митническите органи за формиране на основателни съмнения относно действителния размер на митническата стойност, като от лицето са изискани допълнително доказателства. От страна на Тонев не са представени кореспонденция или други документи, предшестващи сключването на сделката, като са дадени обяснения, че плащането е направено в брой, за което липсва разписка. При определяне на новата митническа стойност е увеличен и разходът за транспорт спрямо този, отразен във фактурата, поради данни, предоставени на митническите органи от превозвача.

При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на митническото решение поради нарушение на приложимия материален закон. Изложени са мотиви, според които митническите органи не са доказали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, доказателствената тежест за което е тяхна, като са се позовали на разпечатки от интернет страници. Според съда информацията от тези сайтове не може да се възприеме като достоверна, но дори да се приеме, че е годна да породи основателни съмнения в достоверността на декларираните от лицето данни, органът е бил длъжен да пристъпи към прилагане на методите по чл. 74, 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи.

Законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че митническият орган не е спазил поредността на методите при определяне на митническата стойност, когато у него са възникнали съмнения за декларираната договорна стойност. Когато митническата стойност на внасяните стоки не може да се определи по чл. 70, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., то се прилага редът по чл. 74 от същия Регламент по т. нар. вторични методи, като се прилагат последователно посочените в тази разпоредба методи, докато се стигне до първата от посочените хипотези, по която може да се определи митническата стойност. Цитираната разпоредба се прилага, когато при основателни съмнения на митническите органи не може митническата стойност да бъде определена съобразно договорната стойност, така както и в случая деклараторът е посочил при вноса на процесната стока – общата платена или подлежащата на плащане цена.

Видно от митническото решение, за да не се приеме декларираната митническа стойност и да се определи нова, митническият орган е приел за установено обстоятелството, че процесното ATV е закупенo на аукцион, проведен на 04.11.2020 г. с продажна цена от 7 150 щ. д. и на основание чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. същата е определена като реално платена, а съгласно чл. 71, 1, б. „д“, подбуква „i“ от същия Регламент са включени транспортните разходи, изчислени съобразно налична информация за осъществен внос с държава на изпращане САЩ и място на доставка пристанище Бургас. Както вече бе посочено, в случай че основният метод на договорната стойност не може да се приложи при определянето на митническата стойност, т. е. когато не може да се установи по безспорен начин, че декларираната от лицето стойност е реално платената или подлежащата на плащане сума по съответното правоотношение, то административният орган следва да приложи залегналите в Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вторични методи. В тези случаи митническият орган е длъжен да изложи достатъчно мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки, като е длъжен да обоснове всяко неблагоприятно за заявителя решение – арг. от чл. 22, 7 във връзка с чл. 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В контекста на изложеното и с оглед липсата на извършен анализ за осъществени сходни доставки/внос на същата стока или подобна такава със същото предназначение или прилагането на метода по чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., то обосновано и в съответствие с приложимия материален закон първоинстанционният съд е приел, че в случая е нарушен редът и начинът, по който следва да се определи митническата стойност на процесната стока.

Настоящият съдебен състав споделя и мотивите на административния съд досежно приложените по делото разпечатки от електронните страници с домейн www.autoauctions.io и www.bidfax.info, като същите не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, тъй като не са официално писмено доказателство по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК или такова, събрано редовно по предвидения в закона ред, тъй като по делото няма данни тази информация да е предоставена по линия на международното сътрудничество. Тези доказателства не са достатъчни да обосноват основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 в декларираната митническа стойност на процесното АТВ, нито доказват, че действително платената или подлежаща на плащане цена на този автомобил по смисъла на чл. 70 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., е в размер на 7 150 щ. д., както е прието от митническите органи. В тази връзка следва да бъде взета предвид и формираната практика на ВАС по аналогични дела, обективирана например в Решение № 6281/13.06.2021 г., постановено по адм. дело № № 838 / 2023 г.; Решение № 6279/13.06.2023 г., постановено по адм. дело № 11137/2022 г.; Решение № 5026/11.05.2023 г., постановено по адм. дело № 8768/2022 г.; Решение № 4966/10.05.2023 г., постановено по адм. дело № 1377/2023 г. и мн. др.

Неоснователно касаторът иска изменение на решението на административния съд в частта относно присъдените разноски, като в случай че не е съгласен с размера на присъдената сума за адвокатско възнаграждение на ответната страна, е следвало да упражни правата си по реда на чл. 248 от ГПК.

С оглед изложените правни съображения, решението на административния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, както и при липса на възражение за прекомерност, в полза на ответника се следват разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 640 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6009/20.10.2022 г., постановено по адм. дело № 5145/2022 г. по описа на Административен съд – София-град

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати в полза на В. Т., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сума в размер на 640 (шестстотин и четиридесет) лева, представляваща разноски за касационната инстанция

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА