Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Л. Г. Членове: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя Л. Г. по административно дело № 11794 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния му представител юрисконсулт И. К., против решение № 5823 от 14.10.2022 г., постановено по адм. д. № 6405/2022 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). С оспорения съдебен акт по жалба на "С. К. ООД е отменено решение № 000030-5263/06.06.2022 г. на изпълнителния директор на НАП и преписката е върната за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят твърди, че съдът не е отчел императивния характер на новата алинея 6 на чл. 30 от Закона за хазарта (ЗХ), която задължава регулатора да събере държавна такса за издаване и за поддържане на лиценз, което е свързано с осъществявания контрол върху процесната стопанска дейност. Оспорва се приетото от съда, че платците на данък по ЗКПО дължат заплащане само на държавната такса по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, тъй като ако се приеме тълкуването на съда няма да съществуват хипотези, при които да се приложи разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от ЗХ. Счита, че въвеждането в новите алинеи 5 и 6 на член 30 от ЗХ на такси за издаване и поддържане на лицензии според критериите „срок на лиценза“ и „брой жители в населеното място“ по местонахождение на обекта, не се изключва дължимостта на таксата по чл. 30 ал. 1 от ЗХ. С. З. за изменение и допълнение на Закона за хазарта, законодателят е внесъл промени в текста на чл. 30 от ЗХ, като е създал изцяло нови алинея 5 и 6 относими към режима на облагане с държавни такси при наземен хазарт на игри в игрално казино и игрални автомати в зали. Законодателят е въвел изцяло нови критерии по отношение режима на облагане с държавни такси, а именно срок на лиценза и брой жители в населеното място по местонахождение на обекта. От разпоредбите на чл. 29 ал. 3, ЧЛ. 30, ал. 1 и ал. 6 и чл.10 от ЗХ, разгледани в тяхната свързаност е видно, че изпълнителният директор на НАП действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да събере всички предвидени в действащото законодателство държавни такси от искателя, преди да пристъпи към издаване на удостоверение за издаден лиценз по влязло в сила негово решение по ЗХ към момента на фактическото му предоставяне на искателя. Съгласно чл. 3 ал. 1 и чл. 4, буква „о“ от Закона за държавните такси /ЗДТ/, административният орган е длъжен да събере определените със закон държавни такси при предявяването на искането за извършване на действието или при издаване на искания документ. Доколкото освобождаването от заплащане на дължимите държавни такси се регламентира също със закон, в случая такава правна възможност не е предвидена нито в ЗХ, нито в лимитативно изброените в чл. 5 от ЗДТ случаи на освобождаване от държавни такси. Таксата е условие за получаване на лиценз, а не е част от изискванията за издаване на лиценз. Таксата по решение на изпълнителния директор на НАП възниква като задължение към организатора след влизане в сила на същото. С оглед законовите правомощия на изпълнителния директор на НАП по осъществяване на надзор върху хазартната дейност и фактът, че организаторите на хазартни игри са длъжни да заплатят всички държавни такси установени в ЗХ и Тарифата за таксите, които се събират по Закона за хазарта /ТТЗХ/, административният орган правилно е събрал същите. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба против акта на изпълнителния директор на НАП. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение.

Ответникът - "С. К. ООД, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника адв. Г., оспорва касационната жалба. Излага съображения, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция, за които представя доказателства.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. След измененията и допълненията на ЗХ от ДВ, бр. 69/2020 г., чл. 30 от същия закон е допълнен с нова ал. 6, с която е въведена такса за издаване и поддържане на лиценз за организирането на хазартни игри с игрални автомати. Наред с това не е отменена, нито е изменена по съдържанието си разпоредбата на чл. 30 ал. 7 (предишна алинея 5 от ЗХ – ред. ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), според която за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само таксите по ал. 1. Дейността на дружеството попада в приложното поле на чл. 242, ал. 1 от ЗКПО, предвиждащ алтернативен данък върху хазартна дейност с игрални автомати, който е окончателен. В този случай се дължи само таксата по чл. 30, ал. 7 във връзка с ал. 1 от ЗХ.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 000030-5263/06.06.2022 г., издадено от изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искането на "С. К. ООД за възстановяване на заплатената в производството за продължаване на лиценза на дружеството държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ в размер на 25 000 лева.

Първоинстанционният съд е установил, че дружеството е подало искане вх. № 000030-6260/03.08.2020 г. до Държавната комисия по хазарта (ДКХ) да му бъде продължен срокът на издаден лиценз за игри с игрални автомати. По искането е издадено решение № 000030-1381/22.04.2021 г., с което е продължен срокът на лиценза за организиране на игри с игрални автомати в игрална зала с посочен адрес, брой игрални места и срок от 5 години. С платежно нареждане от 25.05.2021 г., дружеството е заплатило сумата от 25 000 лева, като в нареждането е посочено като основание "такса чл. 30, ал. 6 от ЗХ - издаване удостоверение".

С искане вх. № 26-С-217/21.04.2022 г., жалбоподателят е претендирал директорът на ТД на НАП, да му възстанови сумата от 25 000 лв., като недължимо платена на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК. Изложил е съображения, че за продължаване на срока на лиценза е дължима само таксата по чл. 30, ал. 1 от ЗХ.

С оспореното решение изпълнителният директор на НАП е оставил без уважение заявлението на жалбоподателя за възстановяване на платената по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ в размер на 25 000 лева, като е приел, че дължимите такси за издаване на лиценз са две - по чл. 30, ал. 1 и по ал. 6 от ЗХ. Посочил е, че § 86, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗХ не е приложим, защото таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ не е изискване, а условие за издаване на лиценза, а и решението за издаване на лиценза е издадено и влязло в сила след изменението на закона с ДВ, бр. 69/2020 г.

От представените 3 бр. декларации по чл. 246 от ЗКПО за данък върху хазартната дейност, които са входирани в НАП на 13.04.2021 г., 13.07.2021 г. и 14.10.2021 г., съдът е установил, че жалбоподателя е обложен по посочения ред.

С оглед така установените факти, съдът от правна страна е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание. Отхвърлил е възражението, че е приложим редът по чл. 128 и сл. от ДОПК, тъй като същият касае недължимо платени такси по чл. 30, ал. 3 и 4 от ЗХ, съответно таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ не подлежи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство. Приложим е общият ред, чрез издаване на индивидуален административен акт по АПК, т. е. изпълнителният директор на НАП не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила - посочени са фактически и правни основания като мотивите се съдържат в акта. Въпреки това, съдът е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен поради неспазване на материалния закон, тъй като жалбоподателят е лице, облагано с алтернативен данък по ЗКПО и той дължи само такса по чл. 30, ал. 1 от ЗХ.

Посочил е, че съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗХ за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи, за издаване на лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Съгласно ал. 6 от същата разпоредба на ЗХ, за издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 25 000 лева, когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 50 000 лева, когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. За издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 100 000 лева

В чл. 30, ал. 7 от ЗХ се предвижда облекчен режим на заплащаните такси за издаване/продължаване на лиценза, като е предвидено, че за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, се събират само таксите по ал. 1. Цитираната разпоредба е ясна и предвижда, че лицата, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, следва да заплащат такса за издаване/продължаване действието на лиценза, в размер определен единствено по Тарифата за таксите, които се събират по Закона за хазарта. Размерът се определя единствено според броя на игралните места в залата, в която ще се извършва разрешената дейност и не е обвързан със срока на валидност на лиценза, както е предписано в чл. 30, ал. 6 от ЗХ, съответно няма основание да се събира и втора такса по ал. 6.

Също така, съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от ЗХ е нова и е приета с изменение на закона, обнародвано в ДВ, бр. 69 от 04.08.2020 г. Искането за издаване на лиценз е подадено на 03.08.2020 г., а съгласно § 86, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗХ образуваните и неприключени до влизането в сила на този закон производства по искания за издаване на лиценз, продължаване или промяна в издаден лиценз, утвърждаване на типовете и модификациите на игралното оборудване, джакпот системите, игралният софтуер, включително централната компютърна система, системите за онлайн залагания, комуникационното оборудване, включително контролния локален сървър, и устройствата на самообслужване за организиране на лотарийни игри, допустими за използване на територията на страната, се довършват при досегашните изисквания в 9-месечен срок от влизането в сила на този закон, освен ако този срок е по-кратък от срока, предвиден в закона за произнасяне. Деветмесечният срок е изтекъл през май 2021 г., когато вече е издадено решението за продължаване на срока на лиценза.

По всички изложени съображения, първоинстанционният съд е приел, че платената по сметка на НАП такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ в размер на 25 000 лв. не се дължи и е следвало да бъде възстановена при поискването от страна на жалбоподателя, поради което оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната на органа, с указания за възстановяване на поисканата сума от 25 000 лв., като недължимо платена по сметка на НАП.

Върховният административен съд, състав на пето отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Мотивите му се споделят от касационната инстанция. Правилно съдът е отменил решението на изпълнителния директор на НАП, тъй като не съответства на нормите на ЗХ и ЗКПО. Съобразени с материалния закон са изводите на съда, че съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗХ за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите, като съгласно чл. 30, ал. 7 от ЗХ в действащата редакция на ДВ бр. 69/2020 г. (чл. 30, ал. 5 от ЗХ в предходната редакция на ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г./, за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО се събират само таксите по ал. 1. Правилно и законосъобразно е тълкуването на съда, че чл. 30, ал. 7 от ЗХ въвежда облекчен режим на заплащаните такси за издаване/продължаване на лиценза, като е предвидено, че за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само таксите по ал. 1.

Довод в подкрепа на този извод може да бъде извлечен и от чл. 4 от Тарифата за таксите, които се събират по Закона за хазарта (Тарифата), към която препраща чл. 30, ал. 1 от ЗХ, която регламентира, че за продължаване действието на издаден лиценз по чл. 36, ал. 1 от ЗХ се събира съответната такса по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4, б. "Б" от Тарифата за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри и дейности по ЗХ и по-конкретно за игри с игрални автомати се събира такса, както следва - за игрални зали с 30 игрални места - 15 000 лева, и по 100 лева за всяко допълнително игрално място. Не е налице основание да се събира и втора такса по ал. 6, обусловена от броя жители в населеното място, в което ще се извършва дейността, или пък със срока на валидност на лиценза.

Съгласно чл. 218, ал. 1 от ЗКПО, данъчно задължените лица, посочени в глава Пета от същия закон, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част, съответно на дружеството, чийто лиценз е за дейност, облагана с алтернативен данък, не следва да се определя друга такса, извън тази по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, в който смисъл е изричната разпоредба на чл. 30, ал. 7 от ЗХ. Нормата на § 86, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗХ предвижда, че образуваните и неприключили до влизането на този закон в сила изброени производства се довършват по досегашните изисквания. Изрично в нормата са посочени досегашните изисквания, като релевантни за посочения в нормата деветмесечен срок (освен ако същият не е по-кратък от срока за произнасяне по искането) или изискванията на предишната редакция на закона се прилагат към заварените случаи. От данните е категорично установено, че девет месечния срок е изтекъл през м. май 2021 г., когато вече е било издадено решението за продължаване на срока на лиценза, което потвърждава извода на съда, че новата ал. 6 не е приложима. Ал. 7 на чл. 30 от ЗХ е със същото съдържание като предходната редакция на чл. 30, ал. 5 от ЗХ, като регламентира обсъденият по-горе облекчен режим.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че ако се приеме, че платците на данък по ЗКПО дължат заплащане само на държавната такса по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, то ще липсват хипотези, при които да се приложи разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от ЗХ. Съдът прилага нормите на позитивното право, във вида в който са приети, при тълкуване на действителния им смисъл, като ирелевантни са евентуалните намерения на законодателя, които не са намерили израз в нормативния акт. В този смисъл е неоснователно и възражението, че разпоредбата на чл. 30, ал. 7 от ЗХ е мълчаливо отменена. Недопустимо е да се приеме мълчаливото отменяне на облагодетелстваща норма, особено в материята на облагането с данъци и заплащането на такси. Облагането, съответно освобождаването от заплащане на данък или такса се извършва само на законово предвидено основание, като в случая нормата на чл. 30, ал. 7 от ЗХ не е променена и няма основание да се приеме, че е мълчаливо отменена. Законосъобразен е изводът на съда, че такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ не се дължи и правилно решението на изпълнителния директор на НАП е отменено.

Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените за касационната инстанция разноски в размер 2650 (две хиляди шестстотин и петдесет лева) лева за адвокатско възнаграждение, доказани с договор за правна защита и съдействие № 027523 от 03.02.2023 г. Касационният състав намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като заплатената сума на представляващия адвокат, отговаря на размера, определен в действащата към датата на настоящото съдебно решение редакция на Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения (изм. ДВ, бр. 88/2022 г. – чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4), с оглед материалния интерес.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5823 от 14.10.2022 г., постановено по адм. д. № 6405/2022 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ).

ОСЪЖДА Национална агенция за проходите да заплати на "С. К. ООД сумата от 2650 (две хиляди шестстотин и петдесет лева) лева разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ