Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 11735 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на началник сектор "Проверки" в ТД на НАП – В. Т. ирм Враца, чрез юрк. С., срещу Решение №193/27.10.2022 г. на Административен съд Ловеч, постановено по адм. дело №195/2022 г., с което, по жалбата на „Троян плаза“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „П. Р. С.“ №54, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №BG16RFOP002-2.095-6692/BG16RFOP002-2.097-3306/31.03.2022 г., издаден от началник сектор „Проверки“ при ТД на НАП В. Т. ирм Враца, потвърден с Решение №67/10.05.2022 г. на териториалния директор, с който в тежест на дружеството е установен размер на неправомерно получените средства, недължимо платените и надплатени суми по първа фаза на процедура „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временни противоепидемични мерки“ в размер на 6604,34 лв. и по втора фаза 6367,38 лв., общо 12971,42 лв. и законна лихва по първа фаза от 15.03.2021 г. до 31.03.2022 г. 700,85 лв. и по втора фаза от 31.03.2021 г. до 31.03.2022 г. в размер на 647,37 лв.
С доводи за наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и присъждане на сторените разноски за две съдебни инстанции (юрисконсултско възнаграждение и държавна такса). Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя извлечение от информационната система на министерството на туризма, според които категоризацията на трите заведения за обществено хранене, стопанисвани от „Троян плаза“ АД е с начална дата 30.05.2022 г.
Ответникът по касационната жалба, цитираното дружество, представлявано от изпълнителния директор М. Х., оспорва същата чрез пълномощника си адв. П. по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и присъждане на деловодните разноски за касационната инстанция. При условията на евентуалност възразява за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение поради липса на фактическа и правна сложност на спора. От своя страна представя заявления-декларации до министъра на туризма за потвърждаване на категорията на обектите от 22.06.2020 г.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, по следните съображения:
Пред Административен съд Ловеч е оспорен АУПДВ №BG16RFOP002-2.095-6692/BG16RFOP002-2.097-3306/31.03.2022 г., издаден от началник сектор „Проверки“ при ТД на НАП В. Т. ирм Враца, потвърден с Решение №67/10.05.2022 г. на териториалния директор, с който на основание чл. 26б, ал. 1 и ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП) в тежест на „Троян плаза“ АД е установен размер на неправомерно получените средства, недължимо платените и надплатени суми по първа фаза на процедура „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временни противоепидемични мерки“ в размер на 6604,34 лв. и по втора фаза 6367,38 лв., общо 12971,42 лв. и законна лихва по първа фаза от 15.03.2021 г. до 31.03.2022 г. 700,85 лв. и по втора фаза от 31.03.2021 г. до 31.03.2022 г. в размер на 647,37 лв.
Административният съд е приел, че оспорването на АУПДВ е допустимо, както и че същият е издаден от компетентен орган, съдържа ясни и разбираеми мотиви със съответен на тях диспозитив. Дефинирал е спорния между страните въпрос, който според него е дали при определянето на безвъзмездната финансова помощ по всяка от двете фази на програмата следва да се вземат предвид и периодите, през които дейността на търговеца е била само ограничена /22.12.2020 г. – 28.02.2021 г./, а не изцяло преустановена, съответно при определяне на референтния период на дружеството от 22.12.2019 г. – 28.02.2020 г., относим към посочения период на ограничаване на дейността му със Заповеди № РД-01-718/18.12.2020 г. и №РД-01-52/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването. Според първостепенния съд административният орган се е ограничил да констатира, че липсва преустановяване на дейността на дружеството за конкретен период, за който същата обаче е била ограничена, в каквато насока в акта не се съдържат мотиви.
За периода от 23,20 ч. на 27.11.2020 г. до 21.12.2020 г. дейността на търговеца е преустановена в резултат от Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването. Същата е била засегната като последица от изпълнението на Заповеди №№ РД-01-781/18.12.2020 г. и РД-01-52/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването по отношение на възможния капацитет на заведенията за обществено хранене и тяхното работно време за периода 22.12.2020 г. – 28.02.2021 г. Според справка за реализирания оборот, изведена от информационната система на НАП, в периода 22.12.2020 г. – 28.02.2021 г. същият за трите заведения за хранене възлиза общо на 23 574,15 лв. с ДДС. За същите три обекта през референтния за определяне на подпомагането период – 22.12.2019 г. до 29.02.2020 г. са в общ размер на 94004,70 лв. с ДДС – констатация и на самия административен орган в протокола към формуляр за оценка на проектното заявление, с която се опровергават доводите на решаващия орган, че за периода от 21.12.2020 г. до 28.02.2021 г. бенефициентът е реализирал значително по-голям оборот спрямо този за референтния период преди ограничителните мерки.
Правилно съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 26б, ал. 5 ЗМДВИППП неправомерно получени средства, недължимо платени и надплатени суми се възстановяват ведно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания от датата на получаване на средствата до датата на възстановяването им. Вземанията за възстановяване са публични държавни вземания. Актовете по чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се издават от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
АУПДВ №BG16RFOP002-2.095-6692/BG16RFOP002-2.097-3306/31.03.2022 г. е издаден от Н. И., началник сектор "Проверки" в ТД на НАП – В. Т. ирм Враца, оправомощена със Заповед № З-ЦУ-3473/01.12.2021 г. на изпълнителния директор на НАП.
По фактите не е налице спор между страните и те са установени от съда въз основа на събраните по делото писмени доказателства.
Дружеството е подало заявления за подкрепа №BG16RFOP002-2.095 и №BG16RFOP002-2.097 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки" по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 по отношение на следните обекти: ресторант хотел „Троян плаза“ гр. Троян, ресторант-градина хотел „Троян плаза“ и механа в същия хотел. За първа фаза дружеството е изчислило референтен оборот от ресторанта към хотела за периода от 28.11.2019 г. до 21.12.2019 г. и за другите два ресторанта за периода от 28.11.2019 г. до 31.01.2020 г. в размер на 46 534,92 лв. без ДДС, и за втора фаза референтен оборот за ресторант-градина и ресторант-механа за м. февруари 2020 г. в размер на 31 835,38 лв. без ДДС.
Безпротиворечиво се приема в съдебната практика, че Условията за кандидатстване, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, достъпни на интернет сайта на НАП, които са влезли в сила, са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях кандидатът е бил предварително и надлежно запознат, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължително изискуема като приложение към проектното предложение.
В раздел 11.4 от Условията е въведено следното условие за допустимост на кандидатите, включващо два кумулативно предвидени елемента: 1) в резултат на издадените от министъра на здравеопазването и цитирани в Условията заповеди дейността на кандидата да е преустановена или ограничена и 2) основната или допълнителната икономическа дейност на съответното лице (съгласно данни за 2019 г.) да попада в един от изброените в Условията кодове/сектори съгласно Класификация на икономическите дейности (КИД - 2008 - Приложение № 3). На стр. 28 УКИ е посочено, че НАП прави документална проверка на декларираните от кандидатите данни, като може да изиска допълнителна информация или разяснения от тях, както и да извърши съответните проверки.
В Условията за кандидатстване не е дадено разяснение на понятието "ограничаване на дейността", поради което съдържанието му е по общоупотребимия български език. С. Т. речник на българския език, думата "ограничавам" означава намалявам количеството на нещо, което имам, вземам, с което разполагам до определен размер, обикновено по някаква необходимост или за някаква цел; намалявам размерите, обхвата или времетраенето на някаква дейност, проява; стеснявам. Следователно, "засягане" е налице във всеки случай, в който има неблагоприятно въздействие върху правната сфера на адресат на въведените противоепидемични мерки. Съществено за предоставяне на БФП по този ред е засягането на дейността на търговците, което включва както преустановяване на дейността, така и ограничаването й.
За ограничаване на дейността на ответника по касация от административния орган са представени извлечения от ИС на НАП и справки-декларации по ЗДДС /л. 254 -263 от първоинстанционното дело/, показващи значителен спад в оборота на трите обекта, заявени за подпомагане. В оспорения акт, административният орган не отрича този спад в оборота, а единствено констатира липса на преустановяване на дейността за периода от 22.12.2020 г. до 28.02.2021 г. Но дружеството не твърди преустановяване на дейността, а ограничаването й за този период, в каквато насока административният орган е изложил, че за същия период то не е отговаряло на изискванията на чл. 26б от ЗМДВИПП и се явява недопустим кандидат, поради което няма основание за получаване на част от получената БФП по фаза 2 за подпомагане по ОПИК 2014 - 2020. В този смисъл в нарушение на закона и в противоречие с целта административният орган е издал оспорения АУПДВ, който правилно е отменен от административния съд.
Неоснователен е касационният довод, че трите обекта на дружеството не са били категоризирани по смисъла на чл. 124 ЗТ, поради което не подлежат на финансиране по разглежданата програма. Не се спори, че срокът на тяхната предходна категоризация изтича на 25.06.2020 г. Но по силата на 28, ал. 1 от ЗИД на Закона за здравето, в сила от 14.05.2020 г., срокът на действие на удостоверенията за категоризиране на места за настаняване клас А и клас Б, заведени яза хранене и развлечения /самостоятелни и прилежащи към места за настаняване/, туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални и прилежащите към тях заведения за хранене, чиято категоризация по Закона за туризма изтича след 1 септември 2019 г., се удължава до 31.12.2020 г. От приложените към касационната жалба заявления-декларации е видно, че преди да е изтекъл цитираният удължен срок от дружеството е инициирана производство за потвърждаване категоризация на обектите му, а издаването на удостоверенията две години по-късно не следва да остане в негова тежест. Впрочем изискване за категоризация на обектите в обхвата на подпомагането не е установено в Условията за кандидатстване, а и същото противоречи на целта на предоставяната безвъзмездна финансова помощ.
Като е мотивирал незаконосъобразност на оспорения АУПДВ и го е отменил, Административен съд Ловеч е постановил правилно решение, което не страда от пороците, заявени в касационната жалба. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно заявеното искане право на разноски има само ответникът по касация, каквито от дружеството са направени за заплащане на възнаграждение на адв. П. в размер на 900 лв. по договор за правна защита и съдействие, сключен на 19.11.2022 г., което е под минимума по чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ, а обсъждането на възражението за прекомерността му е безпредметно.
Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №193/27.10.2022 г. на Административен съд Ловеч, постановено по адм. дело №195/2022 г.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Троян плаза“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „П. Р. С.“ №54, сумата 900 лв. разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА