РЕШЕНИЕ
№ 474
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Бисер Троянов
Членове:Надежда Трифонова
Пламен Дацов
при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова
в присъствието на прокурора Н. Л. Димитров
като разгледа докладваното от Б. Т. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200827 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. А. Р., чрез защитника му адвокат П. В., против въззивно решение № 80 от 10.07.2025 г. по в. н.о. х.д. № 96/ 2025 г., по описа на Варненския апелативен съд, І въззивен наказателен състав, с посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК.
Касаторът счита, че неправилно е осъден за отвличане по чл. 142 от НК, тъй като използваната принуда е обслужвала грабежа и деецът не е имал намерение да отвлича пострадалия, който е седял сам на задната седалка на автомобила и е можел във всеки момент да го напусне, не е вкаран насила в купето, а водачът Ж. е оправдан по това обвинение и не е разбрал, че е осъществил противозаконно деяние. За процесуално нарушение се сочи обстоятелството, че между отделните показания на постр. Г. има съществени противоречия относно поведението на подсъдимия и същите са тенденциозни към утежняване на положението на извършителя. Наказанието счита за явно несправедливо и определено при неправилна оценка на смекчаващите обстоятелства и подценено самопризнание на подсъдимия.
В откритото съдебно заседание по касационното производство подсъд.
Х. А. Р. не взема становище. Неговият защитник адвокат Ж. Ж. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и подновява твърдението, че съдът не е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което иска намаляване на наказанието.
Представителят на Върховната прокуратура счита касационната жалбата за неоснователна, тъй като не са допуснати описаните от жалбоподателя съществени процесуални нарушения, материалният закон е приложен правилно с осъждането на подсъдимия за отвличане на пострадалия, тъй като упражнената при грабежа принуда се е явила начин за осъществяване и на последващите две престъпления. Наказанието е справедливо на разкритите по делото отегчаващи и смекчаващи обстоятелства.
Частният обвинител Д. К. Г. и неговият повереник адвокат К. В. М. не вземат становище пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:
С въззивно решение № 80 от 10.07.2025 г. по в. н.о. х.д. № 96/ 2025 г. Варненският апелативен съд, І наказателен състав потвърдил изцяло присъда № 6 от 20.01.2025 г. по н. о.х. д. № 1474/2024 г. на Варненския окръжен съд, с която подсъдимият Х. А. Р. бил признат за виновен в три престъпления, извършени на 05.08.2024 г. в гр. Варна:
1. грабеж на вещи от пострадалия Д. К. Г. на обща стойност 441 лева с употреба на сила и заплашване, осъществен при опасен рецидив – чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК и наложено наказание от 7 години лишаване от свобода при строг режим; 2. отвличане на пострадалия Д. К. Г. – чл. 142, ал. 1 от НК и наложено наказание от 6 години лишаване от свобода при строг; 3. изнудване при условията на опасен рецидив с употреба на сила и заплашване спрямо Д. К. Г. и претърпени имуществени вреди от 320 лева – чл. 314, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, . „б“ от НК и наложено наказание от 7 години лишаване от свобода при строг режим.
На основание чл. 23 от НК окръжният съд наложил едно общо най - тежкото наказание от 7 години лишаване от свобода, за изпълнението на което определил първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС. Приспаднал предварителното задържане на подсъдимия Р. с мярка за неотклонение задържане под стража от 05.08.2024 г. до влизане на присъдата в сила и в негова тежест възложил разноските по делото.
Със същата присъда Варненският окръжен съд оправдал подсъд. Ж. Д. Ж. по повдигнатото му обвинение за отвличане в съучастие с подсъд. Р. по чл.142, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Касационната жалба на подсъдимия Х. А. Р. е процесуално допустима, подадена е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Не са допуснати претендираните от касатора основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК.
Показанията на частния обвинител Г. самостоятелно са обсъдени от въззивната инстанция, която е приобщила към доказателствения обем дадените по-рано от него в хода на досъдебното производство показания, чрез тяхното прочитане. По този начин е отстранила процесуалното нарушение допуснато от първата инстанция. В анализа апелативният съд е констатирал някои несъответствия и противоречия между отделните разпити на пострадалия, отдавайки това на изминалото време, за които противоречия е изложил решението си коя част от тях кредитира. Съдът е осъществил стриктно своите процесуални задължения и не е допуснал същественото процесуално нарушение, за което е упрекнат в касационната жалба.
Извършените от подсъд. Р. три престъпления при идеална съвкупност са квалифицирани правилно. Осъществената от него принуда, изразила се в сила и в заплашване, е обслужила както първото деяние по отнемане на вещи (грабеж), така и отвличането на пострадалия Г., за да бъде закаран до близкия банкомат, където с изнудване е изтеглил парична сума от банковата си сметка, предадена на подсъдимия. Обстоятелството, че пострадалият е бил сам на задната седалка на автомобила не заличава престъпния характер на отвличането, тъй като е бил преместен от мястото на грабежа до мястото на довършване на изнудването принудително, не по своя воля. Упражнената непосредствено преди това принуда при грабежа е сломила съпротивата на пострадалия, който е останал подчинен на престъпния умисъл на дееца. Макар пряката цел на подсъд. Р. да е била отвеждането на пострадалия до банкомат, прекият умисъл е обхващал и принудителното преместване на Г. в пространството. Затова трите деяния са осъществени при идеална съвкупност – престъпното решение за отвличането и за изнудването са взети по време на осъществяване на грабежа, при който отнетата парична сума и вещи са били недостатъчни за задоволяване на престъпните потребности на дееца. Грабежът е започнал първи по време, но е довършен в момента, в който са довършени другите две престъпления, защото едва тогава – с отдалечаването на подсъдимия с автомобила и оставането на пострадалия сам в близост до банкомата, е установена трайно фактическата власт върху чуждите вещи – предмет на отнемане (грабеж). Правилно подсъд. Р. е осъден и за престъплението по чл. 142 от НК (отвличане), редом с останалите две престъпни прояви.
От приетата с въззивното решение фактическа обстановка се установява, че мобилният телефон на постр. Г. е бил взет от подсъдимия, оставен е бил в автомобила по време на отвличането и изнудването, а веднага след като се обогатил с изтеглената от банкомата парична сума върнал телефона на пострадалия. До този момент грабежът не е приключил, тъй като подсъдимият все още не е установил трайна престъпна (фактическа) власт върху отнетите чужди вещи. С връщането на мобилния телефон, с поставена в него СИМ-карта, преди довършване на престъплението (във фазата на недовършения опит) ВКС приема, че тази вещи не е предмет на грабежа и следва да бъде изключена от предмета на престъплението. Ето защо, подсъд. Р. следва да бъде оправдан за това, че на 05.08.2024 г. в гр. Варна е отнел с принуда мобилен телефон марка „Huawei“ със СИМ-карта, на стойност 108.00 лв.
И третото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК не е проявено по делото. Наложените наказания са справедливи. Въззивният съд е взел предвид всички индивидуализиращи предпоставки, разкрити в производството. Като отегчаващи обстоятелства са приети предишните осъждания на подсъдимия, невлияещи върху правната квалификация опасен рецидив, трайно изградената склонност към неправомерен начин на живот, проявената упоритост за осъществяване на престъпното обогатяване с инкриминираните три деяния. Надделяващи се оказали смекчаващите отговорността обстоятелства: направените самопризнания, изразеното съжаление за стореното и възстановяването на причинените вреди.
Посочените в касационната жалба обстоятелства, свързани с бащинство, не могат да бъдат съобразени в процеса по индивидуализацията, тъй като във въззивното решение са изложени данни, че поради домашно насилие подсъдимият е с ограничителна заповед да не приближава жилището, в което се отглежда детето му, както и да не приближава неговата майка. Тази негативна характеристика на дееца представлява отегчаващо отговорността му обстоятелство. Здравословното състояние на родителите на подсъд. Р. нямат отношение към степента на обществена опасност на дееца и не играят роля в процеса по индивидуализацията на наказанията. При така изложените съображения ВКС не намери основание за намаляване на санкцията, която намери за справедливо определена.
Воден от изложените мотиви касационната жалба на подсъд. Х. А. Р. се приема за неоснователна, а обжалваното въззивно решение – за правилно и законосъборазно, поради което подлежи на потвърждаване.
Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 80 от 10.07.2025 г. по в. н.о. х.д. № 96/ 2025 г., по описа на Варненския апелативен съд, І въззивен наказателен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.