Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 11800 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница - Пловдив при Агенция "Митници", (с предишно наименование ТД "Тракийска"), против Решение № 1965/08.11.2022 г. постановено по адм. дело № 93/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С решението е отменено по жалба на „Бултекс 99“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, Решение № РТД 3000-2568/22.12.2020/32-379654 на директора на ТД "Тракийска" при Агенция "Митници", с което се определя по реда на чл. 74 2, буква „б“ от Регламента (ЕС) № 952/2013 нова митническа стойност, съответно за стока № 1 - 97 637, 40 лв., за стока № 2 - 24 295, 20 лв., поради което на основание чл. 77 1, буква „а“, във връзка с чл. 85 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 54 от ЗДДС доначислил за доплащане мито в размер на 2 934, 81 лв. и ДДС в размер на 5 478, 30 лв., ведно със задължение за лихви, считано от 10.01.2018 г. до уведомяването на длъжника.
В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „Бултекс 99“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Е. Т., по съображения изложени в представен писмен отговор и в писмено становище оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
По делото е установено, че на 10.01.2018 г. „Бултекс 99“ ЕООД е подало митническа декларация МД с MRN 18BG003000H0007544/10.01.2018 г., с която е декларирало стока под режим „допускане за свободно обращение с цел крайно потребление“ – стока № 1 - мъжки работни якета с декларирана митническа стойност в размер на 74 537, 61 лв. и стока № 2 - мъжки работни елеци с декларирана митническа стойност в размер на 22 938, 26 лв. с произход Китай.
При регистриране на декларацията митническите органи са установили, че декларираната на основание чл. 70, пар. 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. МС на посочените стоки е значително по ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки, със същата държава на произход. За сравнение са използвани определените в пар. 1, т. 40 от ДР на Закон за митниците „справедливи цени“ – оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години. Същите са предоставени на държавите членки на ЕС, чрез системата „ТЕЗЕЙ“ на Съвместния изследователски центърп на Европейската комисия. съгласно данните публикувани от „ТЕЗЕЙ“, справедливата цена на ЕС за стока № 1 по процесната митническа декларация била в размер на 37,18 лв./кг.; за стока № 2 в размер на 38,16 лв./кг.
С писмо рег. индекс № 32-54679/19.02.2020 г. са изискани от митническите органи за целите на допълнителна проверка и съгласно чл.140 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. В определения срок с писмо рег. индекс № 32-65796/28.02.2020 г. вносителят представя документи за целите на допълнителната проверка.
С връчено съобщение, по чл. 22, пар. 6 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г., обективирано в писмо, вносителят се уведомява за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно митническа декларация с MRN18BG003000H0007544/10.01.2018 г.
Независимо от представените документи и обяснения съмненията на митническия орган относно декларираната митническа стойност не са отпаднали, като с издаденото Решение с рег. № РТД 3000-2568/22.12.2020/32-375654 на Директора на ТД „Тракийска“ при А. М. е определена нова митническа стойност по реда на чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013.
По делото е проведена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Според експерта внесените стоки напълно съответстват на декларираните стоки по митническата декларация, осчетоводени са и плащането е извършено по банков път.
Предвид събраните по делото доказателства съдът не е възприел извода на административния орган, че митническата стойност на процесните стоки не може да бъде определена по реда на чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Поради това е достигнал до заключението, че не са били налице материалноправните предпоставки за определяне на различна митническа стойност, с оглед на което административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
При разрешаването на спора АС Пловдив е достигнал до обоснован и правилен извод за незаконосъобразност на процесното решение.
Съгласно чл. 70, 1 и 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.
Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност.
Съгласно чл. 141, 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, 2, буква а) или б) МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, 3 от Регламента за прилагане предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. Издателят на акта, върху когото е доказателствената тежест в процеса, не е доказал наличието на основателни съмнения да ли декларираната от вносителя договорна стойност на стоката представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл.70, апр.1 МКС. Не са били налице предпоставките, установени в чл.140 1 от Регламент /ЕС/ 2015/2447 за определяне на митническата стойност по вторичния метод на чл.74, 2, бук. „б“ и чл.74, 3 МКС. Липсват мотиви, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. В случая от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че е налице пълно съответствие между платената цена на стоките и декларираната стойност по МД, а това опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, 1 МКС. След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, 1 от Регламент за изпълнение ( ЕС ) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, 2, бук." б " от Регламент ( ЕС ) № 952/2013 г.
Не са установени и предпоставките за приложението на чл. 74, 2, б. "б." от Кодекса. Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различни изпращачи в приблизително същия период, не обосновава приложение на чл. 74, 2, б. "б." от Кодекса. В оспореното решение са посочени единствено номерата на митническите декларации, които са послужили за определяне на по-високата митническа стойност на декларираните стоки. Липсват данни защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки по посочените в решението митнически декларации. Не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество. Не е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната от жалбоподателя митническа стойност. От „Бултекс 99“ ЕООД са представена фактура, която е напълно идентични по отношение на наименованието на стоките и техните единични цени, както и документ за извършено плащания. Внесените стоки напълно съответстват на декларираните от дружеството по процесната МД, осчетоводени са надлежно и е извършено съответното плащане по банков път. Митническият орган не е посочил защо приема като сходни стоки единствено тези, които имат еднакво тарифно класиране с процесните, както и защо възприема вписаните в тези декларациите стойности за такива по чл. 70 от Кодекса, без да изследва и анализира доказателства за действителната подлежаща на плащане или платена стойност.
По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд - Пловдив е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед на резултата по делото и направеното искане от ответната страна, в нейна полза следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 2 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1965/08.11.2022 г., постановено по адм. д. № 93/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА А. М. да заплати на „Бултекс 99“ ЕООД гр. Пловдив, с [ЕИК] сумата от 2 200 лв. /две хиляди и двеста лева/, представляващи разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ